26-02-2003

Online от 1 юли 2002

 

Начало

Архив 2002

Фотогалерия

Документи

Проектът

Правила

Контакт

 
 

Любен Лачански

 

26 февруари 2003, 13:50

Александър Невски, Владимир Путин

и психиатрите в Курило

 

В центъра на българската столица се издига най-големият православен храм на Балканите. Днес той носи името на руския военоначалник и княз Александър Невски. Някога, макар и за кратко, тази величава църква се е казвала “Св. Кирил и Методий”. Нещо напълно естествено и закономерно. Нали навсякъде се гордеем и даже се прехвалваме, че именно “ние българите” сме дали на “…вси славяни книги да четат”. Но нека оставим и поезията, и първосигналните си родолюбиви чувства. Защото времето показва, че не се живее само “заради едното красно име”, придобито в минали векове. Това име трябва и да се защитава и да се пази с чест. Но май нещо с честта като че ли не го докарваме на фокус. Защото аудиенцията на руския президент Владимир Путин, а най-вече подготовката за посрещането му, надхвърли и най-смелите мечти на съветските агенти, дислоцирани у нас още по времето на вечния и незабравим маршал Брежнев и неговите кремълски предшественици. И ако тогава резилът ни се простря до преименуването на МК ”Кремиковци” и скромен за комунистическите ни представи бронзон бюст в центъра на София, то днес московските послушковци (скрити под най-различни парламентарни цветове) решиха да ударят и най-коленопреклонната челобитнина пред подполковника в оставка Владимир Путин:

Целокупното ни отечество, ще се радва на обновените кубета на патриаршеската катедрала “Александър Невски” и на руската църква в село Шипка, Старозагорска област. И ако онази църквица в Шипка е скрита от всекидневните очи на вярващите българи, то кубетата на “Александър Невски” са станали символ верую на българщината. И ето на, че точно те бяха покрити дълговременно със скелета и найлони. Точно около тях се вихриха медийни скандали за фалирали фирми и организации с прекрасни имена, като “Реставрация” например, за да се стигне до тайното откриване на големия купол точно в деня на путиновото пристигане - Трети март. Също емблематичен ден в българската история, който обаче няма нищо общо с т. нар. освобождение на България. Преди 125 години тази дата е била годишнина от възшествието на Царя освободител, който уж бил освободил крепостните, ама на неколкостотин метра от двореца му в Петербург продавали и купували крепостни на тротоара и след смъртта му. Днес датата ще е празник на олигарха Путин.

Какво дупедавство, Господи!

Но защо и вярата ни трябва непрестанно да бъде подложена на чужди и то най-непристойни влияния? Какъв християнин може да бъде шпионинът Путин, че точно нему ще показваме храмовете си, молителниците си и ще му подаряваме осветени дарохранителници, щедро спонсорирани от известни “бизнесмени”? Може би точно такъв, какъвто е и носителят на православната руска награда от 50 хиляди долара Георги Първанов? Също президент, доведен от небитието и тъпоумието на подтиснатите и комплексирани маси.

Горко на такива христяни! Горко на вярата им!

На вярата ни.

Е, ние що за народ сме тогава? И въобще има ли такъв народ? Макар, че и патриарх си имаме, и цар даже. И още цял влак идиоти, които ни обясняват как да кашляме, щом от някъде задуха вятър. А ние се радваме, че “…на Шипка всичко е спокойно!”.

И какво от това?А за душите ни никой не се интересува. Освен психиатрите в Курило, май?
 

Начало    Горе


© 2002 Още Инфо