Учените-историци предполагат, че египетските пирамиди са построени
с неимоверно тежкия труд на десетки хиляди роби. Съвременните
български управници отдавна са задминали египетските фараони в
експлоатацията на собствените си избиратели. Но, за разлика от
тях, политическата класа в България не прави каменни пирамиди,
посредством които да печели безсмъртие. Тя не жали средства и
усилия за построяването на НОИ – финансовата пирамида на
задължителното държавно осигуряване.
Целта на
НОИ е само една: с парите на работещите да бъдат купени гласовете
на неработещите – пенсионери и безработни. Главните печеливши са
политическите управници, които получават не само големи заплати,
но и чудесни възможности да отбиват към дворните си места пенливи
ручейчета от огромните потоци пари, които трябва да се
преразпределят. Нека видим по-отблизо как става това.
Социално-осигурителната система у нас е от т.нар.
разходно-покривен тип. Това означава, че тези, които произвеждат
доход, трябва да издържат тези, които не създават стойност. В
България има около 2,4 млн. пенсионери, 600 хиляди безработни, 440
хиляди хора "извън работната сила" (без да са ученици или
студенти). Близо 350 хиляди са заетите в бюджетната сфера. Има
също около 1,7 милиона деца и студенти. Тоест, около 5,49 млн. у
нас консумират доход. В същото време има само около 2,5 млн. заети
в частни или държавни предприятия, които създават доход.
Правителството определя в закона за държавния бюджет за 2003
сумата от 4,905 млрд. лева като разходи за социално подпомагане,
от които близо 65% ще отидат за изплащане на пенсии. Следователно
сумата, която трябва да излезе от джоба на всеки, който създава
доход и която трябва да влезе в приход на държавата за социални
програми ще е 1960 лв годишно или 163 лв. на месец. Как ще
се осъществи това, при положение, че средната нетна работна
заплата за 2002 е 220 лв? Като се принуди работодателя да
дава 376 лв, а разликата от 156 лв (70 % спрямо нетната
заплата) да отива в държавния бюджет и оттам – в НОИ. Как може да
бъде принуден работодателя да го стори? Разбира се, чрез насилие.
Държавната власт трябва да насочи усилията си срещу врага – хората
от така наречената "сива икономика," които - за да оцелеят -
плащат вноски за социално осигуряване върху минималната работна
заплата или въобще не плащат. Парламентът прие законови разпоредби
за въвеждане на минимални осигурителни прагове и за задължителното
регистриране на трудовите договори. Целта им е изваждането на
сивата икономика на светло, което, според правителствените
експерти, ще доведе до нарастване с 400 млн. лева на приходите за
осигуровки.
Ефектът,
за съжаление на управляващите, ще бъде съвсем различен от
поставената цел. Първо, защото това са само административни мерки,
които носят допълнителни разходи за създателите на доход –
работещите и работодателите, а не им носят никакви ползи – нито в
средносрочен, нито в дългосрочен план. Ако те при досегашните
условия са считали за по-изгодно да не плащат този държавен рекет,
наречен социално сигуряване, то при новите по-тежки условия, те
определено ще го считат за още по-изгодно.
Очаквана
реакция:
Ще има много хора, които да работят на "непълен
работен ден" – една от възможностите да се намалят легално новите
вноски за осигуряване.
Поради по-тежките санкции за неспазване и
завишените правомощия на съответните служби ще се вдигнат
рушветите към данъчни и служители на НОИ.
Ще се увеличи и безработицата, защото хора, които
досега са осигурявани от работодателите си на суми около
минималната работна заплата, вече ще им носят много повече
разходи.
Просто
всеки работодател преценява ползите от наемния труд – ако
приходите от него са по-малки от разходите, то той се освобождава
от него. Реалната ситуация в икономиката на България е изразена в
думите на икономиста Стоян Александров (бивш икономически министър
в правителството на Жан Виденов, преподавател в УНСС и директор на
Централна кооперативна банка) пред "Сега": "Всеки, който се опитва
да спазва правилата на играта, фактически изхвърча зад борда,
защото няма как да пробие на пазара, ако си плаща данъците и
осигуровките. Докарахме я дотам да станеш престъпник, т.е. с
единия крак да си в сенчестата икономика, за да оцелееш."
Втората
причина е самата същност на осигурителната система у нас. Ако си
спомняте финансовите пирамиди от средата на 90-те години, то може
да видите удивителните същностни прилики между тях и НОИ. С тази
разлика, че не стремежът към бърза печалба, а насилието от страна
на държавата е движещата сила за събирането на парите. Някои
факти: През 2001 от централния бюджет са отпуснати на НОИ 862 млн.
лв, което надхвърля с 39% гласуваната от парламента субсидия в
размер на 620 млн. Общото плащане от централния държавен бюджет
към НОИ през следващата година се очаква да бъде 1,127 млрд. лв.
Това е около 90% от очаквания приход, който формират заедно
корпоративният данък и данъкът върху доходите на физическите лица.
За тази година е предвидено държавният бюджет да предостави
субсидия на НОИ в размер на 945 млн. лв. Явно, приходите от
осигуровки, които по същество представляват данък пенсия,
са крайно недостатъчни, за да покрият пенсиите на сегашните
пенсионери. Правителството, ще не ще, посяга към приходите от
други данъци. Разходите за пенсии, ако се запази досегашната
система на разходно-покривно задължително държавно осигуряване, ще
продължат да нарастват – демографските тенденции сочат това. А
приходите, доставяни в държавната хазна насила чрез увеличаване на
данъците, таксите и акцизите все повече ще намаляват. Все повече
хора, разбират робската си зависимост от икономиката на
месианската държава и… отиват на сянка в "сенчестата" икономика. А
това непременно ще доведе до рухване на пирамидата "задължително
държавно осигуряване.”
Заключение
Осигурителната система в България е средство на властимащите да
поддържат сегашния имидж на месианската държава. Тя не е изградена
на принципа "докато си млад, спестявай и ще живееш добре на
старини; а ако не ги доживееш, то поне наследниците ти ще се
възползват от спестяванията.” Осигурителната система е изградена
на социалистическия принцип "От всеки според способностите, на
всеки според потребностите.” Тя не насърчава нито личната
отговорност, нито трудолюбието. Тя насърчава мързела и завистта.
Нещо
повече: тя е средство за поробване на масите от управляващите.
Като използват насилие, те отнемат чрез данъчната и осигурителна
система доходите на тези, които работят и създават стойност.
Използвайки популистки трикове, управляващата класа прави
останалите хора зависими от нейните подаяния. В същото време
чиновниците се разпореждат с човешкия живот и вземат за
"обслужването" тлъсти проценти. Така осигурителната система се
превръща във финансова пирамида – от една страна постоянно
нараства броят и апетитът на кандидатите да управляват и да
забогатяват чрез управлението на чуждите пари. От друга страна се
увеличава броят на зависимите от социалната помощ и степента на
тяхната зависимост от нея. А приходите намаляват.
Очаквайте срутването на системата.
