|
Г. К. Кирилов |
|
8 юни 20024
За четвъртата власт,
за "героите" и "злодеите" |
|
П |
реди няколко дни в някои всекидневници бяха публикувани
резултатите от едно изследване на Асоциацията за обществена
телевизия и фондация “Фридрих Еберт”. Изследването е проведено
сред тийнейджъри от цялата страна. Както можеше да се очаква,
основни положителни герои за тях са шоуменът Слави Трифонов и
генерал Бойко Борисов, а най-големи злодеи – Осама бин Ладен, Иво
Карамански и... експремиерът Иван Костов. |
П |
рочитайки това, ме побиха тръпки. Както ме побиха тръп-ки и от
изявлението на президента Георги Първанов пред екокомисаря Гюнтер
Ферхойген, че правителството на Кобургготски правело всичко въз-можно
да навакса забавените от предишното правителство реформи. |
К |
акто ме побиха тръпки и от интервюто на Кобургготски пред в.
“Капитал”, в което той между другото, ни лук ял, ни лук мирисал, нито
пък някога обещавал, най-безцеремонно заявява: “Винаги имам чувството,
че хората мислят, че след 800 дни ще стане някакво чудо.” |
К |
ато се посъвзех от стъписването след запознаването ми с
резултатите от изследването, за момент ми мина през главата да
упрекна участвалите в него млади хора. Но в крайна сметка това
тяхно мислене, а се надявам, че отговорите им в резултат на него
са били в голямата си част искрени, е резултат от нечие друго. И
то е онова всекидневно наливане в главите на българите от четири
години насам, че Иван Костов, чието правителство успя с неимоверни
усилия да изправи страната ни на крака след колапса от
управлението на комунистите, е демон и злодей! |
Т |
ъй че деветдесет процента от нашенските медии си свършиха работата
– изкривиха мисленето и объркаха понятието на хората и в частност
на младите за години напред, което не е нещо друго, а си е чисто
престъпление. Тези, които ако заради това са поръчали
изследването, могат да бъдат доволни.
Могат да са доволни и ако целта им е била да проверят равнището на
юношеското мислене. |
Т |
ук обаче ми се ще да посоча някои от ония, които с неистова
упоритост и озлобление чрез телевизия, радио и вестници
всекидневно впръскваха в съзнанието на сънародниците ни омраза към
определени политици, изопачавайки техните действия. |
В |
съзнанието
ми изплува образът на една огненокоса дама, която само при споменаване
на името Иван Костов, човек се чуди как може от нея да се излива
толкова много омраза, дори ми се струва, че отрова прелива между
написаните от нея редове. В замяна на това като авторка на
телевизионни интервюта по една частна телевизия тя се разтапя от
умиление и нежност пред персони от рода на Димитър Луджев, Венцислав
Димитров, Ахмед Доган, Константин Тренчев, говорейки си с тях на ти и
наричайки ги с умалителните имена: Митко, Венци и т. н. – ах, колко
сте добри и непорочни, а какъв злодей и демон е Иван Костов... |
А |
посоченият
като “положителен герой” от анкетираните тийнейджъри шоумен, който не
се уморява да иронизира и да говори неистини за дейци на СДС и
най-много за бившия премиер и неговото семейство, седнал да се жалва,
че той не отговорил на протегнатата му ръка. Момчето може да е добър
шоумен, но е скарано по рождение с понятието човешко достойнство. |
Т |
ова са само два произволно избрани, но драстични примера на хора,
които носят огромна вина за деформираното мислене на голяма част
от българите. Не знам дали и то ще бъде отчетено като резултат от
посоченото изследване. |
Е |
да
– нашите тийнейджъри знаят, че Иван Костов е “злодей”, че Слави
Трифонов и Бойко Борисов са “положителни герои”, затова пък не
знаят нищо за лагерите в Ловеч и Скравена. Преди седмица една
осемнадесетгодишна девойка от Смолян остана стресната, че там
изпращали дори за прическа “конска опашка”, каквато бе и нейната.
Трябва ли обаче да я виним за нейното невежество? |
Щ |
е завърша тези бележки все пак с нещо окуражаващо. Пак в Смолян
младият главен редактор на най-четения частен всекидневник в
областта ми каза, че никога не си позволява изданието му да
публикува слухове, дори да може после да ги докаже, а още по-малко
ще си позволи да рови из интимния живот на хората.
|
П |
овече нямам какво да добавя. |
|
|