Заедно с двамата Любовци – Цонев и Данчев, с различни
съекипници – миналата година Белчо Дончев осъществи две
кратки пътешествия из България, които тримата описаха
надълго и нашироко в още неприключилите паралелни
репортажи за електронното издание „Още инфо”. Цонев
после го удари на изследователски проучвания, Данчев –
на носталгия, а Дончев направо състави една книга. Ако
не сте обърнали внимание какво пише на корицата, тя се
нарича „Делириум”. Състави, защото той е написал поне
още пет-шест. Остава да ги състави и тях, пък да му ги
издадем. Живот и здраве, ще го направим.
Засега се ограничаваме с три паралелни предговора
към новата книга на Белчо "Делириум".
По-нататък възнамеряваме да продължим с паралелни
издателски проекти. |
|
Първият от тях - в напълно осъществен вид - ще видите в
петък от 18:00 в Клуба на архитекта, където в залата на
втория етаж арх. Дончев ще представи книгата си.
Заповядайте! Не се случват толкова много така талантливи
премиери в БГ.
Още инфо
В сладководните водоеми у нас се практикуват различни
риболовни техники – на плувка, на блесна, на болдо, на
дарак, даже и на тротил. Белчо Дончев си пада по риболова на
дъно, забелязахме през последните години.
При тази техника се замята голяма тежест, която се забучва
направо на дъното. След леко навиване на макарата и
съответно придърпване на кордата, примамките изплуват на
сантиметри отгоре. Там, накъдето драпат да се доберат
обитателите на самото дъно, а също и онези, които едва
кретат в непосредствена близост над него.
По идея риболовът на дъно е за едри риби – те, разправят,
обитавали дълбините. Само че водните дълбини са небесата на
дъното. Практиката на Белчо Дончев например показва, че там
се улавят предимно каракуди като една човешка длан – така да
се каже, най-редови сладководни обитатели. Дали току що са
паднали до дъното или ей сега ще се стрелнат нагоре – това
не е особено ясно, както не е ясно кой откъде идва и накъде
отива в романа „На дъното”, написан от набедения за създател
на соцреализма Максим Горки.
И Белчо не знае кое откъде иде и накъде отива, ама там
замята.
На дъното.
А какво е наловил, може да се прочете в книгата му
„Делириум”.
Да й пожелаем „На добър час!” сред читателите на честното
гражданско слово. |