|
Продължение
Превратът
Превратът
от 9 септември 1944 е предизвестен. Първата интифа за
управляващите идва още в началото на август. Тогава от
Москва разпореждат на българската си резидентура "курс към
въоръжено въстание" и това надали е останало безизвестно за
властите в София. Най-малкото, именно в тези прекрасни за
чеверме дни на годината, шумкарската гилдия се
"масовизира". Достига , както разправят социалистическите
историографи, чутовните 20 000 или колкото там са били.
Такива масови преселения на народонаселение в толкова малка
страна не остават незабелязани.
Междувременно откъм БиБиСи и другите тогавашни по-глобални
медии се дочува за напредването на Червената армия в западна
и - за наше съжаление - югозападна посока. Ония идат!
Българските политици реагират гъвкаво, както са съумели да
го направят и тогава, когато нацистите се задали от
северозапад: на власт идва правителството на Муравиев и
тутакси обявява война на по-слабия за момента враг -
Германия. А Стойчо Мошанов заминава за Кайро да преговаря с
англичаните с предложение да ни окупират.
Тези
общоизвестни исторически факти трябва да бъдат написани един
след друг, за да се разбере защо третият преврат на Кимон
Георгиев минава толкова леко. Управляващите възприемат ОФ
като своеобразна българска презентация на антихитлеристката
коалиция и се предават колкото на професионалните
превратаджии, колкото на нахлуващата в страната ни Червена
армия, толкова и на САЩ, Великобритания и останалите.
Да не
пропуснем да отбележим ярката роля на Кимон Георгиев, тъстът
на видния български "конституционалист" Гиньо Ганев. Кимон е
special, но съвсем
не guest
като star в онези паметни събития.
Той и шайката му събарят законни правителства трикратно и
никой друг не си е позволявал такъв произвол в демократична
България през ХХ век.
Първо на 9
юни 1923 тъстът на Гиньо Ганев сваля земеделците и то май не
без основания - ако питате македонските българи, например,
срещу които нашите граничари е трябвало вече да стрелят,
когато минават границата, по силата на Нишкото споразумие,
подписано от Стамболийски.
Вторият
път шайката на Кимон Георгиев взема властта на 19 май 1934.
По едно "странно" съвпадение горе-долу по същото време
Коминтернът, ръководен от другаря Георги Димитров, съчинява
съществуването на македонската нация.
Третият
път е на самия Девети септември.
Какво е
мислил, как го е гудил - това е неясно, но тъстът на Гиньо
Ганев се е нагърбвал с тежкото задължение да направи
поредния преврат все на дата, в която има цифрата 9. Може и
суеверен да е бил - затова. Впрочем, нито веднъж той не се е
и опитал да упражнява властта, която е взел насилствено. Във
всичките три случая той предоставял "ключа от бараката" на
някой друг. Защо ли?
Ами ясно
защо. Защото е бил професионален превратаджия, не
професионален премиер, да речем. Свършва си работата,
предоставя властовите прерогативи на плащача и се оттегля в
съответната планинска вила с хонорара.
Точно това
се е случвало. Но въпросът е кой е осъществявал по места, из
градове, села, паланки и махали, процедурата за такава
радикална смяна на самия вид власт през есента на
1944?
За да си
отговорим на този въпрос, трябва да си отговорим на други
три. Кои бяха в шумата в началото на август, преди от Кремъл
да обявят "курс към въоръжено въстание"? Кои отидоха при тях
да "масовизират партизанското движение" и да въртят
чеверметата след това през август и началото на септември, в
очакване на "братушките"? Защо първата масова акция на
"народно недоволство" беше разбиването на затворите и
освобождаването на панделаджиите, огромната част от които -
с присъди по криминални дела?!
Другарят Георги Димитров се
появява в България и започва да се среща с народа две-три
години по-късно. Тогава вече са изпотрепани 40-50 000 наши
сънародници и народът го знае. За баш-шефа на трепачите по
гладните ни тогава села се намира и пита, и сол.
За да го омилостивят - да не
трепят вече или поне - не толкова масово.
Следва продължение>> |
