|
Внесеният от БСП в деловодството на
парламента проектодокумент за предсрочно изтегляне на българския
контингент от Ирак до края на януари 2005 г. е проява на изострен
популизъм преди събора на Бузлуджа. Нещо като подгряване на
политическия обяд за стартирането на предизборната кампания - от
днес за вчера. На пръв поглед няма нищо нелогично - от самото
начало на иракската криза социалистите бяха против участието на
България, но от немай къде, най-вече за да не бъдат обвинени, че
са против членството на страната ни в НАТО, приеха да бъде
изпратен контингентът. Лошото е, че това заиграване с избирателите
е по-опасно, отколкото изглежда на пръв поглед, и последиците от
него могат да бъдат тежки. Веднъж от гледна точка на
терористичната заплаха там и тук и втори път - от гледна точка на
международните ангажименти на страната ни.
Само преди няколко дни
австралийският премиер порица с необичайно остър за дипломацията
тон позициите на Испания и Филипините, които изтеглиха частите си
от Ирак. Но той посочи нещо много важно - по този начин Австралия
става по-уязвима и заплахата срещу нея се засилва. С пълна сила
това се отнася за всяка страна от коалицията. На практика ни беше
припомнен основният принцип за солидарността, който е заложен и в
член 5 на Северноатлантическия договор.
Ако се върнем още малко по-назад във
времето, неминуемо ще си припомним, че на срещата на върха на НАТО
в Истанбул беше изразено очакването, че новите страни членки,
включително България, ще разширят участието си в международни
мисии. Тогава ръководството на Алианса се ангажира не само с
Афганистан, но и с Ирак. При такава бъдеща политика на пакта
дезертирането на България от ангажиментите й не вещае нищо добро.
Защото, дай Боже, да не се случва, но при един хипотетичен удар
срещу страната ни на кого ще се опре София? Имаме ли сили да се
справим сами? Според мен не.
Колкото до аргументите на левицата,
за резолюцията на Съвета за сигурност на ООН, която предвижда
провеждането на избори в Ирак до 31 януари 2005, в тях "случайно"
се премълчава опцията коалиционните партньори да останат в
страната до края на 2005, когато освен парламент Ирак трябва да
има и легитимно избрано правителство. А ако това правителство
прецени, че все още има нужда от помощ и се обърне към ООН,
съюзниците могат да останат и по-дълго.
Социалистите са прави за едно -
кабинетът на Симеон наистина трябва да изготви сериозен анализ за
перспективите в Ирак и на негова основа да подготви стратегия за
поведението на България. С това, предполагам, ще се съгласят
всички политически сили. Но да фиксираш някакви дати, съобразени
много повече с предизборната ситуация в страната, а не с логиката
на фактите, както прави БСП, намирисва на груб популизъм и
държавническа безотговорност. |
