|
Най-големи песимисти за бъдещето на
страната и за собственото си утре били хората на възраст над 50
години, живеещите извън големите градове и симпатизантите на БСП.
Това е един от резултатите на юлското представително проучване на
НЦИОМ. За първата и втората група изненада няма. Шокът идва от
песимизма на привържениците на левицата. Противоречието е очевадно
- със заявените при анкетата 21%, на следващите избори, БСП може
да очаква повече гласове от всички декларирани като десни партии,
взети заедно, което си е жив повод за оптимизъм. Освен това
съотношението е реално, като се има предвид, че около 53 процента
от отговорилите - предимно от десницата, заявяват нежеланието си
да отидат до урните. Какво следва тогава? Логичният отговор е, че
редовите членове на БСП и симпатизантите не виждат повод за
радост, ако партията им вземе властта. И са абсолютно прави.
На прословутия си Бузлуджански събор
социалистите не излъчиха нито един (!) сигнал по темата как аджеба
смятат да управляват (вж. стр. 13). Изключвам демонстрираната
солидарност с позициите по иракската криза на генералния секретар
на Социнтерна Антонио Гутереш. А тази позиция е опасна за България
поне по две причини, защото едно преждевременно изтегляне от Ирак,
първо, прави страната ни по-лесна плячка за терористите и, второ,
защото това е поврат във външнополитическата линия на страната - с
всичките произтичащи от такова действие последици. Когато лидерите
на БСП се аргументират с позиците на Германия и Франция, не трябва
да "забравят", че това са преди всичко позициите на левицата в
двете страни, а времената се менят. По-добре направо да си
признаят, че испанският модел, при който на практика терористите
качиха на власт социалиста Сапатеро, им се видя подходящ за
българските условия след преживяния стрес със заложниците. Смея да
твърдя, че такъв несъобразен с реалностите популизъм е твърде
вреден. Нещо повече, ако БСП спечели с подобни външнополитически
приоритети, то тя трябва да има готовност да поеме отговорността
за всички неблагополучия, които могат да се случат с България или
с български граждани по света, в резултат на терористични
действия. Това е истинската реалност, която изисква ясно
разграничение между властови амбиции и национални интереси.
В този ред на мисли си струва да се
обърне по-голямо внимание на изявлението на говорителя на Белия
дом Ричард Баучър по повод предложената от България обща
декларация на всичките 32 страни - участници в Многонационалните
сили в Ирак, която беше разпространена от Държавния департамент.
Генералният секретар на ООН Кофи Анан също заяви подкрепата си.
Така разминаването между позициите на българската левица и на
съюзниците отново се оказа драстично.
До болка познато усещане сред
натруфените картини от вехтата бузлуджанска изложба. |
