Живан Икономов

от новия брой на "Про&Анти"

Не изтрая сърцето Станишево Симеон да бъде син на Мадрид, а той – само доведен софиянец. Друго си е да те природи Поднебесната империя, да те приласкае и Югоизтока на Азия, предпоследен подслон на “Ален мак самотен нейде”, опиум за народите, в пряк и преносен смисъл на думата. Така или иначе, лидерът се завърна от азиатското си турне доволен като рокер, минал по пътя на Керуак. Основният му успех е, че си е подсигурил подкрепата на вождовете на китайската и виетнамската комунистически партии, да бъде български премиер след парламентарните избори догодина. Дали ще внася избиратели – не казва. На пръв поглед и очите му не са се дръпнали. На пръв поглед! Защото заместниците му се държат все по-нагло и дръпнато в желанието си да доиздърпат черджето на демокрацията под краката на редовия нашенец, да го осветят канонично в Москва и после – поне теоретично – кеф ти Париж – кеф ти Ню Йорк.

Ама им е крива сметката

С всичките си действия БСП и т. нар. “Нова левица” демонстрират за пореден път пълно безхаберие по отношение на външната политика. След “триумфалното посещение” на част от ръководството на бесепейците /за обучение/ в САЩ и изприказваните лакардии за американското признание на качествата им, не последва абсолютно нищо. Когато синовете на Америка гинат в Ирак, а тук посткомунистите тихо злорадстват, дипломатичните усмивки са елементарен признак на куртоазия. Пенчо бре, чети! И Кисинджър го има на български!

Обратното - когато Румен Петков казва, че “едно ляво управление ще има и добре основана международна подкрепа”, трябва да му се вярва. Поне по отношение на Пекин и Ханой, въпреки, че той се опитва да внуши нещо много по-различно. Защото точните му думи са следните: “Признанието, с което днес разполага БСП като пълноправен член на Социалистическия интернационал и асоцииран член на Партията на европейските социалисти /плюс членството на председателя на БСП в президиума на ПЕС/ е гаранция... 

Питам: Гаранция за какво?

Че световният тероризъм, който подари изборната победа на испанските социалисти, ще се задейства и в България? Или че трябва да приемем абсурдната теза, британският социалист Блеър да скъса връзките си с Вашингтон, за да угоди на френските капризи или на лутанията на германските социалдемократи? Няма да стане. Защото тук иде реч за дългосрочни процеси, които нашите леви трудно вдяват. Ширак и Франция ще се репчат на Щатите колкото си щат, но никога няма да нарушат Големия съюз. Шрьодер ще обърне платната по вятъра само след още една загуба на местни избори. Германия помни кой я съгради след войната и кой искаше да я довърши. Сапатеро в Испания ще си отиде по-бързо отколкото се появи на върха, дано не по същия драматичен начин, който го катапултира от низините.Защото е известно, че вечният приоритет на испанската външна политика е Америка – не само Латинската. А тук сме свидетели на невъзможното за здравия разум – тезата е: “С Европа, но по възможност – без Америка”. Това се втълпява отдолу нагоре и отгоре надолу в “реформираната” БСП. И колчем някой постави въпроса, че онова, което обединява двата колоса, ЕС и САЩ, е много повече от другото, което ги разделя, идва аргументът Русия. Със забележката, че в по-дългосрочна перспектива, Русия ще е с гарнитурата на Китай.

Тандемът Първанов – Станишев

Какво се получава. Имаме ясно разпределение на ролите. Президентът е открай време официален резидент на Москва, сега Станишев лобира за азиатските комунисти, и обратното. Ще речете – и двамата гледат в бъдещето. Пази Боже! При това те гледат изгрева на изток, а такива упадъчни типове, като автора, са се вторачили в залеза на Запад. Повярвайте ми, наистина предпочитам “Булеварда на залеза” пред разните “проспекти”, но не това е важното.

 Важното е, че БСП не е в състояние да произведе рационална за България, поне относително самостоятелна, външна политика. БСП не притежава нито интелектуален, нито кадрови ресурс да провежда такава политика. Предполагам защо, без да съм сигурен за всичките, но Ирина Бокова, Георги Пирински, та дори Елена Поптодорова и Николай Камов не вдъхват доверие. Посочете друг, щом се сетите. Наистина, ако българинът препотвърди глупостта си и левицата спечели властта, пътят на страната ни към обединена Европа няма да бъде прекратен. Той вече е предначертан. Но по същия начин, по който заради Луканов, Беров и Виденов закъсняхме поне със седем години спрямо останалите държави от бившия соцлагер за приобщаването ни към ЕС, така ще ни предстои да лазим още дълго в собствената си мизерия, докато българо-руската мафия опече бъдещето си. А кагебистките наложници Алексей втори и Максим ще ни благославят.

Е, ще допуснем ли мушмуроците пак да мишкуват? Ще чакаме ли да ни се дръпнат очите... за да прогледнем?