|
БСП ще спечели следващите
парламентарни избори със солидна преднина, съскат синхронно
социалисти, социолози и социални аутсайдери. Първите са огладнели
след пет години извън властта и след още три, при селективно, на
всичкото отгоре частично участие в управлението. Вторите искат
своя традиционно тлъст предизборен пай от партийните каси. Третите
принципно чакат държавата да ги нахрани с парите на онези, които
всъщност я крепят и я движат напред. На този фон партийните
централи са в перманентно състояние на тиха лудост, а драгият
избирател се чуди да се смее ли или да плаче, в зависимост дали
чете Иво Беров, Явор Дачков, Дилов-син или пази Боже – Велислава
Дърева, която винаги е в състояние да разплаче всеки. Да ме
простят колегите, но ми идва наум онази безсмъртна фраза на Курт
Вонегът: Не е необходимо да сте луд за да работите при нас, но все
пак помага. В български вариант “за да работите” трябва да се
замени със “за да сте избирател” и всичко си отива на мястото.
Защото в меката есен на 2004 г. възцарената лудост процъфтява.
Реалности и блъфове
Преди няколко дни имах удоволствието
да интервюирам Н. Пр. Посланика на ФРГ в България д-р Харалд
Киндерман. Той ми каза категорично, че България е напреднала
толкова много по пътя за членството си в ЕС, че вече се преговаря
само за детайлите. Даде ми и пример – ние вече не говорим за
датата на сватбата, за ресторанта или за менюто – ние обсъждаме
каква да бъде вратовръзката на младоженеца, подчерта дипломатът.
Звучи великолепно, дава спокойствие, че след постигането на
първата стратегическа цел – членството в НАТО, втората,
приобщаването към ЕС в определените срокове, също е реално
осъществима. И точно международното признание е една от причините
за стабилизирането на позициите на НДСВ в края на календарната
година. Но една много важна подробност остава недоизказана –
успехите, с които сегашното правителство основателно се гордее,
бяха постигнати единствено в областите, в които то продължи
линията на СДС – външната политика и икономиката. В сферата на
гражданската сигурност, борбата с корупцията и мафията, справянето
с бедността, реформите в съдебната система, здравеопазването и
образованието, управляващите се провалиха. Въпреки това
социологическите агенции подозрително единодушно им дават реален
растеж на рейтинга с 5 -6 процента. Хронологично резултатите от
анкетите последваха недвусмислената заявка на премиера
Сакскобургготски за втори мандат. Въпреки това, ако съпоставим
числата се оказва, че БСП все още събира повече проценти от НДСВ,
ДПС и СДС взети заедно, а ДСБ на Иван Костов и ССД на Софиянски,
както и останалите по-малки десни формации, ще имат проблеми да
прекрачат четирипроцентовата бариера. Въпреки данните мога да се
обзаложа, че СДС ще достигне поне 10 на сто, ДСБ – 8, а ССД – 5,
защото към тях неминуемо ще се прикрепят избиратели на
теоретичните “мъничета”, които никога няма да дадат гласовете си
за левицата. При така създадената ситуация се очертават три
въпроса, които ще бъдат от решаващо значение за бъдещето на
България.
Първият - ще съумеят ли изявените
десни партии да преодолеят лидерския синдром за да спрат атаката
на бившите /?/ комунисти към властта. Вторият – ще съумеят ли
онези членове и симпатизанти на НДСВ и Новото време, които
споделят идеите на антикомунизма и евроатлантическия избор на
България да се върнат там, откъдето тръгнаха. Третият – ще съумее
ли Ахмед Доган да преживее излизането си от ролята на управленски
кил и да предложи истинско европейско бъдеще на избирателите си.
Защото с пълното съзнание, че звучи еретично при днешните
реалности, твърдя, че в т. нар. “дясно пространство” има много
повече обединяващи, отколкото разделителни линии.
Общите приоритети на десницата
Много бих искал онези, определящи се
като десни партийни лидери, които упорито твърдят, че трудно ще
намерят общ език, читаво да обяснят на драгия избирател, по какво
се различават позициите им, когато говорим за външна политика,
завършване на приватизацията, привличане на чужди инвестиции,
образование, здравеопазване, реформите, които изброих по-горе в
правораздаването и т.н. Ако говорим за идеология – не се ли
изправиха като стена пред попълзновенията на БСП да бъде
реабилитиран комунистическият терор с честванията на 60 –
годишнината от деветосептемврийския преврат през 1944. Изправиха
се – барабар с царистите, част от които открито симпатизират или
направо са внедрени представители на левицата. Властовият нагон е
голямо нещо! Но последните могат да бъдат отсяти лесно и това се
знае от всеки, преживял няколко години в българския политически
терариум. А с останалите трябва просто да се намери общ език по
истинските теми на деня. Темите, които определят битието на
редовия човек, претръпнал от предизборни обещания и междуизборен
тормоз, податлив на шарлатански внушения и обещания за захарен
памук и рози в тоалетната. Защото точно това ще му предложи
левицата през пролетта на следващата година.
Защо е опасно БСП да управлява
държавата
Първо, защото столетната партия не е
наясно със себе си. В нея се борят поне три групи активисти – на
наследниците на старата номенклатура и ченгетата в сянка, на
професионалните апаратчици, открито устремени към висши държавни
постове и на провинциалните лидери, завладели достатъчно местна
власт и финансова мощ, с открит апетит за излизане на голямата
сцена. Второ, защото БСП няма ясно очертана външнополитическа
линия. Помислете каква е позицията й спрямо Москва, за участието
на България в Иракската криза и най-важното – за баланса в
отношенията между част от страните на ЕС и САЩ. Такова лутане
пада, че свят да му се извие на човек. Трето – категорично
доказаните носталгични нагласи на преобладаващата част от
привържениците й към тоталитарното минало и комунистическия режим,
вдъхновявани допълнително от настъпващия путинизъм в Русия, който
от своя страна е на път да фашизира най-голямата държава на
планетата. Четвърто – традиционното обсебване на всички етажи на
държавната и общинска администрация от верни на партията кадри,
които ще разбират от работата си точно колкото шумкарите, седнали
в правителствените кабинети през 1944-47. Вицовете за тях се
помнят до днес. Пето, и може би най-важното – ангажиментите на БСП
към мафията, която тя създаде, за да я върне един ден на власт –
не само политически, но преди всичко икономически.
Е, дявол да го вземе, не си ли
струва при всичко изброено да загърбим дребните дрязги и дори
недотам дребните амбиции, за да спрем задаващата се червена
напаст? Защото ако БСП вземе властта, за лидерите й ще бъде
отреден ароматът на розата, а за всички останали /не броя
мафиотите/ ще остане кръвта от тръните. |
