|
Докладът на Европейската комисия за
напредъка на България и Румъния по пътя на присъединяването им към
ЕС може да изненада само балъците. В него няма нищо неочаквано - и
в позитивен, и в негативен план. Отвсякъде си личи, първо, че е
писан от професионалисти и, второ, че наистина ни наблюдават под
лупа, както би трябвало и да бъде. Оттук следва, че нашите
управляващи - парламентаристи, министри и пр., просто трябва да
разместят "четирибуквията" си и да си свършат работата. Затова им
плащаме заплатите, въпреки че те си мислят обратното. Напомням, че
вече над 60% от БВП се създават от частния сектор, където са заети
над 70% от работещите в държавата.
Но нещата не са толкова елементарни.
След като едни и същи критики от страна на Брюксел се повтарят
години наред, а в няколко сфери реална промяна няма, има два
варианта. Единият е тотална некомпетентност, другият - защита на
конкретни интереси. Обзалагам се, че не може да става дума за
безхаберие - остават интересите.
Питам: не знаеха ли българските
депутати, че законите за вероизповеданията, електронните медии и
държавната администрация са калпави, и въпреки това ги гласуваха?
Не знае ли правителството, че трябва да си свърши поне частично
работата за интеграцията на малцинствата? Частично, защото тя ще
изисква десетилетия. Колко пъти трябва да се каже и напише на
любезните ни ръководители, че държавните субсидии в индустрията и
приватизацията трябва да се ограничат? Не да се спрат, а да се
ограничат, защото и за това трябва време.
От момента, в който България се
кандидатира за член на ЕС, се повтаря едно и също. Обясняват ни
като на дебили, а реакцията е още по-дебилна. От парламента -
свършили си били работата - приемали европейски закони. Европейски
- другия път - то се вижда. Правителството - действало било
безпогрешно и трябвало да ни управлява до края на 2006-а. Айде бе!
Да не би да се е справило с четирите най-важни проблема на
народонаселението - личната сигурност, бедността, здравеопазването
и образованието? За борбата с престъпността и правораздаването да
не говорим. Там принципът е всеки срещу всеки, защото корупцията
разяжда системата от полицая на улицата до върховните магистрати.
Прокуратурата и МВР се опитват напоследък да намерят общ език.
Следствието е в кръгова отбрана. На мушката са съдиите - май
всички са против тях, но принципът за гарваните важи с пълна сила.
То бива гилдийна солидарност, ама чак толкова не бива.
Защото едно нещо не трябва да се
забравя: народът ни може и да е простичък, но рано или късно ще си
даде сметка защо, след като за 15 години му се разказа играта от
зор и мизерия, някои се опитват да провалят усилията му. Това може
да се прочете не в документите, а в очите на хората. Иначе - я
камилата, я камиларят. Затова, драги управляващи - четете! |
