|
Мога да кажа, че
г-жа Сачева е „провокирана” далеч преди моя дебат с д-р Хинков.
Защото ако беше провокирана от самия дебат, определено щеше да
отговори на някой от моите аргументи в него. Тя предпочита просто
да се освободи от отговорност да отговаря чрез най-обикновен
негативизъм –
„никакъв смисъл, никакви факти и никакви
логически аргументи.” Истината е точно обратната и г-жа
Сачева я вижда много добре – в моите два материала има достатъчно
аргументи и факти, но на нея, като човек с предубеждения, не й е
изгодно да го признае. Тя пита съвсем невинно:
Аз не мога да разбера какви са тия факти и къде са
те всъщност?
Ами аз дадох
конкретен линк към
конкретен интернет сайт, където
г-жа Сачева може да провери какви са тези факти и къде са те
всъщност. Достатъчно конкретен, за да получа от десетина човека
писма, в които те изказват своето удивление, че досега не са
знаели колко евтини са медицинските застраховки в свободния свят в
сравнение с принудителната държавна система на застраховане в
България. Ако поне десетина човека могат да видят конкретния линк
към конкретния интернет сайт с конкретни застрахователни полици и
конкретни цифри, много ми е трудно да повярвам, че г-жа Сачева е
напълно искрена, когато объркано се върти насам-натам, неспособна
да намери очевидно показаните от мен факти. Аз не знам какво
повече може да се покаже като факти от конкретните оферти на
конкретни застрахователни институции. Може би г-жа Сачева иска аз
лично да й направя застраховка, че да се увери?
Както и да е.
Всички знаем, че е много трудно да си отвориш очите, когато си
изпълнен с предубеждения.
Г-жа Сачева се
опитва да бъде оригинална, но с това обърква понятията:
Общоживеенето не е комунизъм. Друг е въпроса, ако
нямате знания и опит да го направите по демократичен начин.
Общоживеенето не
е комунизъм. И никой не е казал, че то е комунизъм. Това, което
казвам, е, че общоживеенето по принуда от държавата е комунизъм.
Общоживеенето в блокове с апартаменти на свободни собственици и
общите решения на съвета на собствениците не е комунизъм;
принудителното общоживеене в концлагер е комунизъм.
Доброволното коопериране на земеделски стопани не е комунизъм;
насилственото вкарване на земевладелци в ТКЗС е комунизъм.
Доброволното обединяване на работници в професионални и
взаимоспомагателни организации не е комунизъм; принудителното
вкарване на работниците в синдикати е комунизъм.
Като следствие,
доброволното общо споделяне на здравните рискове не е комунизъм.
Но принудителното споделяне на здравните рискове под заплахата
от държавно насилие е комунизъм
par excellence.
Може би са
минали твърде много години от политическото падане на официалния
идеологически комунизъм, та г-жа Сачева е забравила срещу какво
точно протестирахме тогава. Никой никога не е протестирал срещу
общоживеенето, нито срещу обществото, нито срещу общата работа.
Протестирахме против принудата и насилието. Именно с това
се характеризираше комунизмът. И именно с това се характеризира
здравната каса – принуда и насилие.
Теза: “Здравната каса беше замислена като
упражнение в комунизъм”
Контратеза: Здравната каса беше замислена като
първата обществена институция в най–новата история на България
За да може да
докаже своята „контратеза,” преди да ни обяснява нещо за Америка,
г-жа Сачева трябва да ни даде определение за „обществен.” Тя нещо
пропуска точно това. В нейния речник „обществен” очевидно е тайна,
езотерична дума с магическо значение, и всеки трябва да се
съгласи, че тази дума доказва нещо веднага като бъде произнесена,
дори да не означава нищо.
И така, какво
означава „обществен”? Какво означава, че здравната каса е
„обществена институция”? Означава ли това, че принадлежи на
обществото? Какво е „обществото”? Не е ли това всеки един от нас
поотделно? Ако е така, значи аз имам съвсем законен дял в
здравната каса, така както имам акции и дялове в разни фирми. В
такъв случай аз искам да си продам моя дял в здравната каса, както
понякога продавам моите акции и дялове в други фирми. Не искам
да поемам разходи и не искам да получавам ползи от моя дял в
„обществената” здравна каса.
