|
Как
гледате на своята 80-годишнина - с гордост, ирония или тъга?
Разбира се, че с тъга. Възрастта няма бъдеще. Старият човек няма
бъдеще.
Все
още ли се отнасяте към смъртта философски, както във финала на “И
след смъртта ми”?
Да,
разбира се. Смъртта е едно явление непознато за мен. Тайна. Никога
не съм могъл да си обясня защо нещо може да се роди и да умре. Да
се създаде и да се разруши. Тази философия на природата не ми е
ясна, но природата е непроницаема тайна. Не можем да си я обясним.
Вярвате ли, че има живот след смъртта?
Не. Не
вярвам.
А
какво остава от човека?
Може
би това, което е създал.
Какво мислите за живота?
И друг
път съм го казвал – това е една възходяща спирала на страданието.
Раждаш се със страдание, с болка и умираш с болка.
Това песимистично ли е или реалистично?
Абсолютно реалистично го смятам, не песимистично.
Но
човек въпреки всичко си заслужава да живее този живот?
Инстинктът за живот е много по-силен от неговия смисъл. И да искаш
да умреш, нямаш сили да го извършиш. Малко са хората, които се
самоубиват и те са под влияние на някаква психическа болест може
би или психическо отклонение.
Но
в живота има и хубави неща, които се случват!
О,
разбира се, че има часове, дни, години, в които човек се чувства
добре, щастлив, приятно му е да живее. Разбира се. Сменя се – и
доброто, и злото вървят ръка за ръка.
А
какво мислите за това, което става около нас сега?
Криза
във всяко отношение. По девети септември 1944 имаше подобна криза,
аз като млад човек я помня. Сега горе-долу е същата. Струва ми се,
че никой няма да я оправи засега, поне през близките десет години.
Който и да вземе властта. Държавата е направо изпразнена и
окрадена.
А
след това виждате ли някакъв възходящ път?
Да,
след десет петнадесет години виждам. Няма народ умрял от глад.
Непременно ще се оправят работите. Може би по-бавно,
по-постепенно, но не може да продължава така.
Какво мислите за българина?
Българинът е като всички живи хора на света. Аз се учудвам, че
някои така непрекъснато обобщават – българинът така, българинът
онака. Обобщават по много смел начин - Българинът! Ние българите
сме като всички, само че живеем в по-различни условия. България до
1940 година беше втора в Европа, първа на Балканите икономическа
сила! Как е могла да прави такава икономика? Значи, че тогава
обстоятелствата - политиката и икономиката - са разрешавали това
нещо. Сега се намерихме в такава криза – когато пропадна един
режим, естествено останаха празнини след него и те трябва да се
запълнят.
Занимавал ли сте се политика?
Не, с
политика не съм се занимавал. Някои читатели, като са прочели мои
книжки, виждат, че имам някакво отношение към политическите
проблеми, но с политика не се занимавам. Само съм се опитал да
отразявам политиката в живота. Така е и в почти всичките ми
книжки, в които се забелязват социалните явления. Социалният живот
не ми е бил чужд никога, не ми е чужд и сега. Човек не може да
живее далеч от обществото, все трябва да го вълнуват социалните
проблеми на времето. И ако това е политика …? Но мисля, че не е. |