|
Идеята да се възстановят званията
"заслужил" и "народен" в областта на културата е, меко казано,
тъпа и говори преди всичко за малокултурие и комплексарство. Дори
не е необходимо да се напомня, че осъществяването й би било
рецидив на тошовисткия социализъм. Като илюстрация на тезата си ще
припомня един виц и един действителен случай, като спестя
истинските имена на героите.
Та отива една наша заслужила
естрадна звезда да изнася концерти в Истанбул. Домакините се
съобразили с ранга и качествата на хубавицата и облепили целия
град с нейни плакати. На тях с големи букви пишело: Гювенди Тина
Търнова ще пее-еди кога си, еди-къде си. Отишъл на другия ден
българският импресарио и щял да припадне - абе това е "заслужила
артистка" вика, как може така и пр. Любезните домакини моментално
свалили плакатите и на другия ден разлепили нови. Надписът на тях
бил: "Баш гювенди Тина Търнова ще пее…" и т. н.
Истинската история е по-особена и
излъчва друг вид хумор. Командировали наш народен художник,
талантлив и известен по света, в Женева. По това време там бил
Пикасо, двамата се знаели и се срещнали да си побъбрят.
Съобщението за рандевуто в българските медии по онова време
изглеждало приблизително така: "Вчера край брега на Женевското
езеро народният художник Златан Зографов, носител на ордените "Х"
и "У", дългогодишен председател на СБХ и почетен гражданин на
София, се срещна с Пикасо.
Тъжно и смешно едновременно, защото
истината е, че и двамата български творци, визирани по-горе, са
големи имена, които са си спечелили сами уважението и признанието
на обществото. И ако преди 1990 г. званията даваха прилична за
онова време материална облага, то днес те са напълно безсмислени
за нашите герои. Талантите греят със собствен блясък и не е нужно
да бъдат маркирани по един или друг начин.
Пазарът на културата е точно толкова
жесток, колкото всеки друг. Повечето от кадърните оцеляват, макар
че някои не получават преживе признанието, което може би
заслужават. Едни театри са винаги пълни, други - не. Защо?
Картините на един художник се продават добре, на друг не. Защо?
Защо не се оплакват от тиражите си Георги Данаилов или Вера
Мутафчиева, докато други продължават да жалят за времето на
"дежурните" си 20- или 50- хилядни тиражи, които събираха прах по
партийни клубове, библиотеки и посолства? Навремето Народният поет
е бил един-единствен и точно затова отговорите са очевадни.
А ако някой иска реално да
подпомогне творците на България, нека промени законите така, че и
те - но и меценатите им, да получат данъчни облекчения, а
държавата да бъда така добра и да се грижи за онези, които страдат
от болест или прекарват в недоимък залеза на дните си. От това би
имало смисъл. Другото е суета човешка. |
