|
|
"В
началото Бог създаде небето и земята." (Бит. 1:1)
"Това е произходът на небето и земята при сътворението им във
времето, когато Господ Бог създаде земя и небе." (Бит. 2:4)
"Понеже чрез Него бе създадено всичко на небесата и на земята,
видимото и невидимото, било престоли или господства, било
началства или власти, всичко чрез Него и за Него бе създадено; и
Той е преди всичко, и всичко чрез Него се сплотява [се държи
свързано - Б.М]" (Кол. 1:16-17)
Космическият персонализъм на Библията
Библията започва с твърдението, че светът е създаден. Нищо от
съществуващите сега неща не е съществувало преди един определен
момент във времето, когато Бог, Който е абсолютно върховен,
независим, всемогъщ и всезнаещ, единствено чрез Своето слово, в
продължение на шест буквални дни заповядва всичко, което сега
съществува, да дойде в съществуване. Личностното Слово (Йоана 1:1)
на личностния Бог е произходът на всички неща. Нищо не е
произлязло само по себе си; всичко е създадено. Никъде в
създанието не съществуват автономни съзидателни сили, които сами
по себе си да са способни да творят и дават съществуване извън
личната воля и личния декрет на Създателя. Това е библейското
учение за сътворението.
Нещо
повече, не само че светът е получил съществуването си чрез личната
воля и заповед на личностния Бог Създател, но също във всеки
момент от своето съществуване вселената е лично управлявана и
поддържана от Бога Създател. "Всичко чрез Него се сплотява" (Кол.
1:17). Макар че българският превод на този стих няма необходимия
ясен смисъл, става ясно, че Бог е този, който държи вселената
свързана; без Неговото непрекъснато действие на "сплотяване" на
вселената тя би се разпаднала. (Гръцката дума за "сплотява" в
Колосяни 1:17 произлиза от корена sunesiV - съединение, сливане.)
Бог във всеки момент управлява всичко, което става - от въртенето
на всеки електрон около атомното ядро до движението на звездните
купове и галактиките. Вселената не е механистична, т.е. тя не е
гигантски часовник, чиято пружина е била навита в момента на
създанието и в момента той е оставен да "тиктака" сам по себе си.
Бог не се е оттеглил от управлението на вселената след нейното
създаване; Той активно я управлява в най-малките подробности. Не
съществува такова нещо като автономни природни закони - всичко е
управлявано лично от Бога. Това, което наблюдаваме като
закономерности в създанието около нас, не са някакви присъщи на
самата природа законови качества. Както казва теологът Джеймс
Джордан, "природните закони в най-добрия случай са просто
статистическо наблюдение на най-честия начин, по който Бог
действува в определени повтарящи се ситуации."* Това означава,
например, че обикновено реката тече надолу, без да спира, но в
даден случай тя спира да тече и определено място от нея остава
сухо, за да мине по него един близо двумилионен народ, но това не
означава, че Бог е нарушил някакви природни закони, защото не
съществува такова нещо като "природни закони"; Той просто
действува във всеки момент както Му е угодно и в този момент
решава да действува не както е действувал винаги преди това - да
прави реката да тече надолу. Същото се отнася и за обществото и
закономерностите в живота на обществото - не съществува такова
нещо като "обществени или социални закони"; Бог управлява всеки
един момент от живота на обществото според Своята върховна воля.
Това е библейското учение за провидението.
Нещо
повече, създанието не само е направено и поддържано личностно от
Бога, но то има и цел и предназначение, които са вложени в него от
същата Личност, която го е създала и го поддържа. Цялото създание
е предназначено да служи за слава на Бога (Пс. 19:1) и да
свидетелствува за Бога (Рим. 1:20). Всичко е направено от Бога и е
за Бога: "всичко чрез Него и за Него бе създадено" (Кол. 1:16).
(За мен е мистерия защо в българския превод думите "за Него" са
пропуснати, след като ясно и недвусмислено са в оригиналния текст,
както и във всички английски преводи на Библията.) Създанието има
личностно предназначение; това е библейското учение за
телеологията (от teloV - цел, предназначение, прицелна точка,
пълнота, съвършенство и т.н.).
Цялото
създание е неизбежно личностно и теоцентрично. Във вселената няма
нищо, което да е извън личностния контрол и воля на Бога и всичко
е подчинено на Него, всяко нещо, във всеки момент. Автономната,
безличностна реалност е мит. Реалността е такава, каквато Бог я
обявява и прави. Това е учението за космическия персонализъм.
