|
Както е известно от
литературната класика, някъде през Късното Средновековие Дон
Кихот предприел едно пътешествие, свързано със събарянето на
вятърни мелници. Повел със себе си и Санчо Панса, който по
силата на обстоятелствата междувременно и временно станал
губернатор на остров. По някое време така или иначе
пътешествието приключило. Но в самия му финал – неописан от
Сервантес, но напълно възможен – Санчо Панса паднал от
магарето. |
 |
|
Оноре Домие, "Дон Кихот и Санчо
Панса", 1868 |
Счупил си тазобедрена става. А дон
Кихот бил отпрашил с Росинант напред.
Санчо едвам дочакал първата
преминаваща по пътя волска кола, виещ от болка. Милозливият
испански селянин го откарал до най-близкия чакръкчия. Оня наместил
счупеното и криво-ляво го шинирал с дървени летви. Като се
посъвзел след няколко месеца, Санчо Панса констатирал, че ходенето
някак не му се удава – нито плуг да натисне подир впряга, нито
кравите из пасището да води... И отишъл при вече престаряващия
идалго да го помоли за помощ. Дон Кихот искрено се зарадвал от
срещата със спътника си от вълнуващия поход и разпоредил на онзи,
който управлявал скромното му имение (или на мадридския си
адвокат) да изплаща малка месечна пенсия на пострадалия
оръженосец.
Как би протекла цялата тази
история днес и в България?
Дон Кихот реституирал стотина декара
в Бежаново, Плевенско. Дал ги под аренда на работлив местен
селянин, който започнал да му плаща скромна, но приемлива рента. С
нея идалгото финансирал учредяването на търговско дружество за
събаряне на вятърни мелници. Каква е била потребата от подобно
едно начинание, никой не може да знае – понякога на пазара се
появява нужда от строителство, друг път – от разрушаване на
най-различни неща. Видимо по онова време – края на 90-те години от
ХХ век – е имало достатъчна нужда от събаряне на вятърни мелници,
тъй като предприятието просъществувало с променлив успех за
известно време.
 |
За целта бил нает Санчо Панса от
недалечното село Садовец. В процеса на издирване и събаряне на
вятърни мелници двамата обходили половин България. По някое
време Санчо дори бил избран за кмет на Болярово, Ямболско,
след овакантяване на длъжността малко преди края на мандата,
понеже предишният кмет заминал да бере маслини в Пелопонес.
На връщане - по пътя от Боаза
към Плевен, след като подминали отклонението за Бежановския
мост на р. Вит, където дон Кихот се отбил вдясно и поел към
къщи, Санчо паднал от магарето и си счупил тазобедрена става.
Едвам дочакал първата попътна кола - зелен москвич, модел
1982, с два чувала царевица на задната седалка. Милозливият
български селянин го откарал до здравпункта в Долни Дъбник.
Оттам разбира се веднага му предписали аналгин и след няколко
часа дошла линейка от Плевен, която да го откара в окръжната
болница. |
|
Работодателят на нашия херой |
Нататък историята се повтаря, но с
известна актуализация – няма как, вече бил настъпил ХХІ век. Санчо
се озовал в положението на човек с трайна нетрудоспособност. А
понеже в страната имало социално и здравно осигуряване, той решил
да се пенсионира по болест – там имало народно поверие, че след
определена възраст или след инвалидизиране човека го пенсионират.
|
И поел по трасето
Садовец-Плевен-Садовец толкова пъти, колкото се налага, за да
извади съответното решение на ТЕЛК. Не минали два-три месеца и
тази процедура се увенчала с успех. По-опитни
кандидат-пенсионери, с които се запознавал при тия премеждия,
го посъветвали да си извади и документи за трудовия стаж, с
които евентуално можело да си осигури и по-висока пенсия.
Тогава Санчо се сетил, че трудовата му книжка е останала в
закритото ТКЗС. И пак отишъл до Плевен - да я търси в Окръжния
държавен архив. Оттам му издали само Образец 30 на
|
 |
|
Паметникът на двамата
пътешественици в Мадрид |
основание ведомостите за изплатените
трудодни, и то само след 1974, когато ТКЗС-то станало част от АПК
Долни Дъбник. Допреди това пък трудови книжки за кооператори май
нямало. (Или били изчезнали? Загадка…). Тръгнал Санчо да си
досъбира трудовия стаж. Първо отишъл при дон Кихот в Бежаново – да
отбележи работодателят в държавния документ, че Санчо е бил
оръженосец от едикога си до едикога си. Идалгото се зарадвал от
срещата със спътника си от вълнуващия поход и изразил тутакси
готовност да отрази трудовия стаж на своя верен слуга, стига той
да си има трудова книжка, пък макар и празна. Наложило се Санчо да
отскочил до Луковит и да купи една – в околните села не продавали.
Административната процедура била осъществена и двамата стари
познайници я полели с домашна гъмза.
На опашката в НОИ-Плевен някакъв
познавач по въпроса го попитал колко години стаж има, кои са трите
от тях с най-високо месечно възнаграждение и т. н. От грубата
сметка станало ясно, че Санчо ще го докара малко под средната
пенсия. Но колкото – толкова, философски заключил г-н Панса.
Само че на гишето чиновничката му
казала, че това трудовата книжка е абсолютно негоден документ.
Трябва да донесе УП-1 от всички свои някогашни работодатели. И
отново нашият страдалец поел – куцук-куцук – по познатите места.
Следващият път същата чиновничка го уведомила усмихнато, че трябва
също така да донесе и УП-2, че и УП-3. (Какво е У-то е видно от
Удостоверенията, издадени на Санчо. Какво е П-то в УП-то за него
ще си останее пълна загадка – удостоверение за пенсиониране,
удостоверение от предприятието или удостоверение от педиатрията.)
Накрая го върнали още веднъж – да донесе и служебни бележки от
всички свои бивши работодатели.
За нашия разказ няма абсолютно
никакво значение какво именно е следвало да се удостоверява с тези
служебни бележки. Важното е, че трудноподвижният Санчо, който вече
дълги месеци нямал доходи, следвало отново да пътува и да пътува
из Плевенско. По някое време се сетил, че е бил половин година и
кмет на Болярово, Ямболско. Което от една страна му връзвало
трудовия стаж и евентуално можело да му увеличи пенсията със седем
лева.
Но при мисълта за разстоянието от
Садовец до Болярово и целия списък от УП-та и прочие, пред очите
му внезапно причерняло, усетил остра болка в областта на гръдната
кост и пред него се разкрил онзи светъл тунел, който...
Намерили го в двора, изпружен в
копривата, недалеч от пилчарника.
Човекът така и не си получиел
първата пенсия.
Според мълвата, която тръгва от
Луковитско и се буа в Балкана някъде към Дивчовото, Тетевенско,
подобни случаи крепят НОИ да не фалира. Млади българчета от
Националната математическа гимназия изчислили, че здравето на
пенсионера е обратно порпорционално на здравето, на което се
радват НОИ, НЗОК и останалите държавни институции.
Версии по въпроса – колкото щеш. Но
това не променя нито с дума история, както по-горе я разказахме.
Така и затова щеше да умре тези дни
Санчо Панса, ако беше роден в Садовец, Плевенско, преди 5-6
десетилетия... |
