|
|
|
С
наближаването на есента американският политически пазар “вдига
температура”. Социологическите агенции сочат приблизително
равенство между шансовете на двамата основни претенденти за
креслото в Белия дом и това разгорещява страстите.
Наблюдателите припомнят за ролята на по-малките политически
формации в изхода от предишни изборни надпревари и се опитват
да прогнозират каква ще е тя при двубоя с непредизвестен край
|
 |
|
Белият дом: За да постигнат заветната цел, кандидатите на
“партиите-великани” ще трябва да се съобразят с “лилипутите” |
Джордж
У. Буш-Джон Ф. Кери. Политическият маркетинг се провежда на
съвършено конкретно ниво: “за” или “против” абортите,
приватизацията на социалните дейности, държавната намеса в
защитата на потребителските права и др. А в много от тези
национални дискусии партиите-“лилипути” имат ясно дефинирани и
популярни сред избирателите послания.
Малките политически партии в САЩ остават като че ли
извън лъча на прожекторите и обективите на камерите, които са
съсредоточили своето внимание върху «големите» в американската
политика – републиканците и демократите. Но те не се отказват от
участие в като че ли обречената борба с «великаните» и това
проличава ясно сега, в навечерието на президентските избори. Върху
изхода от надпреварата за Белия дом най-сериозно могат да повлияят
две «лилипутски» формации: лявата Зелена партия (Green
Party), която вече
определи своя кандидат за президент - Ралф Нейдър, и дясната
Либертарианска партия (The
Libertarian Party).
Наричат ги «третият фактор» в американската политика и те
неотстъпно се стремят това да придобива все по-конктретни и
осезаеми измерения.
|
 |
Партиите-«лилипути» активно
генерират идеи, които получават широка обществена подкрепа, а
това принуждава двете политически формации от тежката
категория да ги възприемат, да ги включват в програмите си и в
крайна сметка да ги реализират на практика, след като спечелят
изборите. По някои данни 90% от фундаменталните идеи, които са
преобразявали радикално американското общество, са били
генерирани от «третия фактор» - между тях са например такива
фундаментални реформи като отмяната на робството или
предоставянето на равни избирателни права за жените. Този тип
политически победи, които удържат по своеобразен начин
«лилипутите», се дължат и на малко известния факт, че те,
макар да имат почти символично участие във висшите етажи на
власта, са доста добре представени в местното самоуправление –
в градовете, окръзите и отделните щати. Това пряко се отразява
върху резултатите от изборите на федерално равнище. Така
например «зеленият» Ралф Нейдър спечели едва 3% от гласовете
на предишните президентски избори, но в отделни щати той отне
доста гласове от известният с екологическите си
|
|
60-годишният кандидат на
демократите търси подкрепа сред избирателите си с критика към
външната политика на сегашния президент – той предлага
държавата да харчи повече пари за програми в страната |
пристрастия
и амбиции
демократически кандидат Ал
Гор, което косвено доведе и до предимството на Джордж Буш на
федерално равнище. Оттогава демократите са сърдити на Нейдър и се
опитват да го дискредитират пред привържениците му като асистент
на победата, която удържа републиканецът.
Големият парадокс от случилото се на
предишните президентски избори се състои в това, че печелившият от
участието на Нейдър цял мандат провежда последователно и
неотстъпно «антинейдъровка» политика. През последните 30 години
зелените успяха да наложат някои програми, на които сегашният
обитател на Белия дом е решителен противник. В частност, това са
ограниченията пред дейността на транснационалните компании в
страната (на «лошите глобалисти») и създаването на държавни
агенции за защита на околната среда и правата на потребителите.
Дали Джордж Буш ще продължи своята
политика за либерализация на търговския режим и за предоставяне на
по-големи правомощия на гражданските, вместо на
държавно-бюрократичните структури – това зависи косвено от
политическия диспут вляво. Демократите ще се опитат да елиминират
«зеления лилипут» като фактор, който би могъл по същата схема
отново да изпрати републиканец в Белия дом.
|
Но успехът или неуспехът на
републиканците зависи и от «тяхната» партия сред «лилипутите»
в «третия фактор»: либертарианската. Някои наблюдатели я
определят директно като вътрешна опозиция в Републиканската
партия, която част от нейните членове с либертариански
възгледи напуснаха през 1971, разочаровани от някои етатистки
уклони в политическото поведение на консерваторите. Те се
обявиха за завръщане към идеите на Отците-основатели, за
индивидуална свобода и лична отговорност. На практика това
означава свеждане до минимум на държавната намеса в живота на
хората, опростяване на данъчното законодателство и намаляване
на данъчните ставки, отказ от държавно регулиране на
икономиката, развитие на свободната търговия и намаляване на
държавните разходи.
