“Обществото е изправено пред избора –
‘държава
на мафията’
(където престъпността е висока поради слабия социален контрол) или
‘държава
на Мусолини’
(където престъпността е ниска, но контролът върху живота на хората
е тотален).”
Теоретични основи на наказателното
законотворчество
Никола Филчев
Никола Филчев очевидно няма въображение. За
него светът е просто боксов ринг. На боксовия ринг има само борба.
Ако не биеш, теб те бият. Няма равен резултат. Не може да има
джентълменско споразумение. Единият напуска ринга с вдигната
глава. Другия го изнасят.
Такъв е светът на Филчев. Вечна борба.
Класова борба, борба между труда и капитала, между мафиотските
групировки, между държавата и мафията. Борба вътре в държавата,
между институциите, между прокуратурата и изпълнителната власт,
между прокуратурата и целия свят. Филчев е типичният държавен
чиновник. За него всичко е борба за надмощие. Всички са врагове.
Ако не ги биеш, теб ще те бият.
Ако поне един ден от живота си Филчев беше
изработвал честно хляба си – чрез участие на свободния пазар –
Филчев щеше да види как един напълно нов свят се открива пред
неговите очи. Свят, в който не е задължително да воюваш, за да
оцелееш. Свят на свобода и хармония на интересите. Свят, в който
работник и работодател, продавач и купувач, възложител и
изпълнител се срещат и мирно се договарят да си сътрудничат, за да
създадат повече благосъстояние, от което да спечелят и те, и
хората около тях. Свят, в който интересите на отделните хора се
съвместяват в различни начинания.
За Филчев единственият свят е светът на
насилието. Или частното насилие, или държавното насилие. Няма
алтернативи на това, според него. Според нас, които защитаваме
свободата, има алтернатива.
Можем още в началото да кажем, че между
двете “държави” на Филчев – Мусолини и мафията – няма морална
разлика. Мафиотът прави пари от насилствено отнемане на
благосъстояние. Държавният чиновник също прави пари от насилствено
отнето благосъстояние. От морална гледна точка и двамата са
престъпници. От морална гледна точка и двамата са напълно излишни
социални паразити (думата “паразит” като определение за държавен
чиновник е използвана за първи път през 1824 от третия президент
на САЩ Томас Джеферсън, който нарича чиновниците “паразити,
живеещи на гърба на трудолюбивите.”)
Така че Филчев не ни предлага никакъв избор.
Той ни предлага долнопробна комунистическа пропаганда – “ако не
искате престъпност, съгласете се на диктатура.” Истината е, че
държавата на тоталния контрол не е държава на ниска престъпност.
Точно обратното, престъпността е много по-висока, само че е
държавна.
Точно това стана преди няколко години в
България. Великото самохвалство на правителството на Иван Костов
беше, че било “отвоювало държавата от мутрите.” Може би. Но пък я
даде на чиновниците. Новите мутри на България станаха държавните
чиновници. И положението на трудолюбивите хора не се промени;
смениха се само паразитите, които живеят на гърба им. Всъщност,
положението дори се влоши – там, където преди мутрите отнемаха 10
лв., сега данъчните отнемат 100 лв. “Държавата на Костов” се оказа
по-античовешка от “държавата на мутрите.”
Филчевата пропаганда (удивително подобна на
комунистическата пропаганда; защо ли?) твърди, че повече държава
означава по-малко мафия, и обратното, че по-малко държава означава
повече мафия. Ние обаче можем уверено да заявим, че отношението е
точно обратното. Мафията не възниква в условия на свободен пазар,
а именно в условия на държавна намеса и контрол на пазара и в
живота на хората. Мафията се храни от корупция, а корупцията е
следствие от държавната намеса. На свободния пазар няма
корупция. Корупция има само там, където някой се разпорежда с
чуждия живот, свобода и собственост. Тоест, където държавата е
голяма и силна.
Разбира се, малко вероятно е Филчев да ни
даде примери за мафия, която е възникнала в условия на свободен
пазар. Но пък ние можем да дадем реални примери за това как
възниква мафията.
