На 29 март НАТО се разшири за пети
път с приемането на седемте нови държави. Към 12-те учредителки се
присъединиха преди това първо Турция и Гърция, после тогавашната
Западна Германия и накрая Испания. През 1999 в Пакта влязоха
Полша, Чехия и Унгария. Сегашното разширяване на НАТО е
най-голямото в историята на Алианса. България, Естония, Латвия,
Литва, Румъния, Словакия и Словения обхващат обширна територия от
Прибалтика до Адриатика и Черно море с население от близо 50 млн.
души. Вече сме в НАТО и си имаме от няколко дни даже своите офиси
в Главната квартира – тази седмица генералният секретар на
организацията Яп де Хоп Схефер откри ново крило в сградата
специално за седемте нови членки.
Североатлантическият договор е подписан на 4 април 1949 във
Вашингтон от външните министри на Великобритания, Франция, Белгия,
Холандия, Люксембург, Италия, Португалия, Дания, Исландия,
Норвегия, Съединените щати и Канада. Тези страни създават
отбранителен съюз, за да противостоят съвместно на агресивните
действия, предприети от Съветския съюз в различни части на
европейския континент през 1947-1949. Преки заплахи за
суверенитета са отправени срещу Норвегия, Гърция и Турция. На 25
февруари 1948 комунистически преврат слага край на
двадесетгодишната Чехословашка република. През юни 1948 съветските
окупатори налагат военна блокада на Източен Берлин в противоречие
със споразуменията за следвоенното управление на германската
столица. Част от същата каскада агресивни действия е погромът над
опозицията и национализацията на икономиката в България,
осъществени от съветските резиденти в страната
Пред растящата заплаха от изток,
западните страни се обединяват, "за да опазват свободата, общото
наследство и цивилизацията на своите народи, уповаващи се на
принципите на демокрация, индивидуалната свобода и спазването на
закона".
Американският президент Хари Труман възлага на държавния секретар
и на министъра на отбраната да представят ключовите точки на
политиката, която Съединените щати смягат за необходимо бъде
следвана. Дийн Ачесън и Луис Джонсън предлагат, а съучредителите
на НАТО приемат четири:
-
Бързо възстановяване на победените във войната Германия и
Япония.
-
Деколонизация.
-
Интеграция на армиите и военното производство.
-
Обединение на Европа.
Военната
интеграция и ликвидацията на повечето колониални империи приключи
за десетилетие. Германия и Япония бяха възстановени и за по-малко
от две десетилетия се наредиха сред водещите икономически сили в
света. Европейският съюз е факт и през 2007 предстои следваща фаза
на неговото разширяване.
Но континентът продължава да е
разделен на две. “Разширяването
на НАТО засяга политически, икономически и военни интереси на
Русия”, заявил на 29 март говорителят на нейното външно
министерство. Според Кремъл, разполагането на военни обекти в
близост до Русия не съдейства за укрепване на доверието в
отношенията с НАТО.
Изключително раздразнение в Москва предизвикват
започналите от 30 март патрулни полети на самолети от Алианса над
Балтийските държави.
Единствен
българският премиер Симеон Сакскобургготски е проявил загриженост
за интересите на Русия в речта си на церемонията за приемане на
седемте в НАТО, отбелязва днес руската информационна агенция
“Новости”.
Прибалтийските
републики получиха защита от въздуха срещу заплахата от
доскорошната им колониална метрополия. Руската империя не следва
атлантическите приоритети. Тя предостави частична независимост на
някои свои колонии, но това стана половин век след ликвидацията на
световната колониална система. Затова в Прибалтика възприемат НАТО
като гаранция за сигурност при протичащите реставрационни процеси
в Русия. Кървавата колониална война в Чечения е само един от
многото тревожни сигнали, които Кремъл излъчва към своята “близка
чужбина”.
Един от тези
сигнали изглежда е споходил българския премиер, вероятно – по
време на следобедна дрямка в някой от царските му палати. И той
побърза да сподели виденията си насред Вашингтон, с което
предизвика най-малкото недоумение в тамошните дипломатически
среди.
НАТО е военен
съюз, но по-голямата част от програмите, които осъществява, имат
по-скоро политически характер. Възстановяването на Япония и
Германия след войната пък беше повече икономическа операция, но
така Пактът се предосигуряваше срещу риска от появата на нов
реваншизъм у победените – като онзи, който доведе до Втората
световна война след несправедливите мирни договори от Парижката
система. Създаването на Европейския съюз е друг пример за мащабен
проект на НАТО, който – с всичките си криволици при реализацията –
несъмнено елиминира старите континентални вражди, които
предизвикаха двете световни войни.
Екобатальоните
на Алианса често осъществяват спасителни мисии в региони, където
няма пряка заплаха за стратегическите интереси на страните от
Пакта, като например очистването на голям петролен разлив в
тихоокеанската акватория на Перу преди няколко години. Програмата
“Наука за мир” се реализира в сътрудничество с експертни структури
извън страните от Алианса и предвижда проекти с почти изцяло
невоенно предназначение. Целта й е да се повиши равнището в
научната работа, с което се редуцира едно от най-опасните
разделения в съвременния свят: технологичното. Неравностойният
достъп до технологиите, особено до информационните, води до
задълбочаване на икономическите различия, а оттам до зараждане на
конфликти, които косвено мотивират терористични действия или
“аргументират” автократично поведение на някои управници в Третия
свят.
НАТО се стреми
да елиминира военните или терористични заплахи още в техния
зародиш, като си сътрудничи с различни страни с оглед овладяването
на определени политически и социални процеси. Затова членството в
Алианса е гаранция за сигурността в много по-широк смисъл на
думата, отколкото въобще допускат някои наши политици. На тях
веднага им се досвидя за 2,2- та милиона евро на членската ни
вноска.
За сравнение,
това е годишният оборот на малко предприятие за металообработка,
например. Толкова харчи сигурно само цивилната администрация на
военното министерство за месец. Това са годишните заплати на
мухлясалите генерали, които стават само за пенсиониране и чието
изваждане извън армията оплакват в антинатовските среди в
промеждутъците между две “пронатовски” изявления.
На тях
не им е интересно да научат какво означава “сигурност” в
евроатлантическия смисъл на понятието. Те по начало мразят да учат
и имат лоши спомени от училището.
Колцина у нас са
като тях? |