|
Така
смята Робърт Балард – човекът, който през 1985 откри
“Титаник”. Той се опита да намери Ноевия ковчег в акваторията
на Варненското пристанище и наистина намери нещо. Какво именно
– българската медийна завеса отказа да съобщи. Тя е общо взето
по-петимна да търси причините за това, че Паисиевата история
ев български манастир, а не в български държавен музей. Държим
това сладостно противоречие на българския БДШНИМ&Co.
БДШНИМ го дешифрира преди близо година и половина Рени
Нешкова, когато разчете по този начин абревиатурата на
„Божидар Димитров, Шеф на Националния Исторически Музей”.
Преди това, по време и след това, БДШНИМ продължава да
поддържа публично присъствие като най-много една абревиатура.
Така например в края на август ни каза, че бил открил много,
ама много повече злато от доц. д-р ист. Н. Георги Китов. Къде
– не каза.
Обеща!
Срокът на обещанието изтече преди месеци, г-н БДШНИМ.
Оттогава,
преди това и след това разни учени откриват разни неща из БГ.
И повечето от тях са доста интересни, г-н БДШНИМ, даже
по-интересни от необичайния псевдоним, който отнесохте за
сметка на доброто чувство за хумор, което прояви една
журналистка е-хее – преди 12-14, да не са и повече месеци.
Вие имате ли
чувство за хумор? |
Временното обиталище на някогашното
биоразнообразие на черноморското дъно?
Широко
разпространено сред учените е убеждението, че Черно море наистина
е било сладководно езеро, в което нахлула водна маса от Средиземно
море, чието ниво се повишило с около 150 м в резултат от
интензивното топене след последната ледникова епоха. Тогава
водната маса заляла тясната ивица суша и рукнала от нея надолу към
Черно море като гигантски водопад. Скоростта на потока надхвърляла
200 пъти тази на Ниагарския водопад и той текъл до изравняване на
двете нива. Водата заляла суша с територия, надхвърляща половин
България - 60 000 кв. м.
Всичко това се е
случило 1500 години по-късно, отколкото предполагаха досега
учените, убеден е Балард. Той ще участва в двуседмична експедиция,
чието фнансиране възлиза на $5 млн. Ще я ръководи
професорът по археология от щатския университет на Пенсилвания
Фредерик Хибърт.
Мястото на
експедицията е избрано неслучайно. В древността Синоп е бил важен
търговски център. В този район преди три години Балард откри на
две места каменни постройки на 10-12 м и на около 100 м под
повърхността на морето. Сега те трябва да бъдат проучени и
датирани. Решаваща е ролята, която трябва да изиграе еднометровият
интелигентен подводен апарат с дистанционно управление “Херкулес”.
Към експедицията е аташиран и телевизионен екип, който ще заснеме
филм. През цялото време екипът ще е в спътникова връзка със
специално оборудван център за управление в щатския университет на
Родайлънд. Така наблюденията ще бъдат консултирани в реално време
от широк кръг специалисти. Информационният обмен ще е открит и
достъпен за студенти и ученици.
Хипотезата за
по-късната датировка на “потопа” принадлежи на Уолтър Питмън и
Уйлям Райн и е изложена в тяхната книга “Ноев потоп”, излязла през
1997. Те смятат, че нивото на Срезидемно море достигнало
критичната си максимална стойност и преляло през провлака към
Черно море 5 150 години преди Христа. Тезата им се оспорва от Али
Аксу от Мемориалния университет в Ню Файндлунд. Експедицияна на
Хибърт и Балард се провежда с надеждата спорът да бъде разрешен
окончателно.. |
