Да не отговориш на гражданското
питане - това е едно от сложните умения на държавния служител и
усвояването му изисква от начинаещия доста усилия. Сигурно го
изучават някъде и някак. Там им преподават примерно така (урок
№17, да речем):
На гражданските питания не бива да
се отговаря - иначе се уронва авторитета на държавния служител. Но
как? Препоръчително е да се ползват
готовите модели, каквито представят по-опитните чиновници при
телефонно обаждане от някоя радиостанция (телевизионен канал) или
участие в предаване на живо.
Най-лесно е когато ви задават първия
въпрос. Трябва да придобиете светкавичния рефлекс за използване на
простата хватка
“Добро
утро (ден, вечер...)!”
“Първо ми позволете” – започнете –
“да поздравя вашата милионна аудитория, вашите прекрасни слушатели
(зрители) с “Добро утро!”... Схващате идеята, нали? Въобще не
става дума да поздравявате когото и да било – вие отлагате
отговора на въпроса.
За да отбегнете прекъсване от
водещия, във втората част от “добрутрото” изразете уважение лично
към него и забележителното му предаване... Всеки обича да го
хвалят. Повярайте си, че наистина харесвате този човек и той няма
да ви прекъсне - поне докато го хвалите. При добра предварителна
подготовка така може да откарате до една трета от отреденото ви
ефирно време. Като се изчерпите, приложете хватка №2:
“Преди
да отговоря на вашия въпрос...”
Опитните
ви колеги абсолютно винаги имат какво да кажат преди да отговорят
на въпроса. Вариантите са безчет – от коментар на казаното от
предишния гост в предаването до есе по повод годишнината от
рождението на поборник за национална независимост. Фигури от
висшия пилотаж тук са съболезнованията към близките на загиналите
в някой скорошен инцидент или съжаление за кончината на известен
писател – с такива теми свеждате до нула вероятността да ви
прекъснат.
По някое време все пак ще трябва да
започнете да отговарате на въпроса. Общоприето правило е първо да
очертаете неговите
обективни и субективни аспекти.
Не се замисляйте защо трябва да се
плещят такива неща. Задоволете се с констатацията, че всички ваши
колеги го правят. Ако въпросът се отнася до обективните
обстоятелства, наблегнете върху субективния фактор и обратно.
Не забравяйте, че проблемът освен
това търпи развитие. Предполага се, че вие сте компетентният,
който знае как са стояли нещата преди седмица и как – в деня на
предаването. Възползвайте се от това предимство и говорете за
проблема
към настоящия момент
или към някакъв минал момент в
зависимост от това кога повече ви изнася. Не използвайте никога
простите думи “сега” и “тогава” – звучи дилетански. Къде
по-експертно си е “към настоящия момент”...
Ако следвате тези указания, ще
изчерпите отреденото ви ефирно време без да отговорите по същество
на въпроса, като оставите водещия удовлетворен, че е отхвърлил и
тая тема, а зрителите (слушателите) ще забравят за съществуването
ви в момента, в който приключи участието ви. Което винаги е добър
резултат за един чиновник.
Не вярвате, че схемата работи?
Посветете един предиобед на радиото с бележник в ръка. Защо, по
дяволите, всички следват именно тази схема?
Ами защото тя работи!
Той, чиновникът, се е наловкал
така да прецаква своите работодатели – нас, гражданите. Прави го в
работно време с парите на другите. С нашите пари.
А ние изслушваме безучастно
безсмисления брътвеж с търпение, култивирано от гледането на
реклами за перилни препарати. Няма как – сериалът започва след
седем минути. Все с нещо трябва да запълнят програмата дотогава. |