|
Прокуратурата е на път да назначи Стоян Александров за кмет на
столицата. Или съдът – все тая. Прокурорът поиска
отстраняването на Софиянски, съдът се съгласи. Да оставим
настрани въпроса има или няма основание за такова решение и
съсредоточим внимание върху политическите последици.
Според някои
среди в СДС, София се управлява от дясна коалиция. Според
резултатите от |
 |
|
По един суверен за всяка от
властите - законодателна, изпълнителна и съдебна. Вижте ги
по-добре, като кликнете върху която си изберете! |
гласуването, в
столичния съвет доминират кажи-речи толкова коалиции, колкото са
казусите, по които е било взето някакво решение. Управлението не е
нито синьо, нито червено. То е пъстро като тоалета на
треторазрядна кабаретна танцьрка от Карибите, която при това го
сменя преди всяко изпълнение.
Което напълно
допуска възможността при остраняване на сегашния кмет от
длъжността му, тя да бъде заета от неговия победен на изборите
опонент от БСП.
Кой е суверенът
на властта в България? Според конституцията са гражданите, които
делегират властови правомощия на политическите сили чрез избори.
Според напълно реалистичната хипотеза за възможното развитие на
кризата в столичната община обаче, суверенът се оказва съдебната
система. Тя може косвено да избира кметове на населените места.
Но така е само
привидно. Няма и не може да има длъжност в държавното или в
общинското управление, която да не подлежи на съдебен контрол.
Само че има властови структури, които не подлежат на никакъв
контрол.
Колко са
например парламентарно представените партии в България? Излъчените
от избирателите са известни. Средностатистическият слушател на
новини обаче ще бъде крайно изненадат от това колко парламентарни
групи има, как се наричат те, колко са независимите депутати
(такива пък никой не е избирал) и какво търсят всичките тези в
Народното събрание, след като суверенът не е делегирал такива
пълномощия на никой от тях. Той си избра с мнозинство приказката
за 800-те дни. Само че в парламента няма мнозинство на 800-те дни.
От което
автоматично следва, че не гражданинът е суверенът.
Тогава може би
суверенът е разказвачът на приказката? Добрият цар? Шефът на
изпълнителната власт? Онзи, който назначи депутатите си за
депутати? Не, едва ли, би заключил същият средностатистически
слушател на новини. Сакскобургготски надали знае какво става в
държавата и едничкият видим начин за участие в управлението се
изразява в желанието му да се говори за нещата някакси така
по-о-позитивно.
Възможно ли е
например да предложиш на парламента кабинет, в който има министър
на младежта и спорта, но пък няма министър на старостта и
пчеларството? Не, няма логика при такова съставяне на
правителство. Възможно ли е вината за едно съдебно решение в
Северна Африка да бъде приписвано от почти всички медии на
предишния премиер, а никой да не пита какво върши сегашният и не
забелязва какво се вихри в кабинетните кулоари около проекта за
АЕЦ-Белене или брейди книжата? Не, не е възможно и от това следва,
че Сакскобургготски не е началникът на държавата, още по-малко пък
суверенът, който го е направил такъв.
Върху
повърхността на публичната политика не се забелязват сериозни
кандидати за изпълнението на тази конституционна роля. Остава тя
да бъде възложена на кабаретната танцьорка от Карибите.
Или на
моделиерите, които шият пъстрите й сценични костюми. | 
