27-01-2004

Online от 1 юли 2002

Българско общество за индивидуална свобода

 

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

 

Българско общество за индивидуална свобода

Любомир Данчев

 

 

Аз, гражданинът

Утре в "Дневник"

26 януари 2004 15:30

Как не ни отговарят за наша сметка

 

Да не отговориш на гражданското питане - това е едно от сложните умения на държавния служител и усвояването му изисква от начинаещия доста усилия. Сигурно го изучават някъде и някак. Там им преподават примерно така (урок №17, да речем):

На гражданските питания не бива да се отговаря - иначе се уронва авторитета на държавния служител. Но как? Препоръчително е да се ползват готовите модели, каквито представят по-опитните чиновници при телефонно обаждане от някоя радиостанция (телевизионен канал) или участие в предаване на живо.

Най-лесно е когато ви задават първия въпрос. Трябва да придобиете светкавичния рефлекс за използване на простата хватка

 “Добро утро (ден, вечер...)!”

 “Първо ми позволете” – започнете – “да поздравя вашата милионна аудитория, вашите прекрасни слушатели (зрители) с “Добро утро!”... Схващате идеята, нали? Въобще не става дума да поздравявате когото и да било – вие отлагате отговора на въпроса.

За да отбегнете прекъсване от водещия, във втората част от “добрутрото” изразете уважение лично към него и забележителното му предаване... Всеки обича да го хвалят. Повярайте си, че наистина харесвате този човек и той няма да ви прекъсне - поне докато го хвалите. При добра предварителна подготовка така може да откарате до една трета от отреденото ви ефирно време. Като се изчерпите, приложете хватка №2:

 “Преди да отговоря на вашия въпрос...”

 Опитните ви колеги абсолютно винаги имат какво да кажат преди да отговорят на въпроса. Вариантите са безчет – от коментар на казаното от предишния гост в предаването до есе по повод годишнината от рождението на поборник за национална независимост. Фигури от висшия пилотаж тук са съболезнованията към близките на загиналите в някой скорошен инцидент или съжаление за кончината на известен писател – с такива теми свеждате до нула вероятността да ви прекъснат.

По някое време все пак ще трябва да започнете да отговарате на въпроса. Общоприето правило е първо да очертаете неговите

обективни и субективни аспекти.

Не се замисляйте защо трябва да се плещят такива неща. Задоволете се с констатацията, че всички ваши колеги го правят. Ако въпросът се отнася до обективните обстоятелства, наблегнете върху субективния фактор и обратно.

Не забравяйте, че проблемът освен това търпи развитие. Предполага се, че вие сте компетентният, който знае как са стояли нещата преди седмица и как – в деня на предаването. Възползвайте се от това предимство и говорете за проблема

към настоящия момент

или към някакъв минал момент в зависимост от това кога повече ви изнася. Не използвайте никога простите думи “сега” и “тогава” – звучи дилетански. Къде по-експертно си е “към настоящия момент”...

Ако следвате тези указания, ще изчерпите отреденото ви ефирно време без да отговорите по същество на въпроса, като оставите водещия удовлетворен, че е отхвърлил и тая тема, а зрителите (слушателите) ще забравят за съществуването ви в момента, в който приключи участието ви. Което винаги е добър резултат за един чиновник.

Не вярвате, че схемата работи? Посветете един предиобед на радиото с бележник в ръка. Защо, по дяволите, всички следват именно тази схема?

Ами защото тя работи!

Той, чиновникът, се е наловкал така да прецаква своите работодатели – нас, гражданите. Прави го в работно време с парите на другите. С нашите пари.

А ние изслушваме безучастно безсмисления брътвеж с търпение, култивирано от гледането на реклами за перилни препарати. Няма как – сериалът започва след седем минути. Все с нещо трябва да запълнят програмата дотогава.

home    top


© 2002 Още Инфо