Мога ли да
направя това? Не мога. Защо? Вероятно защото аз не съм
„обществото.” И стотиците хиляди други българи, които не желаят да
получават нищо от здравната каса, нито желаят да плащат в нея, и
те не са „обществото.” „Обществото” са нeколкостотинте
свързани със здравната каса нейни защитници, които чрез държавна
принуда налагат на всички нас да плащаме за тяхната здравна
каса.
Но ето къде е
определението за „обществен” на г-жа Сачева:
Здравната каса беше замислена като обществена
институция, беше създадена със закон, и в нейното управление не
участваха само представители на държавата, но и на работодателите,
и на здравноосигурените лица. Това е и принципът на споделената
отговорност.
Само с един
малък проблем: Онези, които трябваше да плащаме за тази
„обществена институция,” не сме били там. Обществото е ограничено
до държавата, представители на работодателите и на
здравноосигурените лица. Аз по закон трябва да съм
здравноосигурено лице, пък не си спомням да съм избирал мои
представители да отидат там и да говорят от мое име. Познавам
много работодатели, но и те не си спомнят да са изпращали там свои
представители. В края на краищата, май единствено държавата е била
надлежно представена там, и очевидно тя си е избрала кои
„представители” точно да отидат и какво точно да решат и да
замислят. Да обобщим: Здравната каса не е
обществена институция, тя е инструмент, наложен от малка клика
върху цялото общество без изричното съгласие на цялото общество.
Само между
другото, бих искал онези, които са замислили здравната каса и
които са взели решението за нея, да имат доблестта и морала сами
да си плащат от собствения си джоб за това, което те самите са
създали. Фактът, че поддържат държавните механизми за насилие, не
означава, че имат моралното право да ме принуждават да
плащам за това, което те са натворили.
Но г-жа Сачева
си има оправдание за това държавно насилие:
Здравеопазването навсякъде по света е скъпо нещо.
Никой никога не може да плати сам истинската стойност на едно
по–сериозно лечение. . . . Дали това става чрез данъци или чрез
здравни осигуровки, в случая не е важно да се задълбочавам. Важен
е принципът.
Ами че тази
логика може да се приложи абсолютно за всичко. Производството на
автомобили е скъпо нещо и никой човек сам по себе си не може да
организира една голяма автомобилостроителна корпорация. Но „важен
е принципът,” затова нека държавата да отнеме парите на хората и
да построи завод за автомобили. Има ли значение дали това ще стане
чрез данъци или чрез доброволни частни инвестиции?
Производството
на корнишончета за една нация, в която 80% от семействата си
приготвят буркани с кисели краставички за зимата, също е твърде
скъпо нещо, за да бъде направено и организирано от един човек. Ами
дайте държавата да въведе данък „корнишончета” и с него да
организира всенародно производство на корнишончета. „Важен е
принципът,” а не дали корнишончетата се произвеждат от данъци или
от доброволния труд и доброволните инвестиции на отделни стопани.
Ако следваме
тази логика, няма нищо лошо в комунизма – така де, имаше
индустриализация, имаше ТКЗС-та, имаше си всичко „по принцип.”
Само дето не работеше.
И още нещо. Ако
наистина е важен принципът, а не дали здравното осигуряване става
чрез доброволни осигуровки или чрез данъци, защо трябва да
избираме данъците, а не доброволността? Така де, седнали са
създателите на здравната каса, решили са, че „важен е принципът,”
и когато стигнали до въпроса, „Принудително или доброволно?” взели
мъдрото „демократично” решение: „Защо да е доброволно, като може
да е принудително?” Напълно по заветите на Гошо Тарабата, пардон
др. Георги Димитров.
А които не сме
комунисти, мислим по друг начин: „Защо да е принудително, като
може да бъде доброволно?”
Комунистическите
обобщения на г-жа Сачева достигат до следната откровена гротеска:
„Контратеза: Здравната каса защитава интересите на
всички здравноосигурени лица...”
Всички??? Ами
защо тогава моите интереси не са защитени!? Самото съществуване на
принудително плащане е нарушение на моите интереси. Аха, верно,
забравих, че аз всъщност не съм „общество.”
Това гротескно
изказване не заслужава по-подробен коментар. Само цитирането му е
достатъчно за неговото опровергаване. Мога да си представя
дефиницията на г-жа Сачева за „всички здравноосигурени лица”:
„Лица, които са доволни от здравната каса.”
Така твърдението
на г-жа Сачева биха си дошли на мястото.
