В така нареченото дясно политическо пространство се вихри тежка битка от година, че и повече. Напоследък тя става все по ожесточена. Там са се наредили едни седесета, одесета, ендесевета и прочие, мяркат се смътните физиономии на личности като Евгений Бакърджиев, Мирослав Севлиевски, кой знае защо - Симеон Сакскобургготски... На моменти проблясват просветлените усмихнати лица на Стефан Софиянски и дори на Надежда Михайлова - самата тя автор на фундаменталната лекция за това как чрез развитие на социалната политика щяла била да бъде съживена икономиката (теза, несръчно реализирана впоследствие от Шулева като социален соцминистър и - естествено! - тотално провалена)... Мярват се Цоневци, също прочие нововремци от доскорошните царисти, някакви самостоятелни бойни единици в предимно женски пол (кой да им помни румянинските имена...)

И въобще гъмжи от десни по собствените им определения политически - Божем! - формации. Като капак най-десните от десните - Демократи за силна България - обявиха намерение да се коалират с две от най-левите формации - социалдемократите на Нихризов и земеделците на Мозер. Плюс демократите на Праматарски - вероятно за "дясност" така някаква в политическия илюзионизъм.

По-"десните" ни залъгват с антикомунистически мантри. Те знаят, че нормалните честни квалифицирани предприемчиви и работливи хора мразят комунизма. Ами естествено. Да си антикомунист е избор на морална позиция. Не може нормалният честен и информиран човек да одобрява масовите убийства, масовото присвояване на собственост, масовото въдворяване на себеподобни в лагери и всичките им там масови безчинства. Но в този морален избор просто няма никаква политика.

Политика е да провеждаш в действие определена концепция за това как и в каква степен държавата ще се занимава с живота, имота и свободата на гражданите. При комунизма държавата бе обсебила тотално правото да се разпорежда с тия неща и даже не ни питаше дали го искаме - идваха и ни го свеждаха с парабелум или пистолет "ТТ" в ръка. В определени случаи - направо с тоягата или с брадвата.

Е, сега имаме уж право на някакъв избор. Само че няма политически алтернативи. Искаме да знаем коя от нашите политически сили как има намерение да използва държавните механизми по отношение на живота, имота и свободата на отделните граждани, когато получи мнозинство и състави правителство. Да ги пази ли иска или да ги присвоява и да злоупотребява с тях в полза на своите партизански поборници за спечелване на властта, на които е обещала постове преди изборите.

Искаме барем едно дясно политическо послание да чуем, мааму стара, преди да започне въобще диалогът за митично "обединяване" на митичното "дясно".

Дотогава за нас, мислещите свободни българи, продължава да тече поредната ера между поредните там  "исторически " пленуми на ЦК на БКП, БСП, СДС или дрън-дрън. Дали ще е между априлския и ноемврийския, дали ще е между ноемврийския и N-кемврийския 200Х година - все тая.

Ние, свободните българи, които не искаме завръщане към несвободата, чакаме своето дясно политическо представителство.

Не искаме такава държава, която се завира да рови в спалните и в хладилниците ни! Искаме силна държавна, която ни пази пред външната врата в дома ни - срещу крадците, срещу мутрите и срещу централизираните чуждестранни престъпни представителства у нас, които контролираха досега държавата и икономиката!