„Турците” избраха за премиер Сергей Дмитриевич. Разбира се, ДПС не са „турците”. А Сергей Дмитриевич не е нито Достоевски, нито Чайковски. И Сергей Дмитриевич, и ДПС са продукция на друг продуцент. Той не е нито руският, нито турският народ.

Това са авторите на постсъветската концепция за Югоизточна Европа.

Даже Андрей Луканов не се именуваше по презиме „Феодорович”, ами Тодоров. Защото бащата на съветския гражданин и български премиер все пак беше Тодор, не Феодор. На Сергей Станишев баща му беше Димитър, съвсем не Дмитрий. Какво иска да ни демонстрира с блюдолизния си доброволен "възродителен процес" това момче? Какво ни анонсира Ахмед Доган, като издига кандидатурата му, без дори да благоволи да се качи на парламентарната трибуна, за да го направи, ами като преотстъпи задачката на заместника си?

В контекста на социалистическата историография се случи следното: Наследниците на турските поробители издигнаха руски освободител за премиер. Можете ли да си представите по-голям абсурд? От което следва автоматично логичният извод, че самата социалистическа историография е абсурдна. Каква руско-турска освободителна война, какво депесарско правозащитно движение, каква модернизация на компартията, какви пет лева...

Имаме налице следният факт: три дъщерни на БКП партоподобни формации най-сетне публично плеснаха с ръце и се прегърнаха, след като преди това ни разиграха 52-дневен цирк с прехвърляне на мандатите. Едните се правят на модерни социалисти, другите на юпита, третите – на правозащитници. Иначе генетично всичките са свързани с компартията и нейния силов апарат – Държавна сигурност. Е, след 15 години „преход”, макар и дирижиран от тях, между фракциите се появиха и известни напрежения. Ама то кога не го е имало. Комунистите се разграничиха от някои свои другари като терористи заради определени действия през периода 1923-1925. Заклеймиха други като сектанти по повод техни възгледи след Витошката конференция. Осъдиха Трайчо Костов и мнозина други съратници като предатели. Та и сега има търкания.

Многократно сменяваха и името си - по едно време бяха тесни социалисти, после станаха БКП, после БРП (к), после пак БКП, после БСП, НДСВ, ДПС... Много от функционерите на партията им биваха внедрявани в сродни или дори в официално противополжни политически формации. Някои от тях биваха обявявани за "безпартийни" (Благовест Сендов и Николай Хайтов например) в непрестанната мимикрия да поддържат някакъв измамен обществен облик.

Старателно ни обучаваха на всичко това в университета. Задължително. Та затова го знаем.

И сега виждаме с отворени очи - моделът е абсолютно същият. И не е български. Наложен ни е преди десетилетия отвън. Първоначално с конспирации, "подводничари" и тероризъм, после с танковете на Червената армия и накрая с поколенията "беззаветно предани" национални предатели, възпитани, финансирани и рекетирани отвън. Някои от тях са пето и шесто поколение агенти на някогашния Азиатски департамент в Петербургското външно министерство, против които пишеше така страстно някога Захарий Стоянов, наричайки ги "черни души". Е, сега са "червени" - разликата е несъществена.

Те са контролирани по същия начин от Кремъл, от неговите силови структури и дъщерната им мафия.

Именно те сега подмениха вота на българския избирател, когото измамиха преди два месеца. И те са вече на власт в тази страна.

Пак.