Свободен пазар

Утре в "Про&Анти"

30 юни 2004 10:05

Откъде идва благосъстоянието

Божидар Маринов в "Още инфо">>

Посвещавам тази статия на г-н Анти, който зададе в Клуба на “Още инфо” въпроса: „Тази магия с парите и аз бих искал да я разбера как става. Един и същи човек работи едно и също работно време в България и в САЩ, тук получава 200 лева, а там 2000 долара. Разбирам, разлика в производителността, ама чак пък 20 пъти!”

За да обясня този проблем, трябва да започна с любимия на всички несоциалистически икономисти пример – Робинзон Крузо. Социалистите мразят примерите с Робинзон. Първо, защото те са достатъчно прости, за да могат и „неспециалисти” да разбират икономиката. Второ, защото показват, че икономиката всъщност е дело на индивидуални човешки решения. Социалистическите икономисти смятат, че икономиката е резултат от безличностни „социални сили”, а човекът само реагира на тях като амеба. Истината е съвсем друга – икономиката е плод на индивидуални човешки решения. Затова Робинзон е добро начало.

И така, Робинзон е на необитаем остров, на който засега има само един достъпен ресурс – плодни дървета. Проблемът е, че те са високи и неудобни за катерене. За да получи необходимата храна за деня, Робинзон трябва по цял ден да се катери и да бере плодове. Времето му отива само в това, и единственото благосъстояние, на което може да се радва, са два-три килограма плодове, които е набрал през деня, но веднага е погълнал, за да остане жив. Как може Робинзон да подобри своето благосъстояние?

Един ден той решава да отдели част от своето време – за сметка на ядене, спане или почивка – за да отсече прът, с който да брули плодовете, вместо да се катери за тях. Това означава инвестиции в средства за производство (да намери остър камък, с който да отсече пръта и да го окастри) и време (да намери подходящ прът). Робинзон жертвува своето време и ядене, но на следващия ден той вече има прът. Сега може да набере същия брой плодове за половин ден (спестяване на време) и без катерене по дърветата (спестяване на труд, а и на калории).

Благосъстоянието на Робинзон се е увеличава два пъти. Защо? Защото неговата производителност се е увеличила два пъти. Той сега не е заплашен от гладна смърт, ако не работи по цял ден. Може да отдели спестеното време в други дейности – строителство (да си построи колиба), изобретения (например, по-добър начин за събиране на плодове), разширяване на бизнеса (да обмисли възможностите да хване онези кози там на хълма и да ги опитоми), застраховки и спестявания (да събере излишъци от плодове за непредвидени обстоятелства или за лошия сезон), ако щете – за изкуство: да си гравира орнамент на тоягата. В зависимост от личното решение на Робинзон, следващите му стъпки ще определят в какво той ще похарчи своето новопридобито благосъстояние – дали за нови инвестиции, или за потребление.

Но най-важното, което научихме от този пример, е, че благосъстоянието идва не просто от труд, а от спестен труд. Когато можем да свършим същата работа за по-малко време, с по-малко труд, това означава увеличаване на благосъстоянието.

Едно и също „спестяване” на труд и усилия сега може да се разпростре в цялата икономика и да окаже своя благотворен ефект навсякъде. Ако дойде, да речем, Петкан ІІ, и той е добър ловец, Робинзон може да отдели от своето спестено време да му направи лък, или примки, или заедно да направят капани, без това да изисква никакви жертви или гладуване.

От своя страна, Петкан и Петкан ІІ, ако са също така изобретателни като Робинзон, могат да се възползват от своята повишена благодарение на Робинзон производителност, и да използват освободеното време и труд в създаване на нови начини за повишаване на производителността. Благосъстоянието на тяхната малка „икономика” ще нарасне в пъти с увеличаване на тяхната производителност.

Това е важен икономически урок: Когато веднъж е направена някаква жертва за инвестиция в производителност, последствията от нея не се ограничават в преките резултати на конкретния човек, а се простират в цялото общество и благосъстоянието нараства в  геометрична.

В идеалния случай, ако имаме общество с един милион икономически активни членове, и ако всички те са така изобретателни като Робинзон, нарастването на производителността (тоест, спестеният труд, време и ресурси) с 1% би трябвало да доведе до нарастване на благосъстоянието10 000 пъти!

С това можем да отговорим на въпроса на г-н Анти: Производителността на отделния американски работник може да е само 20% процента по-висока от тази на отделния български работник. Но умножена по производителността на много други отделни американски работници, фирми и предприемачи, тази индивидуална производителност може да произведе благосъстояние в пъти по-голямо от това в българската икономика. Когато повишената производителност може да се простира в обществото, неограничавана от възпиращи или враждебни фактори, тя не се добавя, тя се умножава.

Кой пречи на благосъстоянието?

