С чего начинаеться родина? - се чудеше един лиричен руски тенор вечер след вечер преди да започне поредната телевизионна серия на "17 мига от пролетта", в която Щирлиц отново щеше да ни покаже какъв голям антифашист и шпионин е. Беше преди повече от две десетилетия и сега този легендарен кагебеец е непопулярен сред младите или - доколкото го знаят - то е повече като герой от вицове, подобно Петка и Чапаев.

А с чего начинаеться денят на българина? Тази сутрин по bTV денят начал с "Искрено и лично". Гост в студиото беше и Филип Трифонов. Пуснаха видеозапис от негов спектакъл. И тъй като предаването иначе е на живо, актьорът можа да изрази изумлението си от факта, че видеозаписът е бил цензуриран, с което бе нарушена целостта на композицията и половината майтап от скеча. Паднал беше пасаж, в който героят му - професорът по естествен театър Трифонов - споделя някои природонаучни познания: че гъбата булка е сред най-вкусните, а червената мухоморка е отровна.

И можете ли да си представите, водещата Миглена Ангелова откровено призна, че това е направено съзнателно! Познайте защо!

Защото много зрители щели били да бъдат наскърбени. От разговора се разбра, че онова, което щяло било да ги наскърби, е че червеното им било любим политически символ.

Значи, еколозите следва да предприемат незабавни действия, за да бъдат извадени от справочниците за любители-гъбари страниците, в които се описва леталното действие на зелената мухоморка. Щото е оскърбително за зеления цвят, който пък е техният колористичен символ.

И ако по тази логика продължим нататък, трябва да цензурираме половината гъбарски справочник. И да оставим целокупното българско пенсионерство да измре. Понеже начинаещи любители-гъбари най-често са именно хора от тая възрастова група - и поради внезапното откритие какво значи това да имаш свободно време, и по прозаичната причина, че нещо все пак трябва да се яде.

Ако някой наистина може да се обиди или наскърби от факта, че червената, бялата и зелената мухоморка са отровни, този човек е тотален и непоправим олигофрен. Но като какъв да окачествим другия - онзи, който решава да се съобрази именно с чувствата на тоталния и непоправим олигофрен, като по този начин постави под риск живота на хиляди свои сънародници или пък като лиши други хиляди свои сънародници от кефа да се посмеят на великолепния и интелигентен хумор, който ни поднася Филип Трифонов?

Със същата нелепа логика бе мотивирано и мнението на заместник председателя на Европейската комисия Франко Фратини, че не бива да бъдат забранявани символите на комунизма, както предложиха депутати в Европарламента от Литва, Словения, Естония, Полша и Унгария. Знаете ли защо не бивало? Защото някои европейци щели да се наскърбят.

Познайте от три пъти кои. Ами същите, които припознават тази символика като своя - комунистическите, социалистическите и социалдемократическите партии. Е, те не са ли вече научили, не са ли прочели в историята и в справочниците по гъбарство, не са ли разбрали, че мухоморката е отровна? Че под знамето на същите символи бяха избити най-малко 120 млн. души? Какво толкова им е свидно в тези символи, че да струва повече от стотици милиони живота и разбитата съдба на милиарди?

А въпросът въобще не е в символите. Майната им и на сърповете, и на чуковете. Проблемът е в това, че комунизмът продължава да бъде толериран, въпреки че неговият по-малък брат - нацизмът - произведе няколко пъти по-малко жертви и разрушения, при това за общо взето ограничен период от време. А символите на нацизма са неприемливи на Запад. Докато символите на комунизма наскърбяват чувства, той продължава да сее смърт и нищета - даже в страните, в които се е маскирал като посткомунизъм.

Да не сме ги наскърбили, моля ви се, с информацията, че червената мухоморка е отровна, което пък е компонент от скеч на Филип Трифонов, в който гъбата булка е една от най-вкусните! Това акълът ми не го побира. Но с какво ли не още начинаеться денят на българина...

Свърши "Искрено и лично" и превключих на Нова телевизия. "На кафе" при Гала беше провъзгласената от не знам кого за изключително видна светска хроникьорка Евгени Минчев. Тя първо ни разказа за откриването на нов пиано бар в столицата. Централното събитие там е било това как съветникът на президента Първанов Реджеп Моллов е пял руски романси.

После видната светска хроникьорка Минчев ни заведе в друга лъскава кръчма, както и да се казва тя. Там пък тя била прехласната разбира се преди всичко от присъствието на Таня Младенова, която била шармантна и въобще - страшна работа.

Дъщерята на експрезидента Петър Младенов, който много искаше да дойдат танковете.

В края на вечерта и в унисон с вербалното наследство на Таниният баща, в кръчмата пуснали "Вставай, страна огромная!", "Это день победы!" и за финал - "С чего начинаеться родина".

С чегото, значи, начинаеться денят на българина, с това и трябва да свърши, ако случайно е избрал клуба, в който се весели другарката Таня Младенова с руските си другарчета.

Само че е опасно - между една "страна огромная" и един "день победы" може и да започнат да се стрелят помежду си ония, възпитаниците на московските КГБ-школи или техните дебеловрати питомници. Имало такъв славянски обичай, разправят. А оживяването в страните, където го практикуват, е премеждие, което не го пожелавам и на Франко Фратини, разбира се.

Но му пожелавам да прекара три месеца в Беларус днес. И после да ги приказва тия работи за символите и наскърбените чувства.