Когато две майки се явили пред цар
Соломон да отсъди чие е детето, за което спорили, мъдрецът
отсякъл, че ще съсече невинното създание, за да сложи край на
крамолата. Тогава едната паднала ничком в краката му и рекла -
дайте го на другата, царю - само да е живо. Соломон дал детето на
нея, защото само истинската майка може да се откаже от щастието,
за да спаси рожбата си.
Хайде сега да си представим, че
хилядолетна България е в ролята на детето, за което спорят не
една, а десетина майки. При действаща демокрация в ролята на
Соломон не е Симеон, а българският гражданин избирател. Тръшкат се
партии и лидери, скубят си косите и брадите, а народът глухо и
страховито мълчи, винаги готов да сътвори поредната глупост.
Този път ще оставя царисти и
социалисти на мира. В случая не те ме интересуват. Вперил съм
поглед в десните майки и изумявам, че не вразумяват какво, аджеба,
се гласи за държавата.
Една от малкото разумни идеи
напоследък дойде от СДС - да се търси път към обединение. Трудно,
но възможно. Боже, какъв вой се вдигна. И от кого? От бившите
съюзници. Иван Костов не изненада никого с позицията си - беше я
декларирал предварително. Иска да играе сам - добре, да играе, щом
иска. Има качества, има сили, ще присъства с партията си в бъдещия
парламент. Това е почтена позиция. Но реакцията на лидера на ДП
Александър Праматарски е нещо друго. Той говори от името на една
от най-старите, традиционни и достолепни български партии, напомня
ни за времето на покойния Стефан Савов. Много думи, тежки думи. Но
се питам, има ли нещо общо файтонът, на чиято капра се пъчи
Праматарски, с партията, в чието ръководство, добри или лоши, бяха
почетният председател Борис Кюркчиев, Веселин Методиев и Златка
Русева? Защо е необходимо точно сега да се търси излишен конфликт
там, където единственият спасителен брод е разбирателството, дори
с цената на разумен компромис?
На срещата, която СДС гласи, не са
поканени управляващите НДСВ, ДПС и сенчестата БСП. Ако ще се
преговаря изобщо с царистите за нещо, то ще бъде след изборите.
Факт, пределно ясно заявен и огласен за онези, които искат да
чуят. Естествено, че ако се стигне изобщо до такава дискусия, БСП
и компания ще бъдат априорно изключени и ще иде реч не за взаимна
поносимост между останалите, а за доброто бъдеще на България.
Затова одумваните тези на Филип Димитров трябва да бъдат не само
четени, но и разчетени. При всичките си щуротии и откровени измами
управляващите не допуснаха България да се отклони от
стратегическите си цели, не позволиха и вътрешна дестабилизация.
При силен взаимен контрол, за какъвто апелира бившият лидер на
СДС, е лудост да се поднесе на тепсия властта на левицата. Тя,
първо, е гладна и, второ, продажна в посока Русия. Затова е
по-добре втората майка, НДСВ, да може поне да гали детето. А
истинската майка на българската демокрация - СДС, да бъде
достатъчно великодушна. "Соломон" ще оцени жеста по достойнство. |