|
Бяхме забравили, че с българските
държавни мъже може да се разговаря и по този начин. Не беше се
случвало от времето, когато страната се беше сурнала по
нанадолнището, а около щурвала с изменени лица се щураха Жан
Виденов, Румен Гечев, Румен Овчаров и др.
Тази седмица директорът на
Световната банка Андрю Воркинг каза, че България няма да получи
парите от поредния заем, ако не прояви решителност в реформирането
на съдебната си система и не приключи приватизацията на
Булгартабак до края на годината. А шефът на мисията на МВФ Джералд
Шиф сподели разочарованието си от забавената приватизация на БТК и
от липсата на политическо решение за преструктурирането на БДЖ.
Той добави, че българското правителство само решава дали да
продължи с подкрепа от валутния фонд.
Юпитата могат да се правят като за
пред камерите на три и половина, но знаят много добре за какво иде
реч: не за някакви конкретни $150 млн.
или повече. Става дума за надеждността на българската икономика
като участник в международния обмен на стоки и пари. Тяхното
управление получи оценка пред погледите на световния бизнес. И
тази оценка е слаба.
Няма изненадани сред сериозните
анализатори. Но сюжетът придоби комичен обрат след съобщение от
турската ни съседка, което мина почти незабелязано през седмицата.
Да припомним завръзката.
Продажбата на българския телеком бе
забавена, като на 7 май бе денонсиран предварителният рамков
договор с “Вива Венчърс”, от което се очаква да се облагодетелства
вторият кандидат-купувач: консорциумът между частния “Коч холдинг”
и държавната “Тюркиш Телеком”.
Каква ли ще е тази приватизация, при
която една държавна компания (българска) се продава на друга
държавна компания (турска), ще попита неизкушеният от тайнствата в
българската политика. А изкушеният ще му припомни старта на
царската приватизация. Тогава варненецът, вицепремиер и юпи
Николай Василев бръкна в един държавен джоб, извади някакви пари,
пъхна ги в друг държавен джоб и обяви тържествено, че Варненската
корабостроителница е приватизирана. От също така държавния
Български морски флот. Забележете, тогава сделката бе осъществена
между българската държава и българската държава!
Сега нещата изглеждат далеч
по-добре. Купувачът е консорциум, в който участват и частни
инвестиции, а “Тюркиш Телеком” поне не е българска държавна
компания, което във всички случаи май е за предпочитане.
Само че тази седмица се разбра, че
“Тюркиш Телеком” също е сложена на масата за приватизация от
турското правителство, без да ни питат. Което навежда на няколко
мисли.
Първо, под давление на царствения ни
премиер Агенцията за приватизация е предрешила приватизацията на
БТК в полза на неизвестен купувач. Може ли някой да знае със
сигурност кой ще бъде новият собственик на “Тюркиш Телеком”?
От друга страна, трудно е да се
предположи, че една добре управлявана компания би била така
изненадващо обявена за продан. Добре управлявана компания ли е
“Тюркиш Телеком”? Ще може ли да стопанисва читаво българските
телекомуникации?
Ако пък изваждането й на масата за
продан не е било изненадващо за нашите юпита и царствените им
покровители, то каква ли ще е сметчицата, която са си направили?
Всички тези въпроси имат своите
отговори. Един от тях бе даден тази седмица: международните
финансови институции отказват доверие на сакскобургготското
управление.
А вие? | 
