|
Миналата седмица Симеон
Сакскобургготски най-неочаквано реши да ни разкрие своите
политически и икономически възгледи. Оказа се, че той е социалист!
Започна се с това, че под личното му
давление бе провалена поредната голяма приватизационна сделка. На
7 май т. г. Агенцията за приватизация (АП) отмени рамковия договор
с “Вива Венчърс” за продажба на БТК, като се очаква от това да
произтече файда за втория кандидат-купувач: консорциумът “Коч
Холдинг”-”Тюркиш Телеком”.
Както е известно, социалистите не
обичат приватизацията. Симеон каза преди време, че не, той я
обича. Но на практика след две години управление нито една сделка
от голямата приватизация не е доведена докрай. Което си е формен
социализъм.
Решението на надзорния съвет на АП
бе взето единодушно, но мотивите на гласувалите го бяха
противоречиви и объркани. По общо мнение на наблюдателите,
сделката е развалена в противоречие с икономическата и
юридическата логика. От което непосредствено следва, че решението
е било политическо.
Политическото управление на
икономическите процеси си е социалистически патент.
Както при всяко социалистическо
управление, засегнати са интересите на гражданите и са
удовлетворени интересите на държавните чиновници.
В конкретния случай преки загуби
търпят десетките хиляди служители в БТК, изплащането на чиито
заплати ще се забави още – приватизаторите имаха намерение да
натресат тези плащания на купувача, но покупката не се състоя и
никой не знае за кога се отлага. Загуби търпят също милионите
потребители на БТК, които още дълго ще плащат скъпо за
некачествените услуги на тази компания. От своя страна, печелят
държавните чиновници, които ще продължат я да управляват в
комфортните за тях условия на тотален монополизъм.
Би могло да се приеме, че с тези
свои действия Симеон е проявил инстинктивен или само привиден
социализъм, но той се постара да ни увери, че не е така, че става
дума за негово дълбоко вътрешно убеждение.
Със скандалното решение от 7 май бе
разтурен предварително подписан рамков договор с една компания в
интерес на друга. Първата бе американска, втората – турска. За
първата официално лобира посланикът на САЩ в България. Преговорите
с нея бяха преминали успешно през всички предварителни фази точно
според правилата. Само пътем трябва да се отбележи, че
нарушаването на правилата в името на “държавните интереси” също си
е любим социалистически похват. По-важното е защо те бяха нарушени
този път. Симеон отговори на този въпрос публично, самонадеяно и
без всякакъв свян. Ето отговорът му: “И при турците има
американци, даже по-явни.”
Почти четвърт от капитала в турския
холдинг се държи от инвестиционната компания “Карлайл”. В нея
участие имат бивши високопоставени държавни мъже от Съединените
щати и Великобритания, между които и бащата на сегашния
американски президент. Това в очите на нашия премиер ги прави
“по-явни” американци.
Да прецакаш едни граждани за сметка
на други понеже те са били или са свързани
със средите на държавната администрация и да го заявяваш без свян
пред медиите - това вече си е чистопробен социализъм по убеждение.
Премиерът се опита да угоди на
влиятелните бивши американски държавни мъже, като не пропусна да
уреди и някои високопоставени държавни мъже в родината си. Един от
тях, министър Димитър Калчев, организира тези дни серия от
“неформални срещи” на турски политици и бизнесмени в София, но
просто така – като приятелско посредничество и – не си го и
помисляйте! – без да е взел и грош рушвет. Вторият от тях, Ахмед
Доган, специално разговаря по въпроса със самия Симеон, но пък
срещу рушвет от $5 млн., както твърди
“Монитор”.
И така се стигна до решението от 7
май.
Но тук съдбата сервира на нашия
премиер неочакван обрат. “По-явните” американци не оцениха неговия
благороден жест! Служител на сина на един от “най-явните” почти
наруши дипломатическия етикет и даде публична оценка за стореното.
“Разочаровани сме от решението за
продажбата на БТК,”
каза посланикът на САЩ в България Джеймс Пардю на
другия ден в Пазарджик.
Сакскобургготски бе така шашнат от
тази реакция на дипломата, че произведе едно от най-изумителните
си словесни творения:
“Нека се пренесем в положението на
два-три месеца, по резултати за познатите хора, професионално
експерти, а не така изказвания. Като думи “провал”, не знам си
какво си.”
Това бе сложният отговор на следния
простичък журналистически въпрос:
“Американският посланик изрази
голямо разочарование от развоя на сделката за БТК. Как ще
коментирате?”
С този свой отговор той спонтанно
изрази искрения си потрес. Току що бе изиграл гросмайсторски, по
негово мнение, ход – да угоди на своите държавни мъже, като
отстъпи пред настояванията им, а същевременно да угоди и на
бившите американски държавни мъже, дето го притискат да изпълнява
изискванията за членство в НАТО. Санким не ги знайм, си е мислел,
БТК си е тлъста хапка, откъдето и да го погледнеш.
Ама, санким, не ги е знаел.
Подчиненият на сина на онзи, комуто той благородно предложи
хапката, съвършено неожидано рече, че е разочарован, моля ви се!
Симеон трябваше да направи абсолютно главозамайващото откритие, че
за американския посланик в София правилата в бизнеса и интересите
на гражданите са по-важни от сделките на президентския баща, че за
него няма “по-явни” и “по-неявни” американци. Това
сакскобургготското съзнание не можа да възприеме и устните на
премиера промълвиха единствено фразата “нека се пренесем в
положението на два-три месеца”.
И като се пренесем в това положение,
най-изненадващо за милиони българи ще попаднем някъде към 800-ия
ден – в разгара на светлото социалистическо грядуще.
Как да не му признаеш , че си е
социалист отвсекъде? | 
