|
|
|
Някои наблюдатели
коментираха създаването на Industry Watch
като разцепление в екипа на Института за пазарна
икономика. Има ли “два синода” в състава на онези, които
защитават идеите на свободния пазар в България? Какви са сега
отношенията ви с вашите доскорошни
колеги?
- Има някакво неразбиране в
подобно твърдение. Нито ИПИ, нито Industry
Watch, са политически партии или организации, подобни
на религиозни общности, за да се говори за разцепление.
Мотивите ни за създаване на нова компания са най-вече свързани
с желанието ни да разделим политическата и обществената
дейност от изследователско-консултантската.
Industry Watch е консултантска компания, която печели
от продажба на икономически знания. Ние трябва |
 |
да предложим такива анализи и
продукти, които са полезни за потенциалните ни клиенти. Иначе,
като лична идеология, ние продължаваме да вярваме в свободния
пазар като най-добра институционална рамка за развитието на
хората. С доскорошните си колеги поддържаме най-добри отношения,
по конкретни проекти работим заедно.
Миналата седмица във ваш анализ
правите заключение, че правителството възстановява паричната
политика. Какви рискове крие това? Може ли да бъде разклатен
бордът?
- Активната намеса в паричното
предлагане винаги добавя риск пред стопанските играчи. В момента
те вече са изложени на риска, създаван от паричната политика на
Европейската централна банка и Федералния резерв. Действията на
българското правителство ще добавят една “неизвестна”. Също така
трябва да споменем, че философията зад режима на валутен борд е
възприемането на една монетарна “котва” – фиксирания валутен курс
– към която всички трябва да се адаптират. Когато се манипулира
паричното предлагане чрез намеса на банковия пазар и активни
операции с държавния дълг, правителството възпира естествените
процеси в икономиката, които – в сегашния момент – са растеж на
кредитите, нови инвестиции и свързания с това увеличен внос.
Наскоро научихме от коментар на
Industry Watch за драматичния дисбаланс
в структурата на трудовата заетост. Мисля, че по друг начин не
може да се коментира фактът, че всеки трети българин работи за
държавата, тоест, получава парите си или директно от
данъкоплатците, или косвено чрез преференции и субсидии за
държавната компания, в която работи. В крайна сметка това
означава, че върху плещите на милион и половина българи, заети в
частния бизнес, ляга задължението да плащат данъците и
осигуровките на болните, децата и пенсионерите, да поемат целия
държавен масраф. Има ли лимит във времето, отвъд който бремето ще
стане непосилно за тях? Как да наричаме такава държава, в която
това се смята за нормално?
- Трябва винаги да помним, че
устойчиво грабителство (или “преразпределение на доход”, както
евфемистично го наричат някои) може да има, само когато малка
група хора живее на гърба на голямата група на останалите. Когато
много хора са оставени да създават, произвеждат и търгуват в
условията на частна собственост и свободна инициатива, те могат да
позволят, макар против волята си, някой тиранин или просто бандит
да отнема малка част от създаденото. Но обратното не може да
просъществува дълго – не може един да работи, а трима да искат да
живеят от неговия доход. Това или обрича всички на бедност, или
води до тотален разпад на обществените връзки – по простата
причина, че ограбваните се разбунтуват или напускат страната. Това
вече се случва в България – при постоянен икономически растеж за
последните шест години, осигурителните фондове събират все
по-трудно приходи от частните фирми и гражданите. Тези, които
емигрират, са младите, работливите, готовите да поемат риск.
Не смятам, че много хора го приемат
за нормално. По-скоро всички политически партии се страхуват да
правят реформи, защото са си въобразили, че хората приемат
социалната държава за “нормална”. Няма никакви изследвания, които
да потвърждават, че хората обичат да плащат данъци, за да хранят
голяма бюрокрация и да субсидират мързеливите, глупавите и
измамниците.
Радетелите на социалната държава
приемат своите възгледи за хуманни в противоречие с
“меркантилизма” на свободния пазар. Има ли противоречие между
морала и дистанцирането на държавата от социалната политика?
- Точно социалната държава прави
моралната преценка за действията на хората невъзможна. Може ли да
има “добро” и “зло”, ако всички са длъжни по закон да правят едно
и също? Каква е моралната оценка на солидарността, ако тя е
задължителна? Може ли да има добродетел в помощта към ближния, ако
държавата задължава всички да плащат, и после бюрократите решават
кой заслужава да получи? Не бива да забравяме, че свободният пазар
дава място и възможност на всички да реализират способностите си.
На пазара всеки, който иска да предложи нещо на останалите, намира
препитание. В свободното общество всеки се грижи за здравето си и
старините си, като заделя част от дохода си. Това българите от
много време наричат “бели пари за черни дни”. Абсурдна е
ситуацията, в която (според изследване на Световната банка) 80% от
българите се възползват от някаква “социална” програма на
държавата. Ако говорим за морал, какъв морал има в общество, в
което 80% от индивидите не могат да изградят живота си сами и
разчитат да вземат от всички останали?
С какво ще ни изненада
Industry Watch в най-близко време?
- Това е полезен въпрос, тъй като
предходните бяха по-скоро насочени към личните ми убеждения.
Планираме да предложим редовно наблюдение на паричната политика и
намесата на банковия пазар, тъй като макро ефектите от подобни
действия се разпространяват върху всички останали икономически
агенти. Ще отделим и специално внимание на трудовия пазар и
разходите за труд от инвеститорска гледна точка.. |