Например, българската енергийна мафия е плод
на тоталния държавен контрол върху енергетиката в България.
Алкохолната и цигарената мафия са плод на високите акцизи за тези
продукти – просто никой държавен чиновник не е неподкупен,
въпросът е само в цената. И мафията е готова да я плати.
Петролната мафия е резултат от контрола върху горивата,
разрешителния режим и отново високите акцизи. Мафия има в
общинските банки – направени не с лични пари на общинарите и
кметовете, а с пари, отнети от данъкоплатците. Мафия има в
печатането на учебници – държавата определя за кой учебник ще се
прахосват парите на данъкоплатците. Мафия има и в прокуратурата –
например, някои прокурори си пият кафето с мафиотите – защото
прокурорите не се определят от обществото, а се назначават от
държавата. И така нататък.
В онези области, където няма държавен
контрол, няма мафия. Например, няма мафия в производството на
корнишони. Те са напълно свободен пазар. Но ако държавата се
намеси там – например, да контролира цените или да изкупува
продукция – можете да заложите десет към едно, че ще се появи
корнишонена мафия. Накратко, държавата е мафия сама по себе си. И
където се намеси, създава мафия.
И така, Филчев не ни предлага реален избор.
Държавата на Мусолини и държавата на мафията са една и съща
държава – “държава на Филчев.” И тя не е безалтернативна.
Има алтернатива.
Алтернативата е свободното общество.
Общество без държавен контрол и намеса в живота и в икономическия
избор на хората. Общество, в което никой не живее на гърба на
другите, нито контролира техните икономически и лични решения.
Общество, в което всяко управление, ако има такова, е единствено
управление на доброволния избор на управляваните, без принуда и
насилие.
В такова общество действителността ще бъде
не Филчевият боксов ринг, а хармонията на интересите. Ако аз съм
съгласен да работя за даден работодател за 400 лева на месец, и
ако той е съгласен да ме наеме за тези пари, аз ще съм доволен и
той ще е доволен. Интересите на двама ни ще съвпадат. Нарушение на
тази хармония може да има само ако чиновникът се намеси и каже, че
работодателят трябва да ми плаща осигуровки над договореното между
нас. Или че аз трябва да плащам от моя труд за някой друг, който
не иска да работи. Но ако няма чиновник, хармонията е пълна. А ако
не е, слагаме край на договора, и работодателят си търси нов
работник, а аз си търся нова работа.
Същото и ако желая да си купя риза,
произведена в Турция. Производителят, вносителят, търговците и аз
сме в съвършена хармония на интересите – те вземат моите пари, аз
получавам риза. Вярно е, може би има и български производител, но
аз не желая да купувам от него. Просто личен избор – въпрос на
комбинация между качество и цена, а не някаква абстрактна
национална принадлежност. Разрушаването на хармонията на
интересите настъпва, когато чиновникът идва и налага ограничения,
според които аз трябва да купя риза от българския производител. Е,
ако аз не желая да купя риза от него, тогава губим и двамата. Само
чиновникът има интерес от това да каже чие национално производство
да купувам – той е служител на определена държава. А аз нося ризи,
без това да ме обвързва с нищо друго, освен с избора ми на риза.
Затова пред свободната взаимно изгодна
сделка между мен и продавача на ризи има само една пречка:
Чиновникът и протежираната от него групировка, която ще внася
турски ризи без да плаща мита (но срещу рушвет), а ще ги продава
на цена с мита.
И така нататък. Това е реалността. Така се е
случвало, така се случва и днес. Машинката работи, но и преуспява
- там, където Филчевците са на власт. Организираната престъпност
възниква тутакси, щом някъде се появян организирани пари, които
могат да се вземат на ниска цена. Такива пари са държавните
бюджети. Частният бизнес също има организирани пари, но цената там
е висока. Следователно, изборът не е “държава на Мусолини” срещу
“държава на мафията.”
Истинският избор е “държава въобще” срещу
“общество на свободата и хармонията на интересите.”
Колкото по-рано го осъзнаем, толкова
по-добре.
