Тогава - по Живково време - "истината" за атентата срещу Йоан Павел Втори ни я разправяше Боян Трайков по Националната телевизия. Беше секретно, ама не чак толкова - излъчваше се директно в ефир. Имаше чужди репортери, те питаха едно-друго.

Трайков не беше прононсиран комунист. Беше земеделец. Син на Георги Трайков - татко му оглавяваше народното събрание, доколкото въобще е било народно или каквото и да е там събрание. Доколкото е било парламент. Освен това таткото беше лидер на същото БеЗеНеСе, в което докъм 1991 виден активист беше Бъки.

И татко му на Боян Трайков по Живково време се водеше май все още за държавен глава. Пък ако не се е водил, водил се е допреди това - да речем, през 60-те години. А пък в началото на 80-те Боян Трайков си беше шеф на БТА.

(Този същият Бъки, който ненадейно после стана активист в "СДС (?!) и се прочу като "Валяка", създаде на българските граждани ужасната слава, че са протестирали против комунистическата бедност през пролетта на 1996 срещу заплащане от 5-10 долара на единичен протест - което може да е било и така за отделни единици, да не говорим за комисионерите... После издъни правителството на ОДС като дружка на Чорни, стори го в качеството си на вицепремиер под името Евгений Бакърджиев - същото, под което посрами някогашните си сини съмишленици в община "Изгрев" (по-популярна като "Червена звезда" и...)

Мамо, колко има за разправяне...

Ставаше дума затова, че най-злостните и опасни адепти и извършители на насилието и терора по откровено комунистическо време не бяха непременно членове на БКП. Някои бяха "безпартийни комунисти" - като бележития академик, "математик" (?!) и шпионин Благовест Сендов, като офееца Гиньо Ганев, зет на професионалния превратаджия и по партийна принадлежност - звенар - Кимон Георгиев, като туркофоба и индустриалния плагиатор Николай Хайтов и пр.

Други бяха безенесари - като Георги и Боян Трайкови.

Като една купчина други хора, които е трудно да бъдат обвинявани в наши дни - тогава ги държаха с примка за шията.

Юлиус Фучик следва да е щастлив - него са го държали в примката си нацистите. Той, слава Богу, не е попадал в лапите на комунистите! Че да види за какво иде реч...

Та, беше ми думата, тогава Боян Трайков изпробва имитацията да бъде демократ, когато се опита да обори тезата за т. нар. "българска следа" в покушението на папата - спретна прес конференция. Даде думата на наши и чуждестранни журналисти. Дрънка три-четири часа глупости. Ама допускаше хората да го питат, да се съмняват и да го прекъсват.

Въобще имаше вид на някаква дискусия, колкото и да бе манипулирана.

Вчера частното радио "Дарик" ни сервира дълбоко забравена интерпретация на изумителния жанр "мелодекламация". Мъж и жена ни разказваха в продължение на половин час нещо. Надпреварваха се да четат предварително написан от неизвестен гений текст в темпо, което да им позволи за една минута да прочетат не по една трета, ами по възможност по половин машинописна страница. Кой е авторът на това бъбриво послание - не ни съобщиха. Никой не ги прекъсваше - всичко беше на запис.

Те ни разказаха как американците и турците организирали опита за убийство на папата, е после американците замазали следите на престъплението си с италианско съучастие, като го приписали на "българите" (Хей, бей Пешо от Драгичево, Пернишко, ти имаш ли общо с тая работа? Какви българи? Какви драгичевци и перничани, какви американци?!!).

За нас разбира се остават абсолютно непонятни мотивите на ЦРУ да трепе отявления атикомунист Йоан Павел Втори в момент, в който сънародниците на папата гладуват в Полша под съветоидната комунистическа военна диктатура на Ярузелски. Нашите радиобърборковци пропуснаха да помислят по тоя въпрос - много предварително написан текст имаха за бърборене. На тях и не им плащат да мислят - плащат им да бърборят.

Излъчиха това нещо вчера преди обед в програмното време на "Пропаганда", с което водещият Мартин Карбовски си спести барем 30-40 минути работа в директен ефир.

А час преди това по едно също толкова националното радио - БНР - дадоха трибуна на "българо-германския писател" Виктор Пасков и на Андрей Бунджулов да ни разкажат колко славна е била "победата" над хитлеризма, отбелязана от наследниците на комунизма в Москва на 9 май т. г. недалеч от "Лубянка" - преди вече близо две седмици.

Именно тази неделя за всички тях, за БНР и за "Дарик", за шефовете и за спонсорите им, се оказа, че всичките тези измишльотини са страшно актуални, свидни, драги и милни.

След 9 май, ама преди 60 години, комунистическият ботуш прегази Източна и Централна Европа. Взеха ни имотите, унизиха или избиха бащите и дедите ни. Но тия четиримата по двете национални радиа не пропуснаха да поцвилят, ползвайки ефира БЕЗ ОПОНЕНТ в прослава на чужд президент, който оглавява държава, присвоила си националната ни история.

Между другото едните двамина - "писателят" и "социалдемократът" наплюха Филип Димитров. Щото не плюел по американците. Другите двамина наплюха американските спецслужби, които убили папата, че да ни топнат...

Филип Димитров не ми е братовчед. Нямам роднини и в американските спецслужби. За руските - да не говорим.

Не съм и костовист!

(А впрочем какво е това, какво е да си седесар или одесевист или бенесевист или надеждевист или сугаревист... - за мислещия човек подобен тип квалификации са обидни. Той не е -ист. "Кой не скача е червен" беше може би най-сегрегационно-расисткият лозунг, издиган по българските площади. Ами ако човекът е с гипсиран крак, как да скача? И какво му е червеното, синьото, жълтото или прочие, ако не скача, бе момчета?

Гражданинът настоява политиците да заявят ясна политическа програма, да гарантират политическа воля за нейното изпълнение и накрая да изпълнят обещаното - по възможност... Гражданите мислят с главите си, не с краката си. На вас какви избиратели, впрочем, ви трябват?!

Хайде де! Да ви чуем. Идват избори. Нормално мислещите хора няма да гласуват "-истчски", а с главите си. Те имат семейства и интереси, кроят планове как да устройват своя живот през идните четири години...)

Но пък ония четиримата радиобърборещи хептен не са ми никакви. Те са обикновени лъжци. Просто искат да осуетят и омаскарят мъчителните ни опити да изкопчим измежду купищата лъжи частица от истината за собствената ни история или за онова, което се случва днес със самите нас.

На тях им плащат, за да не го постигнем. Ние търсим истината, на тях им плащат за лъжата. Ние в резултат на това гладуваме, те плуят в разкоша на лъскавите си просташки дворци.

ЕГАТИ!

И това ми било някакъвси преход, който уж бил стигнал донякъде или - О, Боже мой! - завърши-и-ил...