Имперсонализмът на езическото мислене
В
пълна противоположност на библейския персонализъм стои езическият
възглед за имперсонализма на вселената. Падналият човек винаги е
настоявал да вярва, че цялата реалност е безличностна, че няма
личностен Бог, който лично да управлява вселената съобразно Своята
лична воля. Езическите митове за началото в древността се повтарят
в основната си тема: светът според тях е възникнал от хаос,
безличностен и несъздаден, без вътрешна подреденост и
предназначение, от който по някакъв начин са се оформили
(еволюирали?) боговете, след което цялата история се схваща като
разказ за епичната битка на боговете и хората с първоначалния хаос
в опит да внесат подреденост във вселената. В тази мисловна рамка
няма създател, няма го и разграничението Създател-създание, което
Библията утвърждава. Няма личностна реалност, няма вложено
личностно предназначение във вселената, няма и личностно
управлявани природни процеси и закони. Няма съществена разлика
между боговете и хората: всички са еднакво подвластни на
неумолимите обективни закони на безличностната реалност. Боговете
са просто по-умели в справянето с хаоса, но те не са над него и не
притежават върховен контрол над реалността. Развитието на човека е
еволюционно - той постепенно, с течение на времето, се научава как
все по-умело да манипулира тази реалност, използвайки нейните
закони. Човекът еволюира в бог, научавайки се как да побеждава
хаоса и съобразявайки го със своите собствени цели. Няма го,
разбира се, върховният Създател и Съдия, който налага върху човека
лична отговорност за неговите действия и ще съди всички хора в
един определен ден в края на историята. Човекът е законодател сам
по себе си и сам воюва срещу хаоса за своето спасение и
освобождение.
Макар
че ще се стори невероятно за някои, които мислят, че съвременната
наука е сравнително ново явление, съвременният езичник и
съвременните езически учени стъпват върху абсолютно същите
презумпции, върху които стъпват и техните дивашки предшественици,
покланящи се на тотеми и изваяни идоли. Сега, разбира се, идолите
са други, поклонението е друго, боговете са с други имена, но
религията е същата. Шаманите, астролозите, баячите и оракулите
съществуват и днес, и те отново са на водещи позиции в обществото,
но този път пред имената им има научни титли и са назначавани с
парите на данъкоплатците да ръководят съвременното образование,
което не е повече наука от черната магия и астрологията. Техните
основни презумпции са същите, както и на древните нехристиянски
общества: светът е възникнал (не е създаден) от първоначален хаос,
животът също е възникнал (не е създаден), човекът (и боговете)
постепенно еволюира от по-нисши към по-висши видове, като се бори
срещу хаоса за своята пълна свобода в една напълно детерминирана,
т.е. подчинена на строго непроменими безличностни природни закони,
среда. Светът не е бил подреден в началото, но постепенно става
все по-подреден чрез усилията на хората. Цялата вселена е
безличностна; в нея няма някаква вътрешна цел, смисъл и
предназначение. Човекът е върховното творение на този космически
процес на еволюция, който по някакъв неизяснен начин създава
"високо-организирана" материя в една подчинена на ентропията,
разпадаща се вселена. Всъщност, той дори не е "творение," защото
творение предполага съзнателен творец; човек е някакъв продукт,
производна, случаен екскремент на космическия процес.
Дебатът за свободния пазар
Защо
навлязохме толкова много в теологията в една икономическа статия?
Защото всичко в живота е неизбежно религиозно. Религията на човека
определя неговите всекидневни действия. В какъв бог вярваш
определя какъв икономически избор правиш. Всяка религия носи със
себе си съответната морална система, а всяка морална система
управлява целия живот, включително и икономическите действия на
хората. Следователно, очакваме хората, които изграждат своите
икономически теории на основата на Библията, да имат съвсем
различен подход при вземането на икономически решения от тези,
които отхвърлят Библията. Също, очакваме обществата (човешките
колективи), които се основават на Библията, да вземат напълно
различни икономически решения от обществата, които се
противопоставят на Библията.
