|
В интервю за
Грани.ру вашингтонският експерт
Аматзия Баръм заявява, че по негово мнение сегашните безредици в
Ирак се дължат на нерешителността в действията на американските
окупационни власти спрямо шиитите. “Дълго време командването на
коалицията избягваше конфронтацията с Моктада Ал Садр, тъй като не
искаше да влиза в конфликт с радикалния шиитски лидер и по този
начин да го превръща в герой или мъченик” – споделя Баръм. Според
него, американската администрация е разчитала той да бъде
неутрализиран от по-умерения Ас Систани, който пък от своя страна
очаквал по-категорична реакция от страна на коалиционните сили. И
точно в това “бяло поле” става възможно радикалните шиитски
милиции да укрепнат и да се разраснат до степен сега да диктуват
дневния ред в омиротворяването на Ирак.
От миналата неделя последователите
на Моктада Ал Садр започнаха офанзива и водят ожесточени сражения
с коалиционните сили на запад и юг от Багдад. Шиитските милиции се
създадават през юни 2003 и в тяк са се включили близо 10 000 бойци.
Известни са като "Армията на Махди". Насилието през последните дни
избухна по повод ареста на съветник на Ал Садр, обвинен за съучастие
в убийство на друг шиитски свещеник.
Ситуацията в Ирак се изостри, след
като шиитският лидер призова "да продължи въстанието срещу чуждата
окупация" и обяви, че досегашните мирни протести са останали
безрезултатни. "Армията на Махди" завзе най-важните сгради в
ключовите иракски градове Басра, Насирия, Наджаф, Хиндия...
Бунтовниците контролират вече и град Ал Кут, след като украинският
контингент се изтегли и губернаторът на града Нуман Султан мина на
тяхна страна.
Иракски съд е издал заповед за арест
на Ал Садр още преди няколко месеца след убийството на шиитския
лидер Абдул Маджид ал Хои, приближен на най-влиятелния духовен
лидер Ал Систани. Ал Садр се е укрепил в джамията в Куфа,
северозападно от Багдад, и дирижира оттам бунтовете, после
изчезнал в неизвестна посока. Лидерът на "Махди" да бъде заловен
жив или мъртъв до Великден, когато се очакват най-големите
терористични атаки, наредили американците, научаваме от "Кеш".
Американският военен говорител в Ирак бригаден генерал Марк Кимит
е заяви: "Ще атакуваме "Армията на Махди" и ще я унищожим.
Офанзивата на коалиционните сили ще бъде мощна, точна и успешна,"
подчертал генералът.
В значителна степен досегашната
нерешителност на американците се дължи на предстоящите
президентски избори. Особено показателно за настъпилото объркване
е поведението на кандидата, издигнат от Демократическата партия. В
интервю за
National Public Radio Джон Кери
обяви Моктада Ал Садр за “законен изразител на волята, която има
иракския народ”, с което практически сподели отговорността за
терористичните атаки и въоръжените нападения от засада срещу
коалиционните сили, довели до смъртта на не един американски
войник. Конфузът беше така голям, че почти веднага на кандидат
президента-демократ му се наложи да обяснява как не е искал да
каже това, ами едно съвсем друго нещо, пък то...
Точно преди една година статуята на
диктатора Садам в Багдад бе съборена, а коалиционните военни сили,
предвождани от Съединените щати и Великобритания, навлязоха в
иракската столица. Приключваше успешната двуседмична офанзива,
довела до свалянето на един от най-кървавите диктаторски режими,
родени през ХХ век и отгледани на социалистическа ясла. Партията
БААС следваше по-скоро националсоциалсоциалистически, отколкото
комунистически модел, и дори подложи на репресии иракската
компартия. Което обаче бе проява на сила – нещо, с което не можеше
да не се съобрази Кремъл в своите експазионистични планове за
Средния Изток, нито пък Белия дом в стремежа си да ограничи
заплахата от фундаменталисткия режим на аятоласите в Иран.
И Садам засмука лакомо от двете
бозки.
Още в края на 80-те години
американците вече дълбоко съжаляваха за лековерието си, стъпило
върху погрешна оценка за съотношението на силите в региона. Садам
се еманципира от своите западни покровители и постепенно се сля с
регионалните резидентства на конспиративно-терористичните
структури, контролирани от съветските, впоследствие – от руските
спецслужби. Янките разбраха ясно какво се случва, едва когато
войските на Садам най-арогантно окупираха Кувей. Буш-баща подхвана
Пустинна буря и набързо изтласка агресора от окупираните територии.
Но неуверено спря на границата му.
Той предполагаше, че американските
служби ще могат отново да поставят под контрол багдадския сатрап.
Синът му и сегашен прпезидент на САЩ реши да доведе докрай битката
с коварния диктатор, който водеше десетилетия наред войни със
съседите си и даже със собствения си народ. Само че в Съединените
щати предстоят президентски избори. Ще продължи ли Буш-младши все
така енергично своята война с безумието и тероризма или ще се
поддаде на популистките сирени, които го привикват под плажните си
чадъри?
Точно това ни предстои да установим
през следващите дни и седмици. | 