Либертарианците се считат за
консерватори по финансовите въпроси и за либерали в социалната
сфера. Един от лозунгите им гласи: «Да изгоним държавата от
портфейлите и от спалните си!» Те поддържат правото на лично
оръжие, което се смята за традиционно консервативна позиция. В
същото време се обявяват за легализация на наркотиците и
|
 |
|
Буш е
като че ли разколебан в устрема си към втори президентски
мандат от международните компликации, които предизвика
операцията в Ирак, но среща опозиционен натиск отдясно и срещу
някои аспекти на вътрешната си политика |
на хомосексуалните бракове - каузи,
които се лансират активно в политическото пространство от
демократите.
Но въпреки всичко, либертарианците
се чувстват генетично свързани с републиканската политическа
традиция и по правило се разграничават от повечето политически
идеи, които лансират демократите. Според тях, федералната и
щатската администрация в САЩ е разгърната в прекомерно
голям
брой служби, чиято издръжка струва много на данъкоплатците, като
същевременно проявяват твърде ниска ефективност при постигането на
целите, които им възлага държавата. Обратната теза защитават
демократите, които непрекъснато изискват по-голяма държавна намеса
в повече обществени сфери. Точно затова мнозина либертарианци
гласуваха години наред със скърцане на зъби за републиканците като
за «по-малкото зло», макар в много отношения между двете десни
партия различията да си остават.
Нещата се измениха с появата на
Джордж Буш. Преди всичко, той се показа като по-религиозен и
социално консервативен, отколкото повечето си предшественици. В
младостта си потърсил във вярата упование, за да се пребори с
алкохолизма. Отдава своята тогавашна лична победа над вредния
навик на Бога. Организирал е клуб за изучаване на Библията в Белия
дом.
Но тръгвайки от базата на религията,
президентът-републиканец продължи по-нататък. Той се обяви
решително не само против клонирането на човешки същества, но и
въведе крайно ограничителен режим при генетичното възпроизвеждане
на стволови клетки и ембриони за целите на медицината. Заяви, че
ще поддържа поправките в Конституцията, които биха довели до
забрана на браковете между хомосексуалисти.
Но това не е всичко. Според
либертарианците американската външна политика трябва да следва три
основни принципа – ненамеса, мир и свободна търговия. В
предизборната си кампания Буш се обяви за техен привърженик в
отличие от своя предходник Бил Клинтън, който раздаваше държавни
помощи на множество трети страни. Но след дипломатическите
компликации около операцията в Ирак Белият дом се обяви за
засилена държавна намеса на Съединените щати в политическите
процеси, които се развиват в Близкия и Средния Изток. Буш не се
противопоставя на програми, които предвиждат значителни разходи,
събрани от данъкоплатците, без яснота за ефективността от
провеждането им чрез и от федералните агенции и служби: плановете
за изпращане на човек до Марс, възстановяването на Ирак,
разширяваянето на системата за противоракетна отбрана и др. Това
либертарианците оценяват като отстъпление от принципите на
десницата и заявяват, че повечето от формулираните национални цели
биха могли да бъдат постигнати по-успешно и много по-евтино, ако
бъдат реализирани от частния бизнес.
Буш значително снижи данъците и с
това си спечели одобрението на либертарианците. Но завишените
бюджетни разходи водят при занижените приходи до нарастващ
дефицит. Според прогнозите на Бюджетния комитет в Конгреса,
дефицитът ще продължи да расте до 2010.
Заради всичко това се очаква
либертарианците да гласуват по-активно за собствените си
кандидати, отколкото за претендента на републиканците. Те нямат
издигнат единен кандидат, но избирателната система позволява да се
иде на балотаж между щатските победители и тогава срещу Буш и Кери
ще се изправи представител на третата партия в САЩ. В
Либертарианската партия членуват 200 хил. души, но тя съумява
редовно да привлече гласовете на 3-4 млн. американци. Нейните идеи
споделят по различни социологически данни около 15% от
избирателите, макар много от тях да гласуват традиционно за
републиканците. За кого ще дадат гласа си наесен обаче не е ясно,
след като 20% от онези, които се самоопределят като републиканци,
още не са решили дали ще подкрепят Буш.
Ролята на «лилипутите» в
политическата аритметика може да се илюстрира с пример от
губернаторските избори в Уисконсин през 2002. Демократът спечели с
превес от 75 хил. гласа над своя съперник от Републиканската
партия. Либертарианският кандидат увлече 10,3% от гласовете, което
прави 185 хил. Ако само половината от неговите избиратели бяха
гласивали за републиканеца, той щеше безусловно да спечели.
Кой от двата «великана» ще изгуби
наесен битката с «лилипутите»? |
