Пороят беше толкова силен, че
можеше спокойно да отнесе дузина средно издържливи бабички,
успешно преживели всички социални метаморфози в България през
последните шест десетилетия. Изливаше се от Горни в Долни
Лозен по асфалтовото трасе на петицата. И автобусът,
дори да се зададеше, нямаше как да бъде забелязан даже на 50
метра от самата спирка иззад спускащите се от небесните
селения водни талази. Точно такова е растоянието до
магазинчето на Малинка. Под тентата в двора при силния
страничен вятър можеха да се поберат на сушина не повече от
четирима. И се побраха. На две пластмасови маси.
На едната самотен господин
редеше високодецибелни псувни.
- Да ти таковам такованката, ама
ти въобще не знайш кой беше най-богатият! Тя нивата беше
петстотин, изкараха е четиристотин нарочно, да ти таковам
такованката!
В крайчеца на другата маса беше
приседнала Госпожата и мълчеше. Жената и Мъжа, леко
понамокрени от дъжда преди да се подслонят тук, подпийваха от
две пластмасови чаши джин-тоник с по една вишна и по една
бубонка, откъснати от двора и смачкани с пръсти в питиетата.
На съседната маса се намеси
втори участник в разговора, какъвто впрочем физически не
присъстваше:
- Ти че ми каеш, дедо ми беше
по-богат, той шестстотин имаше, да ти таковам такованката.
Очевидно цялата компания на
онази маса си падаше по цветистите псувни. Господина все
повече се разпалваше и отиде до магазинчето за двестаграмка
зелена пещерка, неизвестно коя подред. Върна се и рече:
- Бе той Геле си го знаем, че е
от по-богат род, бре - това бе сравнително поуспокоена намеса
на неизвестен арбитър, който не пропусна вяло да добави: "Да
ви таковам такованката!"
След което Господина отново
повиши тон. Броят на участниците в диспута на масата му
стремглаво растеше, а дъждът не спираше да вали с отчайваща
упоритост.
Жената и Мъжа слизаха от
Планината. Бяха дошли на кратка разходка през почивния ден.
Прогнозата си беше за дъжд с прегърмявания и през цялото време
вниманието им беше в северозападния небесен сектор - онова
място, откъдето в Софийското поле прииждат атлантическите
циклони и фронталните атмосферни смущения с драматичен
характер. Като започна да преръсва и облаците във въпросния
сектор се свъсиха, двамата зарязаха брането на диви ягоди и
заслизаха към селото.
Завариха Господина самотен в
двора край магазинчето на последната спирка - последното
убежище преди автобуса за София.
- Да ви таковам такованката! -
поздрави ги отривисто той.
Малко преди да завали из ведро,
дойде и Госпожата. След като и на нея пожелаха да й таковат
такованката, тя попита учтиво дали е удобно да седне на
единствената друга маса, където беше що-годе защитена от
налитащите водни струи. Жената и Мъжа й казаха, че е удобно.
Чертите на лицето й излъчваха
мекота и интелигентност. Бе облечена с мъжко кожено яке,
прищипано отпред на гушата с безопасна игла. Помоли за цигара
и запуши с вирнато малко пръстче.
- Имам апартамент на седмия етаж
- направи опит Госпожата да завърже разговор - в центъра на
София. Отгоре се виждат само покриви. И няма асансьор. Ходя си
там единствено в деня, когато трябва да си получавам пенсията.
Иначе си живея тук.
Жената и Мъжа учтиво я
изслушаха.
- От Лозен по-убаво нема! -
додаде Госпожата в опит да прояви чувство за хумор, което беше
заглушено от съседната маса. Там поредният намесил се в
тежката дискусия прогърмя: "Да ви таковам такованката!"
Не се очертаваше дъждът скоро да
намалее. Жената предложи на Мъжа да пият по още едно и докато
той притича до магазина, тя се присегна изпод тентата през
преградата от струяща вода да откъсне вишни и бубонки.
Предложиха коктейл и на
Госпожата.
- Благодаря! - каза тя. После им
съобщи:
- Имам апартамент на седмия етаж
в центъра на София. Отгоре се виждат само покриви. И няма
асансьор. Ходя си там единствено в деня, когато трябва да си
получавам пенсията. Иначе си живея тук. От Лозен по-убаво
нема!
На съседната маса дискусията
прерастваше в скандал. Седмият или осмият пореден виртуален
участник в едноличния разговор настояваше, че неговият род бил
още по-богат. Дедо му имал 800 декара. В подкрепа на
твърдението си той заяви:
- Да ви таковам такованката!
Повтори го неколкократно в
керсчендо и закратко се умири. Госпожата вметна:
- Имам апартамент на седмия етаж
в центъра на София. Отгоре се виждат само покриви. И няма
асансьор. Ходя си там единствено в деня, когато трябва да си
получавам пенсията. Иначе си живея тук. От Лозен по-убаво
нема!
Тя набързо беше успяла да се
справи с коктейла си. Помоли за още една цигара. Жената се
опита да поддържа разговора и зададе въпрос. Госпожата веднага
отговори:
- Имам апартамент на седмия етаж
в центъра на София. Отгоре се виждат само покриви. И няма
асансьор. Ходя си там единствено в деня, когато трябва да си
получавам пенсията. Иначе си живея тук. От Лозен по-убаво
нема!
- Да ви таковам такованката!
Деветстотин декара, ей, да ви таковам такованката!
Наддаването в многолюдното
съзнание на Господина от съседната маса продължаваше с бясно
темпо. Излезе магазинерката, за да подмете малката канавка,
задръстена от преобърнатото кошче за смет.
- Що не влезете вътре? - обърна
се тя към Жената и Мъжа.
Госпожата веднага поясни:
- Имам апартамент на седмия етаж
в центъра на София. Отгоре се виждат само покриви. И няма
асансьор. Ходя си там единствено в деня, когато трябва да си
получавам пенсията. Иначе си живея тук. От Лозен по-убаво
нема!
За убедителност в разговора се
намеси и Господина:
- Да ви таковам такованката! -
отсече той.
И тогава пристигна маршрутката,
като спря на метри от тротоара пред магазинчето. Докато
набързо си събираха торбите с билки, Жената и Мъжа дочуха
Госпожата да казва на магазинерката:
- Имам апартамент на седмия
етаж, в самия център на София...
- Да ви таковам такованката! -
допълни Господина. |