|
Като че ли най-успешната народополезна дейност на министъра на културата Божидар Абрашев за 2002 се оказаха... посадените от него фиданки в Балчик и Варна по време на пролетния воаяж с журналисти из родината, озаглавен "България ДА". Защото иначе работата на повереното му ведомство беше съпътствана със скандали и несъгласие от страна и на свои, и на чужди.
Тази година като че ли министър Абрашев леко поразреди чуждестранните си екскурзии, така активно започнали през миналата. Люлина пък вече не припари до институцията на съпруга си, което съвсем не означава, че няма отношение към министерските дела. Дори някои от
обилните смени в екипа
на Абрашев се свързват с името на съпругата му.
Всъщност от първоначалния управляващ екип на културното министерство не остана почти никой. "Отгърмяха" заместник министрите Ганчо Карабаджаков и Румен Димитров, както и шефката на канцеларията на министъра Павлина Величкова. Божидар Абрашев, обаче, упорито отказваше да подаде оставка, въпреки че му я поискаха дори някои депутати от НДСВ, между които актьорите Коста Цонев и Явор Милушев. Почти всяко
заслужаващо внимание културно събитие минаваше без появата на Божидар Абрашев, което доведе до там, че за качеството на проявата се съдеше не от присъствието, а от
отсъствието на министъра
Г-н Абрашев липсваше даже на откриването на фестивала "Европалия", но затова пък компенсира по-късно, когато "на път" за Любляна мина през Виена и Брюксел, за да присъства на концертите на сина си в Дом "Витгенщайн" и на въпросната "Европалия". Още по-непростимо беше отсъствието на министъра на културата на една от най-важните неформални срещи на кабинета през лятото за обсъждане на бюджета за 2003. И
както се казва, резултатите не закъсняха! Бюджетът на Министерството на културата е дори по-малък от миналогодишния, а средствата за капитално строителство няма да стигнат дори за завършване прословутия многогодишен ремонт на сградата на Младежкия театър на столичния булевард "Дондуков"!
Впрочем, проблемът с този театър е едно от
поредните недомислия
по времето на Абрашев. В края на мандата си правителството на Иван Костов прие решение за ремонта, който се възлагаше на фирма срещу собственост върху част от имота. Ако то беше изпълнено, досега проблемът "Младежки театър" вече щеше да бъде забравен. Вместо това обаче, следващият екип на Министерството на културата в лицето на тогавашния зам. министър Румен Димитров, хвърли силите си да го отмени.
Шефката на правния отдел на министерството Полка Александрова, подписала предишното становище, сега го обявяваше ту за незаконно, ту за нецелесъобразно?!
В крайна сметка решението беше анулирано, ремонтът все още не е започнал и не е ясно кога ще дойде краят на мъките на трупата на Младежкия театър след пожара в края на миналата година в голямата зала на Студентския дом, където се играеха представленията. А Румен Димитров, за когото се говореше, че има интерес да намери такова решение за ремонта, което да е удовлетворително и за Държавния пътуващ
театър, на който той беше директор, се върна пак на тази длъжност, а този театър пак си остана само пътуващ с жилищни проблеми. Сред
най-големите скандали
беше и освобождаването на Александър Морфов като директор на Народния театър "Иван Вазов". Тогава режисьорът също поиска оставката на министъра, но отново безрезултатно.
Иначе непрекъснато напрежение предизвиква законотворческата дейност на МК. Читалищните дейци се обявиха против подготвения от министерството Закон за читалищата и заявиха, че изработеният от депутати от комисията по култура проект е доста по-смислен, още повече, че е направен със съдействието на хората от бранша, за разлика от документа на МК. Срещу проекта за Закон за паметниците на културата се
обявиха граждански организации като Националния граждански форум за култура (обединение на над 50 организации от всички сфери на културата), Българският национален комитет ИКОМ (Международен комитет на музеите), Националната секция към ДОКОМОМО (Международната организация за документиране и опазване на паметниците към ЮНЕСКО), Съюзът на българските художници, Съюзът на архитектите в България и Експертната група за анализ на законодателството в областта на
културата към Сорос център за културни политики.
Тези организации
разпространиха и декларация
срещу манипулацията и "(зло)употребата с общественото мнение и интереси". Според тях проектът не може да бъде поправен между двете четения в Народното събрание заради погрешна философия, терминологична и юридическа немотивираност, а вносителите трябва да го изтеглят. Въпреки това, текстът бе внесен в Народното събрание с гласовете на мнозинството в комисията без да се отчете мнението на
неправителствените организации, а изслушването им създаваше само видимост за участие на гражданското общество.
Законът за киното
или за филмопроизводството (според последната засега редакция) имаше подобна съдба. Напълно изоставен беше проектът на предишното правителство, внесен в Народното събрание и се тръгна към изработване на нов. Кинаджиите поставиха няколко изисквания, без които според тях проектът е безмислен. Едно от тези условия отпадна малко преди внасянето в Министерския съвет, а министър Божидар Абрашев в последния
момент преди заседанието на кабинета сам оттегли проекта си, очевидно стрестнат от възраженията на финансовия министър Милен Велчев и други негови колеги. Според кинотворците обаче, закон без финасираща система за българското кино е напълно безмислен, защото се превръща в закон за държавната субсидия за филми.
Имаше и
няколко добри попадения
в Министерството на културата, но те се дължат не толкова на министър Абрашев, колкото са въпреки него и са свързани по-скоро с новите заместник министри - Бисера Йосифова и Анда Палиева. Г-жа Йосифова декларира, че работата по Музейния комплекс за изобразителни изкуства, включващ Националната галерия за чуждестранно изкуство и бившата сграда на МЕИ при паметника на Левски в София, започната по времето
на министър Емма Москова, ще продължи. След това пенсионира шефката на Националната художествена галерия Ружа Маринска - един от най-големите противници на преместването на галерията. И то въпреки катастрофалното състояние на княжеския дворец в София, който се нуждае далеч не само от козметично разкрасяване, макар и извършвано безплатно от фондация "Месершмид".
Г-жа Палиева започна диалог
с кинаджии и театрали, който може би все пак ще доведе до добри резултати. Ето например, конкурсът за театралните директори наскоро мина без сътресения и решенията на комисията бяха обективни и добронамерени. Но липсата на стратегия за развитието на културата и финансовата стагнация говорят ясно за отношението към тази сфера от страна на правителството на Симеон Сакскобургготски. Дано през 2003 нещо
се промени, но както изглежда надали. Освен дето фиданките засадени от Абрашев и неговите колеги, може и да вържат…
......................
*Текстът е отпечатан във в. "Избор" |