Дебатът за пазара и неговата способност да работи за целите на
хората съществува още преди въобще да е имало ясно обособена
икономическа наука. Трябва ли пазарът да бъде оставен свободен,
сам на себе си, или трябва да се контролира от някаква човешка
агенция или институция? Трябва ли на отделните хора да се позволи
да влизат безпрепятствено в каквито искат икономически
взаимоотношения, или трябва да има обществен регулатор на
икономическите взаимоотношения? Разбира се, тук изключваме
случаите на нарушаване на основните морални закони на Библията. Но
когато някаква собственост е моя, имам ли аз право да правя
каквото си поискам с нея, доколкото не нарушавам нечия чужда
собственост, или обществото трябва да ме регулира, за да я
използвам според целите на обществото? Моите лични цели ли са
определящи при вземането на икономически решения с моята
собственост, или "целите" на обществото, както са дефинирани от
някакъв колективен планиращ орган?
Като
цяло в историята на икономиката са се оформили два лагера,
възприели различен подход по тези въпроси. От едната страна са
икономическите индивидуалисти - защитниците на свободния пазар и
нулевата държавна намеса. Техни представители са предимно
икономистите от т.нар. Австрийска школа - Лудвиг фон Мизес, Ф. А.
Хайек, Израел Кирцнер - и Чикагска школа - Мъри Ротбард и др.
Пазарът, според тях, трябва да бъде оставен сам на себе си, без
никаква намеса на някакъв регулиращ орган, като всеки икономически
участник има право да взема всякакво икономическо решение, което
пожелае, когато става въпрос за неговата собственост, доколкото
пазарът позволява това да стане. Пазарът е безличностна съвкупност
от личните икономически решения на всеки един от участниците, като
всеки участник сам за себе си взема решения, от които получава
печалби или понася загуби. Тази безлична характеристика на пазара,
позната от класическия период в икономиката като "невидимата ръка"
на пазара, по някакъв начин дава на хората реална представа за
стойността на нещата и дава възможност чрез индивидуалното
постигане или непостигане на личните цели да бъде постигнато
благосъстоянието на цялото общество. Пазарът е един огромен
аукцион, на който стотиците милиони индивидуални участници срещат
и съвместяват своите лични индивидуални планове, амбиции,
ценности, мечти и т.н. Само в свободната размяна между хората
цялото общество може да види постигнати своите обществени цели.
В
пълна противоположност на този възглед стоят идеите на
икономическите колективисти, представени от доста по-голям спектър
от икономически учени и доктрини: всички форми на социализъм
(фашизъм, марксизъм, социалдемокрация), теориите за "държавата на
благосъстоянието" (предимно школата на утилитаристите), Кейнс и
кейнсианството, съвременните политико-икономически идеологии на
"новия обществен договор," социалното пазарно стопанство и т.н.
Макар и различни по външен вид, те всички споделят една основна
характеристика: обществото само по себе си е организъм, който би
могъл да има цели и ценности, различни от тези на отделните
индивиди, и в даден момент целите на обществото като цяло могат
дори да бъдат противоположни на отделните цели на част от
участниците в икономическия процес. Обществото не е просто сбор от
индивиди, то е цялостен организъм, и следователно целта на
икономическата наука трябва да бъде търсене и постигане на тези
"обществени цели." Разбира се, тези цели трябва да бъдат
определяни и налагани от някакъв обществен елит (научен, партиен,
идеологически и т.н.), който да има в ръцете си пълната власт за
вземане на икономически решения от името на обществото. Пазарът не
може да бъде свободен, защото в даден момент съвкупният сбор от
свободните икономически решения на отделните участници може да се
обърне срещу целите на "обществото." Елитът, чрез най-силната
обществена институция, държавата, трябва да определя какви са
обществените цели и да ги налага на отделните икономически
участници.
Парадоксът на практиката и теорията
В този
дебат между двете основни икономически течения съществува един
любопитен парадокс. В икономическата история на човечеството
обществата, които са основавали своята икономика на идеите на
свободния пазар, винаги са били по-проспериращи, по-гъвкави,
по-малко подложени на икономически кризи, и като цяло са били
обществено и политически по-стабилни. Обратно, обществата,
действуващи според икономиката на държавната намеса, се
характеризират с повече икономически кризи, бедност, икономически
хаос, инфлации и обществена нестабилност. Обществото, основано на
свободния пазар, рядко има някакви сериозни "обществени" проблеми.
Обществото, основано на централизираната намеса на пазара (която е
предназначена да реши "обществените" проблеми), обикновено е
общество на пълен обществен хаос и обща бедност. Въпреки
очевидните разлики между двете общества и въпреки очевидните
предимства на свободния пазар, обаче, мнението на голяма част от
учените икономисти остава в полза на държавната намеса и регулация
на пазара. Политическите действия на държавните ръководства на
повечето страни в света също показват непрекъсната тенденция към
увеличаване на държавната намеса в икономиката; мненията на
обикновените хора също клонят към одобряване на тази намеса.
