|
В Съединените щати се извършва
най-голямата реформа в сферата на специалните служби от Втората
световна война насам. Едновременно се провежда незапомнено
преструктуриране на американските военни бази и части зад граница.
Тезата, че промените са продиктувани единствено от терористичните
атаки на 11 септември 2001 в Ню Йорк и Вашингтон е погрешна. Иде
реч за нещо много по-мащабно.
През 1970 американските футурулози
Хайди и Алвин Тофлер публикуват книгата си "Шок от бъдещето", с
която в буквалния смисъл на думата шокират света. Тяхната основна
теза, че за човешкото съзнание е невъзможно да възприеме нормално
промените на действителността при скоростта, с която се случват,
обръща на 180 градуса възгледите на милиони хора за
съвременността. Идеята им, че стремителното развитие на модерната
цивилизация изисква реална и целенасочена пренастройка на
мисленето, е прегърната от политици, учени и мениджъри в
най-развитите страни. Тя се превръща във философия на действието.
След като доразвиват възгледите си за информационната революция в
поредица от трудове, съпрузите Тофлер издават през 1994 "Новата
цивилизация", или "Политиката на третата вълна". Те стъпват на
здрава емпирична основа. Успехът е поразяващ с една важна
подробност - този път най-голям интерес проявяват военните.
Третата вълна, войната и тероризмът
Най-хубавата новина от последните
дни е разбирателството, което постигнаха Русия и САЩ по отношение
на предислокацията на американските бази в Европа. Щатският военен
министър Доналд Ръмсфелд информира своевременно руския си колега
Сергей Иванов за намеренията на Белия дом. Кремъл, макар и с
неудоволствие, прие реалностите такива, каквито са. След края на
Студената война САЩ и Русия не се възприемат като врагове. И двете
страни залагат на дипломацията и общите интереси. В Москва явно са
разбрали, че за момента нямат необходимата мощ да се включат в
нова оръжейна надпревара. Урокът на Роналд Рейгън с програмата
"Звездни войни" явно не е забравен. И световният тероризъм е факт,
с който всички се съобразяват. А на въпроса, защо американците
предприемат две толкова сериозни реформи едновременно и точно
сега, най-вероятният отговор е, че дефиницията на термина "враг" е
нова и за Америка това не са руснаците, а терористите.
Когато "Новата цивилизация" вижда
бял свят, Хайди и Алвин са поканени светкавично във Форт Мънро,
където е главната квартира на командването "Доктрини и бойна
подготовка". Те и преди са консултирали американския генералитет,
така че поканата не е изненада. На основата на техните изследвания
се правят съществени изменения във военната доктрина на САЩ, чиято
основа е създадена още между 1979 и 1982. За първи път там се
въвежда понятието "армия от третата вълна". Като аргументация се
привежда фактологията от "Пустинна буря" през 1991, когато за
първи път се сблъскват армия от втората вълна (иракската) и от
третата - американската. Резултатите са известни. Тогава се
разбра, че армиите мастодонти, каквито бяха без изключение и
войските на държавите от бившия Варшавски договор, са осъдени на
изчезване. Според скандалния навремето някогашен председател на
камарата и сегашен съветник в Пентагона Нют Гингрич целта на
промените е била постигането на "по-подвижна, бързодействаща,
децентрализирана и богата на информация система, която оценява
бойната обстановка, съсредоточава ресурсите и използва
висококвалифицирано, но децентрализирано командване", което е в
състояние да се справи с всяка армия от втората вълна. Сега нещата
са още по-различни, защото срещу армията от третата вълна няма
армия в общоприетия смисъл на думата. За сметка на това има също
децентрализирана система, войната срещу която изисква още
по-нестандартни подходи.
Какви са новите реалности
Според един от корифеите на
съвременното военно изкуство Брус Бъркоуиц те могат да бъдат и
абсурдни. В забележителната си книга "Новото лице на войната" той
пише дословно: "Историята няма да представи Осама бин Ладен като
обикновен тераорист. Инструкторите в "Уест Пойнт" и "Анаполис"
по-скоро ще го споменават като един от първите военни командири,
който в успешна операция използва нов вид бойна организация. Едно
от най-интересните неща, свързани с нападенията на "Ал Кайда" от
11 септември и с операциите на американските военни в Афганистан,
е, че двете страни използват една и съща тактика. След това
авторът привежда поредица от аргументи, от които се изкушавам да
посоча три:
- И двете страни са свързани със
своите бойци чрез кодирана, защитена, глобална комуникационна
система, използваща всички най-модерни способи за свръзка.
- И двете използват малки екипи от силите си за специални
операции, тайно внедрени дълбоко в територията на врага, за да
помагат в заключителната фаза.
- И двете ръководят бойните си операции от щабове, разположени в
другия край на света - Бин Ладен най-вероятно от Тора Бора,
генерал Томи Франкс от Главния щаб в Тампа, Флорида.
Разбира се, тук са изключени
всякакви аналогии по отношение на мотиви, цели и морал.
Струва ми се достатъчно ясно, за да
се разбере, че до този момент светът не е бил в подобна ситуация
на война.
Какво искат американците и как ще го
постигнат
Отговорът на първия въпрос може да
бъде намерен в традиционното обръщение на президента Джордж Буш
към випускниците от "Уест Пойнт" през юни 2002. Тогава той казва:
"Америка няма империя, която да разширява, нито утопия, която да
налага. Желаем на другите това, което желаем на себе си - защита
от насилие, благата на свободата и надеждата за по-добър живот."
Кратко и ясно, с пълното съзнание, че като могъщество и влияние
самите САЩ са империя, слава Богу - не на злото. Колкото до втория
въпрос, отговорът може да се намери в други изявления и
публикации. Съединените щати няма да се поколебаят да нанесат
изпреварващ удар, както в Ирак, ако идентифицират някъде реална
опасност. Под опасност те разбират пресечната точка между два
фактора: агресивна идеология и достъп до високи технологии във
военната и прилежащите й сфери, които позволяват осъществяването
на агресията. Атентатите от 11 септември бяха типичен пример и
сегашното оповестяване на намеренията за изпреварващ удар от
американска страна има изключително силен превантивен ефект.
Пример - променената политика на Либия.
Всъщност Белият дом демонстрира
схващането си, че историята трябва да се помни и изучава. През
1938 в Мюнхен премиерите на Великобритания Невил Чембърлейн и на
Франция Едуард Даладие хващат вяра не на данните от разузнаването,
а на диктаторите Адолф Хитлер и Бенито Мусолини. По това време в
Германия вече се е работило по създаването на атомна бомба, а
Вернер Фон Браун е създавал прототипите на първите ракети "Фау".
Парадоксът е, че по-късно фон Браун става създател на космическите
програми на САЩ, но ако тогава Франция и Великобритания бяха
проявили твърдост, е имало варианти войната да бъде избегната или
поне ограничена.
Историята наистина учи. |