За да ни светне
по отношение на „обективността,” г-жа Сачева изпада в монотонно
повтаряне на разни проценти, брой прегледи и всякакви други такива
безсмислени статистики. Но тя внимателно избягва да сравни всички
статистики със системата на свободен пазар и доброволност в
медицинското осигуряване. Какво ти, след като съвсем ясно посочих
линка с фактите, тя все още се върти безпомощно и пита, „Къде са
тези факти?” Но пък дава напълно недостоверни сведения за
„облагите” от здравната каса:
Срещу тази сума всяко лице, което участва в
системата на социалното здравно осигуряване, може да ползва
толкова здравни и медицински услуги, отколкото има нужда, съгласно
лекарската преценка и в съответствие с правилата за общо ползване
на здравна помощ. Често това се изразява в стотици хиляди левове,
когато става въпрос за болнично лечение.
Интересно защо
тогава телевизията е пълна с призиви за помощ за деца, които не
могат да се лекуват в България и търсят частни спонсори за лечение
в чужбина. Някои от тях се нуждаят от операции за стотици хиляди
левове, но нещо здравната каса отсъствува в този случай. Тези деца
не са ли „здравноосигурени”? Ако са, и ако здравната каса раздава
ей така стотици хиляди левове, защо не ги раздаде?! Защо хората
търсят доброволните пожертвувания на частните спонсори?
Явно здравната
каса дава на всекиго според потребностите... освен когато не дава
нищо. Обратното, частните застрахователни компании дават на
всекиго според договора... без никакво „освен.” А договорът е
въпрос на доброволно споразумение.
Вицът номер едно
в твърденията на г-жа Сачева е следното изказване:
НЗОК няма никакви правомощия по отношение на
използване на специални разузнавателни средства, чрез които да
следи сметките и личния живот на хората. Това, че се проследява
кой плаща здравни осигуровки и кой не, няма нищо общо с подобни
твърдения. Какви сметки, какъв личен живот, какви пет лева, както
се казва в един стар виц...
Не, разбира се.
Това го прави полицията. И данъчните. И другите репресивни служби.
Здравната каса е невинна. Тя няма нищо общо с насилието и
принудата... освен че когато не й плащаш, някой те принуждава.
Така де, съдията не носи никаква отговорност за смъртната присъда
– палачът е този, който я изпълнява пряко. Пък и палачът не е
отговорен – какво е виновен той, че вратът на осъдения се е
срещнал с острието на някаква брадва?
Сега, това не
искам да го кажа, но ето един великолепен пример за комунистическо
лицемерие в изказването на г-жа Сачева:
Крайният продукт, който хората търсят, е свързан на
първо място с тяхната лична отговорност за своя начин на живот и
от друга страна с квалификацията, професионалния опит, личността и
решенията на лекарите.
„Лична
отговорност”??? Вярва ли си г-жа Сачева като използва такива
думи? Ами ето, моята лична отговорност ми казва, че искам
да се лекувам при чешки лекари, а не при български лекари. Просто
аз лично, като отговорен за жена ми и трите ми деца, вярвам повече
на тях, отколкото на българските лекари. И искам да си събирам
пари в здравна застраховка, за да платя на чешки лекари и чешки
болници да лекуват моите деца и жена ми. Просто те имат
квалификация, професионален опит, безупречен характер и вземат
зрели решения. Никога не искам да използвам българската
здравна система, защото не вярвам, че тя защитава моите интереси и
интересите на семейството ми. Не искам и да плащам на тази здравна
система. Дали г-жа Сачева ще ми позволи да упражня моята лична
отговорност и да се откажа и от услуги, и от плащанията към
българската здравна каса? На кой българин сега му е позволено да
реши според своята лична отговорност къде да си дава парите
за здравеопазване?
В заключение ще
коментирам следния „любовен призив” на г-жа Сачева:
В заключение искам да пожелая на председателя на
Българското общество за индивидуална свобода г-н Маринов да обича
повече хората. Защото нито една демонстративна проява на
индивидуална свобода няма смисъл, ако с нея се нарушават свободите
на много други хора.
За г-жа Сачева
любовта се състои в принудата. За мен любовта се състои в
свободата. Не мога да си обясня защо г-жа Сачева настоява
толкова много да обича хората с пистолет, насочен към главата им и
с ръка в джоба им.
Тази Оруеловска
любов винаги е била някаква мистерия за мен. | 