Всичко това на един страничен наблюдател би изглеждало като
някаква масова лудост: всички емпирични данни посочват, че
максималната освободеност на пазара води до максимално
благосъстояние както за индивида, така и за обществото, но
голямата част от учените, политиците и обществото като цяло
подкрепя държавната намеса.
(За
тези, които смятат, че в съвременния свят има някаква тенденция
към освобождаване на пазара, ще кажа само, че дълбоко се
заблуждават: в Древен Египет, смятан за най-централизираната,
бюрократична, робовладелска държава в древния свят, съвкупният
данък върху цялото производство е бил 20%, както показва Бит.
47:24, като се има предвид, че земята, зърното и животните, тоест
цялата капиталова база, принадлежеше на Фараона. Днес, в така
наречените демокрации, държавата конфискува 50-60% от общото
производство на нацията, без да е инвестирала нищо в него. Не
можем да говорим за връщане към свободния пазар, преди да видим
рязко намаляване на общия данък поне до "робовладелското"
египетско ниво. Освен това, тогавашните жреци поне са пресмятали
дните до следващото пълноводие; днешните бюрократи трудно боравят
и с таблицата за умножение.)
Каква
е причината за този парадокс? Как е възможно икономистите, които
претендират, че са учени, да пренебрегват основите на науката -
емпиричните доказателства - и да продължават да препоръчват
някаква държавна намеса на пазара? Как да разбираме привързаността
на избирателите към държавната намеса - като някаква форма на
мазохистична извратеност? Защо икономическите защитници на
свободния пазар не успяват да убедят обществото в предимствата на
своята система, въпреки тоновете доказателства в нейна полза?
Проблемът на безличностната вселена
Фундаменталният проблем на икономическата наука е нейната сляпа
религиозна вяра в безличностността на вселената. Икономистите на
свободния пазар не могат да убедят мнозинството от хората в
предимствата на свободния пазар поради своето настояване, че
светът е възникнал, а не създаден, и следователно свободният пазар
е безличностна институция, която сама по себе си няма цел,
предназначение и смисъл. Привържениците на държавната намеса имат
сериозен аргумент срещу свободния пазар: "След като пазарът сам по
себе си е безличностно образование, откъде следва, че оставен сам
по себе си, той истински ще служи на целите на отделния човек и на
цялото общество? Пазарът е също толкова стихиен, колкото са
земетресенията, приливите и отливите, вулканите, ветровете или кое
да е друго стихийно явление, възникнало в случайната вселена.
Тогава да очакваме, че този лишен от цел, безличностен, стихиен
пазар ще служи на целите на хората е същото като да очакваме, че
всяка природна стихия, оставена сама на себе си, ще служи на
целите на хората и обществото. Да, обикновено свободният пазар
създава по-голямо благосъстояние, но не можем да припишем това на
някаква склонност на свободния пазар да служи на хората; това е
просто резултат от случайност, както понякога природните стихии
водят до благоприятни за хората резултати (напр. минерални извори
в основата на вулкан). Но за да можем истински да подчиним пазара
на човешките цели, ние трябва да подчиним тази безличностна стихия
на личностните цели на хората, представени от някакъв човешки елит
- държавната власт."
Този
аргумент е напълно валиден, ако се вземат като верни презумпциите
на съвременната наука: възникнал по случайност свят, лишен от
вътрешен смисъл и предназначение; възникнало по случайност
общество, лишено от вътрешен смисъл и предназначение.
Но
защо все пак свободният пазар води до по-голямо благосъстояние?
Библейската защита на свободния пазар
Библията е единственият истински защитник на свободата на хората
да работят и да търгуват свободно със своята собственост.
Библейското икономическо учение изцяло защитава свободния пазар от
посегателствата на държавните бюрократи, именно защото Библията
отхвърля грешната теза за безличността на пазара.
