18-10-2004

Online от 1 юли 2002

 

 

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

 

Живан Икономов Про&Анти

18 октомври 2004 16:50

Сепукото на Путин

 

Иван Ибришимов в "Още инфо"

 

При трагедията в Беслан загинаха най-малко 339 души, повечето деца, а стотици други бяха ранени. От Москва направиха всичко възможно информацията за случая да бъде максимално ограничена. Въпреки спуснатата завеса и откровените лъжи постепенно стана ясно, че координацията между специалните части, армията, милициите, опълчението и пр. е била нулева, което е и основната причина за големия брой на жертвите. Разбра се също, че двамата местни губернатори изобщо не са благоволили да се появят на мястото на действието, а операцията е била ръководена от министъра на вътрешните работи и шефа на Федералната служба за сигурност – ФСБ. Руският президент Путин използва светкавично драматичните събития за да ожесточи позицията си към войната в Чечения и да обяви мерки, които концентрират в него самия толкова власт, колкото от сталиново време никой в Русия не е притежавал.

Какво предприе Путин

Нека първо си припомним свършеното до тук.  Най-голямата заслуга на президента е укрепването на федералната власт, стабилният растеж на икономиката и новото самочувствие, което се опитва да изгради на руснаците. Но по същото време той притисна и почти унищожи независимите медии, започна саморазправа с олигарсите, омаломощи политическите си противници в дясно и в ляво, включително комунистическата партия, ограничи рязко влиянието на различните организации на гражданското общество. Успоредно с изброените действия, той назначи на възлови постове в центъра и регионите няколко десетки хиляди действащи и бивши офицери от КГБ, които явно са основната му опора и се ползват от неговото доверие. Всичко това, макар и със зор, беше преглътнато от САЩ и ЕС, под сянката на борбата със световния тероризъм. Но след Беслан Путин пресоли манджата. Първо предложи да се премине към изцяло пропорционална система на гласуване при парламентарните избори, с което на практика елиминира най-ярките си политически противници. На второ място отмени избора на губернатори и други местни ръководители и обяви, че те ще бъдат назначавани от Кремъл, т.е. от него. Само преди седмица се разбра, че същото се отнася и за кметовете на големите градове. Бюджетът на службите за сигурност беше напомпан с допълнителни 5 млрд. долара.

На какво разчита президента

Главно на стабилният растеж на икономиката - над 6% ръст на БВП през последните години. С една много важна забележка, този ръст може да изиграе крайно лоша шега на московските стратези, защото според експерти, той се дължи изключително на високите цени на петрола и горивата, от които Русия в момента получава свръхпечалби. По данни на Европейската комисия, в момента тя осигурява 44% от природния газ и 18% от суровия нефт, внасяни от 25-те страни – членки на ЕС. При едно рязко спадане на цените на световния пазар, руската икономика неминуемо ще изживее сътресение и темповете на растеж ще се забавят. В момента подобна перспектива изглежда далечна и Путин ловко се възползва от благоприятната за него конюнктура. Затова и реакциите в Русия срещу мерките, които той обяви, в общи линии бяха вяли, а гласът на руските демократи – в голяма степен, заглушен

Реакциите по света 

Още в средата на септември Държавният секретар на САЩ Колин Пауъл посочи, че САЩ подкрепят Русия в борбата срещу тероризма, но с едно допълнение: “С терористи и убийци не може да има политически диалог... но не бива да има отказ от държавните институции, основани на демократичните ценности”. А именно такова отстъпление от основните принципи на демокрацията се наблюдава в Русия. Тогава руският външен министър Сергей Лавров отговори ядосано и в стил “А вие защо биете негрите”, но даде да се разбере, че въпреки критиките, отношенията с Вашингтон са приоритетни за Москва. След това, макар и по-меки, последваха реакциите на представители на ЕС, между които на комисаря по човешките права Алваро Хил-Роблес. Най-накрая се появи и “Писмото на стоте”, в което 100 най-видни световни политици и хора на духа в прав текст заявиха: “ Путин ограничава свободата и независимостта на пресата, унищожава федеративната система на Русия, произволно хвърля в затвора реални и въображаеми политически противници, отстранява от участие в изборите законни кандидати, заплашва лидери на неправителствени организации и отслабва политическите партии”... Това не е демокрация и въпреки, че за комунизъм в Русия вече трудно може да се говори, случващото се силно напомня на някаква форма на диктатура.

Големият риск за Путин и Русия

Това е безумното концентриране на властта в Кремъл и обезсилването на регионите. Ограничаването на правата на местните власти, отнемането на правото на избор притъпява инициативността на хората, свежда труда и мисленето им до безропотно изпълнение на нареденото “отгоре”. Така държавата се превръща в полувоенна организация, която е прекалено консервативна и затворена, за да се развива с темповете на модерния свят. По същество, в дългосрочен план, подобна политика обрича Русия да крета на опашката на Европа. Но тя обрича и президента Путин, защото няма преял с власт държавник, който рано или късно да не се сринал с трясък. Ако не промени рязко политиката си и не се върне, при това в разумни срокове, към ценностите на демокрацията, като истински самурай руският президент методично се подготвя за сепуко.

Начало    Горе


© 2002 Още Инфо