Разбира се, малко вероятно е в една национална икономика всички да са изобретателни като Едисън или Александър Бел. Хората са различни, някои хора са по-изобретателни от други, а има и такива, които просто не могат да измислят нищо ново, но пък са добри изпълнители. От един милион икономически активни членове едва ли ще има повече от 10 000 активни изобретатели, а от тях най-много 100 да са близо до нивото на Едисън (даже и това е висока цифра). Освен това, онези един милион икономически активни членове имат да се грижат за стари родители, деца, може би за инвалиди или болни хора, които не са икономически активни. Това разпределя нарасналото благосъстояние сред много хора. Но тези фактори не пречат на благосъстоянието. Те само забавят неговия растеж. Кой пречи на благосъстоянието?

Да се върнем при Робинзон. Да речем, че новодошлият Петкан е по-силен физически от Робинзон и решава, че може със сила да изисква от Робинзон да споделя с него своето нараснало благосъстояние. Той му казва: „Ти сега можеш да задоволиш своите нужди като работиш половин ден, следователно другата половина от деня си свободен и можеш да работиш за да задоволиш моите нужди. Ако не го направиш, ще те принудя със сила.” След това Петкан ляга под палмата и заспива, а Робинзон започва да брули плодовете. Работата на Петкан е просто в края на деня (или на 14 април) да провери какво Робинзон е събрал през деня и да вземе своята половина.

Така Петкан става островен (държавен) чиновник. Той се възползва от повишената производителност на Робинзон, но при него тази производителност не води до ново повишаване на производителността, нито до повишаване на благосъстоянието. Благосъстоянието на Робинзон е същото както и преди. Всъщност, сега неговото благосъстояние е спаднало, защото трябва да се добави неудоволствието от принудата, както и страхът от физическата сила на Петкан.

С течение на времето прътът се изхабява. Той се нуждае от поправка или от подмяна с нов. Тоест, Робинзон трябва отново да пожертвува време, храна или почивка, за да направи новата инвестиция. Но той не я прави. Защо? Защото инвестициите са плод на лично решение и лична жертва, а не на островна (държавна) принуда или политика. В първия случай Робинзон е очаквал подобряване на своето благосъстояние след инвестицията. Във втория случай той вече не очаква такова подобряване, следователно от негова лична гледна точка инвестицията е излишна – той няма да може да се възползва лично от нея.

Един ден прътът се счупва. Сега Робинзон отново трябва да започне да се катери по дърветата. Това намалява неговата производителност. Но пък му дава повече възможности да „крие доходи” от Петкан. Той може да яде докато е на дървото и да сваля от дървото само малка част от събраното. В известен смисъл Робинзон е направил нова „инвестиция,” но този път тя е негативна инвестиция – той се е научил да крие спечеленото. То е по-малко, отколкото ако Робинзон беше свободен да се възползва напълно от плодовете на своя труд, но е повече отколкото ако дава на Петкан всичко. „Икономиката” губи благосъстояние – материално (и двамата ядат по-малко) и морално (Робинзон е принуден да лъже).

Тогава Петкан се усъмнява, и решава да прекарва половината от деня си да следи работата на Робинзон (прави му данъчни проверки). Обществото губи още благосъстояние, защото досега поне единият е спал по цял ден. Сега и двамата работят, и двамата се катерят по дърветата, но общото благосъстояние не само не се увеличава, но и намалява. Няма спестен труд, има повече труд, но същото произведено количество. Робинзон вече не мисли за инвестиции, за спестяване на труд, време и ресурси, защото той лично няма да спечели от тези инвестиции. Неговата лична полза е единствено в успешното криене на събраните плодове.

И така, това дава отговор защо производителността в някои страни е по-ниска от производителността в други – причината е в държавната намеса. Онези хора, които са изобретателни, използват своята изобретателност тогава, когато това ще им донесе лична полза. Но тяхната лична полза се обръща в полза на цялото общество. (Едисън е станал милионер от своите изобретения, но днес всички се ползваме от неговите изобретения, и то на ниска цена.) Когато държавният чиновник пречи на тези хора да се възползват от своите изобретения в повишаване на производителността, те не намират лична мотивация да повишават производителността – своята и на другите. Те или насочват своите умения и усилия в негативна посока (криене на доходи), или сменят острова.

Данъците и държавната намеса удрят именно по икономически успешните – тоест по хората, които са успели да спестят на обществото време, труд и ресурси, и така са постигнали икономически успехи. Следователно, данъците и държавната намеса унищожават личната мотивация именно на онези хора, от които очакваме да повишават производителността, а следователно и на благосъстоянието

Благосъстоянието не може да се повиши чрез държавни програми. Хората не се мотивират от държавни програми, стратегии или механизми. Хората се мотивират от личните си програми и амбиции. Колкото повече бъдат оставени сами да се ползват от плодовете на своите изобретения, толкова повече те ще бъдат мотивирани да повишават благосъстоянието си.

А когато са напълно свободни, няма да има граници за просперитета на цялото общество.