|
|
НДСВ
каза, че ще управлява по-компетентно от всички свои
предшественици. А
измежду компетентните за най-компетентни минават царските юристи -
кой от кой по титулуван.
И ето,
в края на септември влязоха в сила поправките в Наказателния
кодекс. Те бяха обявени за гигантска стъпка към хармонизиране на
българското наказателно право с европейското. Правителството,
което им спретна толкова пленителна реклама, даже получи похвали
от странство. Хвалещите бяха чували за поправките само от
министрите, но за наше щастие не ги бяха чели.
Остава
неясно дали са ги чели и управляващите. Запознати източници
твърдят, че доцентът по наказателно право Пламен Панайотов,
например, ги е чел. Към това го потикнат негов потресен колега от
Юридическия факултет. И като ги прочел Панайотов, избухнал в смях.
Похвално е все пак, че ги е прочел, макар и не преди гласуването в
парламента, а след влизането им в сила.
Дали
другите парламентаристи са ги чели и кога – остава пълна загадка.
На
какво толкова се е смял Панайотов? Например на това, че според
поправения Наказателен кодекс
ухажването е престъпление!
Забавно, нали? Текстът, който забранява на нацията да се
възпроизвежда по извънлабораторен път, превръща съпружеското ложе
в местопрестъпление и обявява годеницата на сина ви за
престъпница, е чл. 155, ал. 1, известен сред студентите-юристи
като единия от българските параграфи 22. В него пише буквално, че:
"който
склонява другиго към проституция, блудство или съвкупление, се
наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от 300 до 600
лв.”
Да
оставим настрани факта, че според законодателя
проституцията е нещо различно от блудството и съвуплението.
Тогава
вече концентрирано и спокойно можем да потънем в размисъл за това,
което следва да спазваме. Поглеждаме ал. 3 на същия член 155 и
установяваме, че наказанието е по-голямо, ако склоняването се
прави с користна цел, т. е. с цел имотна облага. Откъдето
формалната логика ни води към умопомрачителния извод, че
склоняването към проституция, блудство или съвкупление по ал. 1 не
е користно и пак е престъпление! Забележително! Излиза, че
проституцията, освен че не включва блудство и съвкупление, била и
безвъзмездна. Което прави текста на чл. 155, ал. 1 удивителен
случай на инкриминиране на склоняване към благотворителна дейност,
защото какво друго е безкористната проституция!
Пита
се на следващо място, кои са тези лица, които безкористно
склоняват другиго към романтична вечеря с прелъстително намерение
или направо предлагат брак? Ние ги наричаме не престъпници, а
другояче и имаме наивната илюзия, че ще живеем с тях под един
покрив, докато ни раздели смъртта, а не полицията. А себе си някак
не виждаме в ролята на жертви на престъпление, ами даже
разгласяваме колко сме щастливи. И не виждаме в децата си
престъпен резултат, който има за родители извършител и
пострадал от престъпление.
Наказателният кодекс обаче схваща работата по иначе. Според него
сме жертви, дори и в крайна сметка да не сме били склонени към
гореизброените деяния. Защото кодексът наказва тоз, ,,който
склонява”, а не ,,който успее да склони”, за да ни защити от
комплиментите на секретарката
или санитаря.
И тъй
като психически здравите хора обикновено се опитват да си обяснят
поведението на управляващото мнозинство, за да знаят приблизително
какво ги чака, всеки от нас може да предложи сам на себе си
някаква версия какво е подтикнало българския законодател към
такава драматична правна реформа. Например: българските депутати
са високонравствени люде, не знаят какво точно е проституцията и
въобще не подозират за съществуването и мащабите на това древно
аморално явление. Вярно, това помрачава ореола им на хора, които
знаят всичко, но пък затвърждава представата за извисеността на
новия им морал.
Те
полагат всички усилия да опазят простосмъртните трудещи се от
разврат, който би ги отвлякъл от високоблагородното занимание да
пълнят хазната с данъци и ги предпазва от греха да създават
семейства, които после не могат да изхранват. Така управляващите
се грижат за доброто настроение на управляваните, които имат един
повод по-малко да им мрънкат – няма семейство, няма излишни
разходи за издръжка и подаръци, няма изоставени деца в
нелицеприятно занемарени домове, няма безкрайни разговори с
любимия от служебния телефон за сметка на работодателя, заради
които шефът не може да плаща заплати по 18 месеца.
Според
четвърта
версия, лансирана от студентите-юристи
от СУ, управляващите изобщо са некомпетентни в материята на
сексуалните отношения, но тя силно ги занимава.
Колегите им от Биологическия и Богословския университет обаче
отдават поправките на напредничавостта и богоугодността на
депутатите, които по гениален начин съчетават напредъка в клонирането
с догмата за непорочното зачатие.
