|
Днес ще бъде подписан Заключителният
акт на Междуправителствената конференция на ЕС за приемане на
Европейската конституция. Документът беше изготвен след двегодишна
упорита работа на Конвента под диригентската палка на големия
френски политик и държавник Валери Жискар д'Естен. Имаше моменти,
в които вероятността от провал тежеше със страшна сила.
Компромисните варианти изникваха най-често в сферата на "тихата
дипломация". Когато всичко беше уж готово, Испания и Полша се
почувстваха ощетени и поискаха клаузите на договора от Ница да се
спазват строго. Това означаваше цялата конструкция да рухне и
градежът да започне отначало. И тогава вековната традиция на
европейската дипломация каза тежката си дума. Без излишен шум, но
с много и дълготрайни преговори бяха намерени обединителните
пресечни точки на интересите. Конституцията на Европа стана
реалност. Поучително за българските политици независимо от
партийната им обагреност.
Денят е голям за България, защото,
без да сме приети все още официално в ЕС, подписът на българския
премиер под документа означава ни повече, ни по-малко
фактологическо членство в елитния клуб. Отделен въпрос е, че
ангажиментът, който поема българската държава, не търпи каквито и
да било компромиси по отношение на изискванията и задълженията,
които трябва да изпълним. Най-малкото от тях са бързите промени в
родната Конституция, най-тежките - реформите в правораздаването и
съдебната система като цяло, защото принципът на гарваните там е
по-силен от където и да било другаде.
Обикновено съм критичен към
действията на премиера Сакскобургготски, но след онзиденшното му
изявление в парламента не мога да не отбележа жеста с признанието
му за заслугите на предишното управление за евроинтеграцията на
България. Наистина не трябва да забравяме пътя, който изминахме,
защото имаме още много да извървим. Хубаво е, че през последните
три години дори при най-острите противоборства парламентарно
представените партии не поставиха под съмнение големите приоритети
на държавата.
Има и още един деликатен момент,
който предстои да осмислим и преодолеем. Европейската конституция
е документът, който задължава всяка една от подписалите го страни
да се откаже доброволно и частично от своя национален суверенитет.
България не е застрахована срещу нездравословен национализъм.
По-скоро е вярно обратното. Но това се отнася за всяка от 28-те
държави, подписали документа. Затова няма да е лошо, ако запазим
балканския си инат за други цели. И тъй като поради политическата
слепота на лидерите ни на народонаселението не е съвсем ясно за
какво иде реч, цитирам: "ЕС се основава на ценностите на
уважението на човешкото достойнство, свободата, демокрацията,
равенството, върховенството на закона и спазването на правата на
човека, включително на лицата, принадлежащи към малцинствата. Тези
ценности са общи за страните - членки в едно общество, където
преобладават плурализмът, недискриминацията, толерантността,
правосъдието, солидарността и равенството между мъжете и жените."
Това е същността.
А ние, къде сме реално ние? |
