|
Гущеров
нагуши “гущерите” и сега ще иска да реже на гущера опашката. Така
може да се тълкува желанието на именития бизнесмен да зареже
застрахователното дело и да се намеси в политиката, и то противно
на здравия разум – в лявата част на спектъра. Защото, по принцип,
мястото на крупния бизнес трябва да бъде вдясно. Но у нас не е
така. У нас всичко е наопаки, на обратно, точно каквато е цялата
логика на т. нар. “български преход”.
И ако се
занимавам в случая с Добромир Гущеров, то е единствено и само
заради принципа, по който БСП провежда политиката си напоследък..
Въпросният човек е от малкото неомърсени до шия преуспели и
заможни хора в България, но и за неговата бляскава кариера се
говори под сурдинка, когато се постави въпросът за първите му
милиони, за кредитите и мълчаливата подкрепа от страна на
държавата при левите правителства. И защото завръщането на
капиталиста при социалистите е първият сериозен симптом за края на
гигантската обществена трансформация, която превърна
идеологическата и политическа власт на бившите комунисти в
икономическа. Децата на бившата червена номенклатура, в съюз с
децата на обслужващата ги навремето Държавна сигурност, се
чувстват победители и вече точат ножа за следизборната торта.
Новата
стратегия на социалистите
Но един
Гущеров не им е достатъчен, както и с един “гущер” в джоба си
заникъде. Затова следващата им стъпка е насочена към
подсигуряването и съхранението на властта, която от своя страна
трябва да гарантира дълготрайното просъществуване на очакваната
догодина политическа конфигурация. И кой може да даде такава
гаранция?
Как кой?
Естествено народният генерал-лейтенант Бойко Борисов, който в
момента се къпе не само в хорската любов, не само в дълбините на
уморения поглед на монарха- премиер, но и в амбициите на
червеногушия принц Сергей. Младият лидер на левицата е усетил, ако
не му е било подшушнато, нещо много важно – капиталът трябва да се
охранява. А за да се охранява по-лесно, преди всичко трябва да има
ред. Ред, контролиран от управляващите – ерго – от БСП и в крайна
сметка – от самия Станишев. Комбинацията между капиталите на
бизнесмените от “Възраждане”, олицетворявани от председателя на
сдружението Гущеров и надеждите за ред и сигурност, олицетворявани
от генерал Борисов, са бетонната основа, на която БСП иска да
стъпи, за да си гарантира не само спечелване на парламентарните
избори, но и стабилно управление след това. Забележително е, че
след като се заговори за създаването на нова партия под патронажа
на генерала, самият той смекчи категоричността на отказа да си
сътрудничи с левицата. Сякаш поизостави самурайските си идеи да
бъде, макар и самотен, рицар в битката срещу организираната
престъпност, чийто генезис познава прекалено добре, за да си
позволи нечие влияние или опека. Звучи страховито за дясното
пространство, но е факт, с който всеки трябва да се съобразява.
Две груби
грешки вдясно от центъра
Десните
партии, доколкото могат да бъдат определени като такива, допуснаха
две фатални грешки. Първо, те не определиха ясно и принципно
отношението си към едрия капитал. Мина времето, когато можеше да
се твърди, че забогателите след 10 ноември без изключение са
перачи на комунистически пари, престъпници, мутри и т.н., въпреки
че в голямата си част са точно такива. Тук диференциацията трябва
да бъде пределно конкретна и ясна.
Второ, не
беше нюансирано отношението към служителите на МВР и специалните
служби, водеща фигура сред които е генерал Борисов. Добри или
лоши, без тях държава не се управлява, а слагането им под общ
знаменател е недопустимо. По този начин, като изключа в известен
смисъл партията на Стефан Софиянски, която пък точно заради това
търпи критики, и СДС и ДСБ се държат като дечурлига с нахлупена
шапка невидимка. В техните редици също има достатъчно заможни
хора, но сякаш им е неудобно да си го признаят и да ги афишират.
Така губят в
две посоки. От една страна настройват обществото да бъде
подозрително за произхода на капиталите на въпросните личности, от
друга отблъскват неафиширалите десните си пристрастия заможни
българи, които се опасяват, че ще бъдат отхвърлени и оплюти. За
приобщаването на почтените хора под пагон да не говорим – там
гафовете бяха колосални и раните ще се лекуват дълго. Недалновидна
и глупава политика, която може да провали и най-добрите идеи и
намерения.
Царственото
присъствие
Картината
няма да бъде пълна, ако не включим в нея и премиера
Сакскобургготски, който в края на първия си мандат показа висш
пилотаж не само в демагогията, но и в реалната политика. Той успя
да убеди значителни обществени групи, че държавата е стабилна, че
евроатлантическият избор няма алтернатива и най-важното, че
стандартът на живот ще се подобрява. Той също се ползва с
доверието на едрия бизнес, а отношенията му с Бойко Борисов, макар
и достатъчно дискретно представяни, са трайно добри. Дали
премиерът ще използва генерала като “топла връзка” за евентуално
споразумение и съвместно управление с левицата, е рано да се
гадае, но самата възможност не трябва да се изпуска от поглед.
Същото се
отнася до варианта, част от НДСВ да направи рязък завой надясно и
да елиминира амбициите на БСП да управлява. От където и да го
гледа човек, най-безперспективната политика за СДС, ДСБ, ССД и др.
е да се правят, че нищо съществено не се случва, и че самите те са
в центъра на общественото внимание. Нищо подобно. Засега не БСП и
НДСВ, а те са зад борда. Ако поумнеят, шансът им е да не проспят
времето, което остава до изборите. |
