|
Преди десетина дни бяха избрани
ръководните органи на европейския парламент. Начинът, по който се
споразумяха представителите на 163 партии от 25-е страни членки е
пример за политическа далновидност и отговорност. Ако процесите в
България и ЕС се развиват нормално, в следващия състав на
Европарламента ще участват и 17 български депутати. Това е
причината да наблюдаваме с повишено внимание начина на работа на
съществуващите паралелно законодателни институции – националната и
наднационалната. Разликите в стила, а ако щете и във философията
на действие, са драстични.
В сегашния състав на европарламента
има 732 депутати, групирани в 8 фракции. Нито една от тях няма
абсолютно мнозинство. Най-голяма е консервативната, която включва
268 души, следвана от социалистическата, която има 200 члена. След
постигане на договореност между двете, за председател на
парламента беше избран испанският социалист Йосеп Борел. Това на
пръв поглед странно решение почива на здрава логика. Германският
депутат - социалдемократ Йо Лайнен обяснява пред “Дойче веле”
защо се е стигнало до един вид обединение между двете най-големи
противостоящи си по принцип фракции: “До тази договореност се
стигна, поради извънредните обстоятелства, в които се намираме, с
десет нови държави членки, с един много голям, трудно обозрим
парламент, който е съвсем нов”. Той специално подчертава, че
такава голяма коалиция е необходима, за да се попречи на влиянието
на стотината евроскептици и противници на обединена Европа, към
които се причисляват и част от комунистите и десните радикали. С
две думи – формулираната голяма цел за европейското обединение
оставя на заден план по-незначителните политически схватки.
Председателят на консервативната фракция Ханс-Герд Пьотеринг
допълва, че неговата главна задача ще бъде да сплоти Изтока и
Запада, старите и новите депутати. Самият Пьотеринг ще смени на
председателския пост социалиста Борел в средата на мандата.
Така работят там. Ето какво става по
същото време тук.
След като попиля успешно десницата,
но запази непокътната левицата, управляващото мнозинство и лично
премиерът Сакскобургготски дадоха ясна заявка, че искат да
продължат да управляват. Полегнали върху рейтинга си, социалистите
гледат все още надменно на подобни претенции и неуморно
теоретизират по темата “държавно управление”. Някои изказващи
съмнения критици отвътре, като Татяна Дончева, например,
най-вероятно ще изхвърчат като тапи от бъдещите листи. В дясното
пространство нещата са под критичния минимум – шансове да търкат
пак депутатските банки ще имат само лидерите на партиите, което
изглежда се превръща в тяхна основна цел. За сметка на това Доган
ще може да разшири сараите си. Обединяващата всички депутати
максима отдавна е “Интереса клати феса” – безспорен успех на ДПС.
Наскоро столичен всекидневник посочи десет лобистки кръга в
българския парламент, които взаимно се припокриват, но случайно
или не пропусна най-важния – за еврофондовете. Точно те ще играят
ролята на остен или амфетамин, при всички действия на които ще
бъдем свидетели през оставащата до изборите година.
Но най-лошото е, че на фона на
новите европейски политически стандарти, нашите парламентарни
нрави подхождат все-повече на някой резерват за изчезващи видове,
където добре охранени самци и самки седят върху злато, но лапат
банани и се замерят с кокосови орехи. |