Едно
оригинално обяснение свързва поправката в кодекса с депутатския
имунитет. Според Конституцията депутатите могат да бъдат
наказвани, само ако извършат престъпление, за което се предвижда
лишаване от свобода над 5 години. И тъй като безкористният
флирт по ,,параграф 22” се наказва с лишаване от свобода до 3
години, очевидно е, че те няма да носят отговорност за ухажване.
Абсолютно безнаказано ще склоняват и към съвкупление, и към
блудство и даже към проституция. Ще ухажват мацки
(респективно
- момци)
и даже ще
предлагат брак, без да им биват предявявани обвинения по НК, за
разлика от останалото гражданство.
Излиза, че управляващите просто си създават привилегия. Нека си
припомним, че привилегиите обикновено целят да обслужат субекти,
които са неконкурентноспособни в нормална среда. Ще рече,
депутатите се снабдяват с такова мощно предимство пред
простосмъртните, защото са много по-слабо убедителни, когато
трябва да
”склоняват
другиго към…”. Освен това са много по-заети от бездействащите
безработни, които си губят времето да насочат усилията си към
ефективно посегателство над жертвите на своята похот, а горките
депутати имат да усъвършенстват закони!
Поправката е жест и към съдебната власт, с която злонамерено се
твърди, че управляващите са в конфликт. Защото и магистратите имат
имунитет. Депутатите направо им подаряват така лелеяната за
простосмъртните българи привилегия!
Да
минем нататък. Пак според поправения Наказателен кодекс,
Ал
Кайда вече не е престъпна организация.
По
стария текст такава организация е сдружение на две или повече
лица, сговорили се предварително да вършат престъпления в страната
или чужбина. Кратко и ясно. Новото определение за организирана
престъпна група по чл. 93, т. 20 обаче е достоен за изказа на
Сакскобургготски шедьовър на мозъчния
водовъртеж.
Според
него престъпната организация включва поне три лица, които
извършват престъпления с цел имотна облага. Всички знаят, че целта
на терористичните организации не е имотна, макар законодателят
явно да не може да си представи, че някой може да развива каквато
и да било дейност, без да цели такава облага. И
когато
целта не е имотна, организацията не може да се приеме за престъпна
според българското право.
На
следващо място престъпна е само организация, която извършва
престъпления, наказуеми с лишаване от свобода над три
години. Ще рече, ако кварталният ви антиромски клуб рече да
проповядва ,,фашистка
или друга антидемократична идеология или насилствено изменяне на
установения от Конституцията на Република България обществен и
държавен строй”,
тя няма да е престъпна, защото това престъпление се наказва
с лишаване от свобода до три години
(чл. 108 от Наказателния кодекс). Красотата в цялата работа е, че
кварталните ку-клус-клановци, които държат местните роми в смъртен
ужас, няма да са престъпна организация, дори да имат имотна цел.
За да бъдат те приети за престъпна група, трябва хем
престъпленията им да се наказват с над три години затвор, хем да
се извършват с имотна облага.
По-нататък забележителният нов текст гласи, че престъпната група
трябва да има структура и да е съществувала трайно, за да бъде
престъпна. Но това не е задължително. Кодексът великодушно приема
групата за структурирана и без да има структура и за трайна, дори
да е току-що създадена.
Формалната логика не може да обясни подобни съждения. Те са
диагноза. С тяхното лечение се занимава друга наука.
Парадоксът, който не би останал неописан от Алеко Константинов, са
насърчителните похвали на високопоставени американски служители за
напредъка на България по пътя на борбата с тероризма или пък на
чиновници от Европейската комисия за напредъка в правната ни
европеизация! От Ал Кайда трябва да са умрели от смях. Защото
престъпниците по правило четат подробно законите, за разлика от
законодателите, управляваното общество и тези, дето наглеждат
въпросните напредъци.
Повече
в час е посланик Пардю, според когото в България организираната
престъпност ставала все по-организирана.
Може
би е чел поправките.
И как
да не са верни,
моля ви се,
самодоволните изявления на кадрите от Вътрешното министерство, че
престъпността намалява?!
Ами да, нали част от нея вече не се смята за престъпна. Можем да
продължим тенденцията и за оставащите дни от онези 800 да вземем
да отменим няколко цели глави от Наказателния кодекс. Така
доста престъпници ще
станат почтени граждани, без да си променят навиците – и вълкът
сит, и агнето цяло,
а на българска земя ще цари мир и щастие, макар не и любов (това е
забранено).
Оптимистично, нали?! Замисъл в поправките все пак може да бъде
открит и това опровергава злостния клеветнически слух,
разпространяван из студентските юридически среди, че управляващите
са убийствено некомпетентни или просто малоумни. |
