|
В
центъра на българската столица се издига най-големият православен
храм на Балканите. Днес той носи името на руския военоначалник и
княз Александър Невски. Някога, макар и за кратко, тази величава
църква се е казвала “Св. Кирил и Методий”. Нещо напълно естествено
и закономерно. Нали навсякъде се гордеем и даже се прехвалваме, че
именно “ние българите” сме дали на “…вси славяни книги да четат”.
Но нека оставим и поезията, и първосигналните си родолюбиви
чувства. Защото времето показва, че не се живее само “заради
едното красно име”, придобито в минали векове. Това име трябва и
да се защитава и да се пази с чест. Но май нещо с честта като че
ли не го докарваме на фокус. Защото аудиенцията на руския
президент Владимир Путин, а най-вече подготовката за посрещането
му, надхвърли и най-смелите мечти на съветските агенти,
дислоцирани у нас още по времето на вечния и незабравим маршал
Брежнев и неговите кремълски предшественици. И ако тогава резилът
ни се простря до преименуването на МК ”Кремиковци” и скромен за
комунистическите ни представи бронзон бюст в центъра на София, то
днес московските послушковци (скрити под най-различни
парламентарни цветове) решиха да ударят и най-коленопреклонната
челобитнина пред подполковника в оставка Владимир Путин:
Целокупното ни отечество, ще се радва на обновените
кубета на патриаршеската катедрала “Александър Невски” и на
руската църква в село Шипка, Старозагорска област. И ако онази
църквица в Шипка е скрита от всекидневните очи на вярващите
българи, то кубетата на “Александър Невски” са станали символ
верую на българщината. И ето на, че точно те бяха покрити
дълговременно със скелета и найлони. Точно около тях се вихриха
медийни скандали за фалирали фирми и организации с прекрасни
имена, като “Реставрация” например, за да се стигне до тайното
откриване на големия купол точно в деня на путиновото пристигане -
Трети март. Също емблематичен ден в българската история, който
обаче няма нищо общо с т. нар. освобождение на България. Преди 125
години тази дата е била годишнина от възшествието на Царя
освободител, който уж бил освободил крепостните, ама на
неколкостотин метра от двореца му в Петербург продавали и купували
крепостни на тротоара и след смъртта му. Днес датата ще е празник
на олигарха Путин.
Какво
дупедавство, Господи!
Но защо
и вярата ни трябва непрестанно да бъде подложена на чужди и то
най-непристойни влияния? Какъв християнин може да бъде шпионинът
Путин, че точно нему ще показваме храмовете си, молителниците си и
ще му подаряваме осветени дарохранителници, щедро спонсорирани от
известни “бизнесмени”? Може би точно такъв, какъвто е и носителят
на православната руска награда от 50 хиляди долара Георги
Първанов? Също президент, доведен от небитието и тъпоумието на
подтиснатите и комплексирани маси.
Горко на
такива христяни! Горко на вярата им!
На
вярата ни.
Е, ние
що за народ сме тогава? И въобще има ли такъв народ? Макар, че и
патриарх си имаме, и цар даже. И още цял влак идиоти, които ни
обясняват как да кашляме, щом от някъде задуха вятър. А ние се
радваме, че “…на Шипка всичко е спокойно!”.
И какво
от това?А за душите ни никой не се интересува. Освен психиатрите в
Курило, май?
|