Като
начало ще кажем, че никъде в Библията, нито в Стария, нито в Новия
Завет, не виждаме някакво споменаване за държавна собственост,
нито че Бог по някакъв начин е възложил собствеността в ръцете на
някакъв обществен комитет. Единствената форма на собственост в
Библията е семейната собственост: Исус Навиев разпредели земята не
на държавни комитети, а на семействата. Тя също трябваше да се
връща на семействата на всеки петдесет години. Единствените
случаи, в които се споменава някаква държавна намеса в
икономическите дейности, са белязани със силно негативното
отношение на Бога към подобна намеса: предупрежденията на Самуил
срещу желанието на евреите да имат цар в 1 Царе 8:12-17
(Забележете, сред злините се споменава и събирането на държавен
данък от 10% - ст. 15, 17! Какво ли би казал Самуил за днешните
общества?); тежките данъци и принудителният труд, останали в
наследство от Соломон в 3 Царе 12:1-14; и злоупотребата с властта
и незаконното присвояване на лозето на Навутей от Ахаав и неговата
езическа съпруга Езавел в 3 Царе 21:1-16.
Защитата на свободния пазар в Библията, обаче, е основана
най-силно върху уникалното библейско учение за космическия
персонализъм. Ние не вярваме, че пазарът е безличностен. Той
изглежда безличностен за милионите участници в него, но пазарът,
както и всичко останало в обществото и в създанието, е създаден.
Той е личностно творение на личностния Бог и следователно служи на
личностните цели на този Бог. Свободният пазар не е хаотичен и
стихиен; той работи за изпълнението на Божия план в историята. На
пазара Бог дава възможност на всеки човек да изработва своето
икономическо спасение или проклятие със страх и трепет, като
всемогъщият и всезнаещ Бог, чрез икономическите действия и
икономическия избор на хората изпитва сърцето на всеки човек и
определя Своите върховни санкции според покорството или
непокорството на човека. Тези санкции на пазара биват позитивни -
дългосрочна печалба и благосъстояние - когато хората правят своя
икономически избор в покорство пред Бога на Библията, и негативни
- дългосрочни загуби и бедност (макар и да са възможни
краткосрочни печалби като прелюдия към дългосрочна бедност) -
когато хората в своя икономически избор презират Бога на Библията.
Свободният пазар е библейската икономическа система, защото той
дава възможност на всеки човек да изработва своето спасение или
проклятие на основата на библейския закон. Това означава, че
личностният Бог, собственик и управител на целия пазар, винаги ще
носи икономическо благословение на свободния пазар, дори когато
мнозинството от хората в обществото не са вярващи. Това е
причината за богатството на обществата, построили своята икономика
на основата на свободния пазар
Съответно, държавната намеса на пазара представлява опит от страна
на грешния човек да упражнява контрол върху нещо, което е
изключително Божия собственост, чрез човешки институции. Тази
намеса е опит да предпазване на грешния човек от икономическите
последствия от неговите морални действия. Такава система е
противна на Божиите цели за пазара и следователно тя винаги ще
бъде под Божието проклятие - икономически хаос и дългосрочна
бедност.
Заключение
Пазарът не е безличностна институция. Той е създаден от Бога и е
предназначен да служи на Божиите цели. Тъй като човекът е направен
по Божия образ, пазарът, служейки на Божиите цели, служи съвършено
за целите както на отделния човек, така и на цялото общество.
Опитът за намеса на пазара от държавната власт или от друга
човешка институция води до извращаване на пазара за целите на
определен обществен елит, което задължително е против целите както
на Създателя на пазара, така и на направените по Божия образ хора
и тяхното общество.
Икономистите-защитници на свободния пазар не могат да дадат
убедителна защита за свободния пазар, защото отхвърлят основната
презумпция на Библията - космическия персонализъм. В тяхното
мислене пазарът е безличностна стихия и тази стихия по някакъв
мистериозен начин служи на интересите на отделните индивиди и на
цялото общество. Не е ясно само какъв е механизмът на тази странна
благонамереност на безличностната стихия към личностните хора, и
това е слабото място на езичниците, които защитават свободния
пазар.
Привържениците на държавната намеса в икономиката са
последователни в своите възгледи. Те отхвърлят възможността
стихиите да помагат мистериозно на човека сами по себе си.
Следователно, твърдят те, човекът трябва сам да вземе в своите
ръце съдбата си и да организира цялостно и централизирано
икономическия живот. Най-пригодена за това е най- силната човешка
институция, държавата. Досега обаче няма исторически данни за
дългосрочно просперирала държавно управлявана икономика и това е
слабото място на социализма.
Бог
защитава Своето учение, като показва на практика правилността му.
Колкото повече едно общество е основано върху свободния пазар,
толкова повече то ще преуспява и ще печели дългосрочно. Колкото
повече едно общество е подложено на намеса на държавата в
икономиката, толкова по-бедно ще е то.
Статията е публикувана в
MEDIA TIMES REVIEW |
