Живан Икономов

Про&Анти

Ние, българите, сме трениран народ. Какво ли не е минало през главите ни, какви ли чудесии не са ни се случвали. Търпим, търпим, търпим. Повтаряме си за приведената главица, дето остра сабя не я сече, наддумваме се със съседите за царе и кралимарковци, 50 години, поради липса на достатъчно животни, експериментираха върху нас по Оруеловски, но главите ни не втасаха. И като гледам, в близка перспектива поне, от нийде взора надежда не види...

Малко психо

В момента из България се подвизава някакъв сибирски шарлатанин, възприел себе си за Христос. Носи звучното прозвище Висарион, направил комуна в тайгата, строи общество на бъдещето, но не бил пропуснал да събира порядъчни суми от последователите си. Бивш милиционер, известен със светското име Сергей Тороп, попълва медицинския си контингент с оглупели нашенци.

В крайна сметка всеки нормален човек трябва да носи отговорност за себе си.

Тази история ми напомни за една друга бутафорна фигура от недалечното минало. Наричаше се Кашпировски и броеше с втренчен поглед в зала 1 на НДК и от екрана на БНТ. Лабилни и грацилни създания уверено говореха каква енергийна вълна ги заливала и поемала, как се чувствали проветрени и пречистени, без да си дават сметка, че топлите и горещите вълни, особено след определена възраст имат чисто физиологическо обяснение. Така или иначе, най-популярното днес предаване на Канал 1, през няколко седмици тори почвата за покълването на такива идиоти на българска земя, въпреки острите реакции на авторитетни руски и наши учени.

Повече психо

По същото време на официално двудневно посещение в София и Бургас пристигна новият, назначен лично от Владимир Путин премиер на Русия Михаил Фрадков. Сухар човек, комунистически апаратчик,  в Москва твърдят, че бил великолепен администратор за руските условия. Напълно възможно. Но при тукашните нещо не се получи. Остана само “пацелуйкувщината”. И за да разберете за какво иде реч, ще ви цитирам началото на един коментар от “Время новостей”. Първото изречение е: “Михаил Фрадков проведе сеанс по психотерапия на българските бизнесмени”. Авторката Вера Кузнецова изглежда е схванала доста точно мисленето на руските държавни мъже спрямо бившите сателити – всички, които са се откъснали от орбитата на Москва са ненормални и имат нужда от психотерапия. И защото Висарион не стига, идва премиерът. Щом и той удря на камък, след няколко дни ще дойде лично Алексей втори, а наш Максим ще ни опява заедно с него. Ако пак нещо не се получи, президентът Първанов ще прескочи до Москва за среща без вратовръзки и нещата ще се подредят като в матрьошка – проблем в проблема и вътре още няколко, но не пред очите на хората.

Само психо

Посещението на Фрадков може да се оприличи на онази прекрасна стара градска песен, свързана с прелитането на първия дирижабъл над България. Тогава прабабите ни пеели така: “Граф Цепелина от тука мина, и си замина – ах Боже мой!” Заминал, ама оставил спомен. А от визираната визита спомен няма да остане. Защото нито, ама нито една от поставените предварителни цели не беше осъществена, освен размяната на куртоазни любезности и не дотам искрени усмивки. Фрадков бил доволен от поставения въпрос за съветските военни лицензи. Сакскобургогтски бил доволен, че не се поддал на внушението. Фрадков настоявал за разширяване на руското участие в българската енергетика, щото 88 % му се виждало недостатъчно. Симеон и тук устоял, без да усеща, че собствените му министри ще му дръпнат килимчето, опрат ли нещата до АЕЦ “Белене”. Не щеш ли, разговорът стигнал до тръбата “Бургас-Александруполис”. Този път Фрадков проявил държавническа мъдрост и оставил шефовете на “Лукойл” да обяснят нещо на нашите, свързано с отоните на ансамбъл “Александров”.

От тук нататък напъните на любезните домакини да напомнят на скъпите гости за изкривената митническа политика на Русия спрямо България срещнали чугунено мълчание, а Фрадков обещал много политическо внимание от страна на Кремъл. Боже опази! Сякаш няма да влезем след две-три години в ЕС и да заговорим най-сетне на нормален език.

Да дойде докторът!

Наистина се чудя, какво още трябва да се случи, за да разберат родните ни политици, че имперското мислене в Русия не е тъмно минало, а “светло” бъдеще. Естествено, без възможностите да бъде приложено по познатия от историята варварски начин, но то ще съществува дълго като потенциална заплаха, особено за младите демокрации. Затова ако не схващат, управляващите ни титани на мисълта да четат повече. Най-уважаваните световни издания перманентно предупреждават за възраждането на московския авторитаризъм. Те казват онова, което държавниците, по една или друга причина, премълчават. Чехия, Полша и Унгария полагат колосални усилия да станат енергийно независими. Но те, преди всичко, отдавна са независими духом. А тук не е ясно каква майка е раждала ония, дето половин век продължават да се кланят пред шмайзера на окупатора, сякаш малко ни е било преди това. И докато желязото на позора стърчи в небето над София, не вярвам нещо да се промени съществено.

Затова не танковете, а докторите трябва да дойдат. Елате бе, доктори! Народът плаче за вас и пее частушки.