Ако някой е
искал да понижи цената на българския външен дълг по вторичните
пазари за ценни книжа, вече си е свършил работата. Ако не го е
искал – пак. Но вероятността всичко това да е случайно е твърде
малка.
Тази версия
се появи от необичайно място – Българската национална банка. Ще
попитате: нерде банката – нерде външният дълг... Така е, но твърде
много факти се навързваха по необичаен начин в последните седмици.
От седем дни
централната банка на страната ни няма легитимно ръководство или
най-малкото, легитимността на изпълняващия длъжността Светослав
Гаврийски е оспорима. Преди на 11 юни да изтече шестгодишния му
мандат, той предупреди за възникващата криза. Парламентът трябваше
да реагира по два възможни начина – като му гласува втори мандат
или като му избере приемник.
Гласуването
бе предвидено за последния възможен ден: предният. А предложената
от управляващите кандидатура – твърде особена. “Например
специфичните взаимоотношения и биографичната обвързаност на Иван
Искров с търговските банки и с някои от техните собственици, тъй
че политическата класа не е идентифицирала подходящия човек” –
сподели опасенията си пред “Седем” висш служител в националната
банка, пожелал да остане анонимен.
Близост на
Искров например с Емил Кюлев, научихме от друг достоверен
източник. Пък Кюлев бил свързан с Чорни. А Чорни си изтеглил
авоарите от “Росексимбанк”, пък Кюлев...
И точно в
разгара на кризата около ръководството на БНБ финансовият министър
Милен Велчев пожела да спекулира с брейди книжата без
парламентарен контрол. Не бива! – писа експертът от Института за
пазарна икономика Георги Ангелов в миналия ни брой.
“Правителството има къс хоризонт пред себе си” – бе един от
аргументите му.
Експертни му
съображения на уважаемия г-н Ангелов.
800-те дни
изтичат през октомври, спомняме си ние. Предстои знойно и
мързеливо лято. А и знакови хора от обкръжението на обещалия
чудото получиха през последните седмици удари под кръста с
илюстровани и неилюстровани доноси. Така че кой ще ти чака 800-ия
ден?!
Какви
властови позиции предлага длъжността на управителя на БНБ? Банката
е голям и сигурен платец на различни услуги, издава банкови
лицензи, съставя технически, но ключови наредби и изгражда
националната финансова инфраструктура – кредитния регистър и
платежната система, отбеляза в “Дневник” Румен Аврамов от Центъра
за либерални стратегии, бивш член на управителния съвет на
националната банка.
И битката за
тези властови позиции като че ли се разгоря. “Гаврийски плахо
управлява резерва, трябва по-артистична политика...” “Гаврийски е
консервативен, но за една такава институция това е полезно...”
Доган не иска Искров. Тошо Пейков иска Гаврийски. БСП не ще и
двамата...
Експертни му
съображения на уважаемия г-н Аврамов.
Какви ти тук
ключови наредби, какви ти кредитни регистри, какъв ти
консервативизъм, какъв ти артистизъм в управлението на резерва,
констатираме всички ние само няколко дни по-близо до 800-ия.
Точно през
тези дни излезе наяве, че едни структури на властта са задействали
съдебната машинка за връщане на Чорни. После застреляха човека на
Чорни в България и това стана след серия от мистериозни убийства
на босове от ченгеджийско-мутренските кръгове.
Размяната на
доноси и куршуми набира смразяващо темпо. Вече не става въпрос за
приятелите на Чорни или враговете му, за Самоковеца или Доктора,
за княз Кирил или Дим Дуков.
Споменатият
висш банков служител каза за “Седем” още нещо: “Забележете:
финансовите крахове започват да се набелязват и да се случват
поради загуба на доверие. Крахообразните фактори се увеличават,
когато се увеличава недоверието.
В кандидатурата на Искров
точно това е опасното.”
И може би
точно това е набелязаната цел. Защото няма финансов специалист,
който да не знае какво би се случило, ако американският федерален
резерв остане без шеф една седмица.
Същото,
каквото и с българската централна банка – възникват опасения за
сигурността на финансовата система. Доверието е фактор с голяма
значимост в стопанския живот. Доверието в националната банка на
една страна – с изключителна значимост.
Една от
преките последици от разклащането на това доверие ще е спадане на
цената, на която се търгува външният ни дълг. Онзи, който издигна
кандидатурата на Иван Искров или онези, заради която тя не мина,
са предпоставили разклащането на доверието.
Разгръща се
мащабна кампания за дискредитиране на България пред цивилизования
свят. Зад това може да се крият и политическа провокация срещу
интегрирането ни в структурите на НАТО и Европейския съюз. Но
доверието е фундаментална икономическа категория. От цялата тая
работа някой може да спечели твърде много. А друг много да изгуби.
Цялата
върволица от парадоксално съвпадащи катаклизми в живота на
страната ни подсказват, че онова, което индикира кризата в
националната банка, е само върхът на айсберга.
Размяната на
доноси и куршуми ще продължи с нарастващо темпо. Финалът е
предизвестен: 800-ият ден наближава със страшна сила и се
очертават два възможни варианта. Първият е царят да си подготвя
куфарчето. Тъй и тъй ще си ходи, що да е с празни ръце. Вторият е
да са му скроили кюляфа.
Ще дочакаме
финала на драмата с отворени очи. |