Трагедията с българските заложници в
Ирак, изглежда, ще изиграе ролята на огледало, в което можем да
видим отразени контурите на собствената ни реалност. На пръв
поглед те са ясно очертани и излъчват стабилност. Съвместната
декларация на президента, председателя на парламента и премиера
демонстрира единство, лоялност към партньорите от
антитерористичната коалиция и последователност във външната
политика. "България трябва да продължи да подпомага Ирак в
неговото възстановяване, стабилизиране и демократично развитие",
се казва в нея. Преведено, това означава, че първите мъже на
държавата споделят принципите, изповядвани от САЩ и Русия - с
терористи не се преговаря, политиката ни няма да се повлияе от
варварското им рекетиране. Означава също, че поне на върха са
осъзнали простата истина - България е във война със световния
тероризъм, а в такъв случай е актуална максимата "на война като на
война". В този смисъл новият испански премиер, социалистът
Сапатеро, направи лоша услуга на собствената си страна и на
демократичния свят като цяло. Дано излеза лош пророк, но след 11
март Испания тепърва ще има да пати.
Ако погледнем на случващото се под
друг ъгъл, трябва да сме слепи, за да не забележим циничния
стремеж на отделни (засега) политици да използват ситуацията с
предизборни цели. "Това е поредната жертва на упорството на
правителството да признае безумството на нашата военна авантюра в
Ирак", декларират петима от левицата. Тяхно право е - така е при
демокрацията. Но те все пак са депутати и би трябвало добре да
знаят, че мисията на нашия контингент е обвързана с резолюции на
ООН, с решения на НАТО и ЕС. И тъй като съм убеден, че го знаят,
си позволявам да твърдя, че изброените лица вече систематично
работят против българските национални интереси и решенията на
парламента, в който са изпратени да вършат точно обратното. Във
всеки случай, ако БСП разчита да натрупа предизборни дивиденти
върху подвижните пясъци на Иракската криза, със сигурност ще
сгреши. И за да не бъда обвинен в проамериканизъм, русофобия или
някаква друга подобна щуротия, си позволявам за финал да цитирам
небезизвестната "Новая газета" по повод промените, настъпили в
Ирак през последните месеци: "Износът на петрол достига
количествата отпреди войната и носи на Ирак над 60 милиона долара
дневно. Заплатите на учителите, лекарите и държавните служители са
увеличени десетки пъти. Разкрити са над 200 хиляди работни места.
Темпът на нарастване на БВП гони 45 процента. Над 50 на сто от
иракчаните смятат, че животът е станал "съществено по-добър" след
окупацията."
Това също се отразява в огледалото,
в което някои виждат само собствените си предизборно деформирани
физиономии. |