|
Не знам за какво
са си говорили президентите на Русия и България извън официално
оповестеното за седмата им среща, но за пореден път имам
усещането, че за Москва тръгва един човек, а се връща друг. Както
би рекъл някой зевзек – тръгва Първанов – връща се Пърпутин. Или
поне се създава такава илюзия, като се слушат изявленията му.
Повод за
посещението беше 125-а годишнина от установяването на
дипломатически отношения между двете страни. Хубаво. На официално
равнище Русия демонстрира, че не е “обидена” на България за
членството в НАТО. Още по-хубаво, макар че на какво отгоре ще се
обижда не е ясно. Нейсе – така и с другите бивши соцсълагерници.
Демонстрира се нов, изцяло прагматичен подход в развититето на
взаимоотношенията. Ето, това би трябвало да е най-хубавото. Но не
е. А не е, защото вече три години слушаме една и съща песен, чийто
лайтмотив е икономизиране на руската външна политика, което
означава нещо съвсем конкретно, а български припев в нея няма.
Говорят си двамата президенти, а реален ефект - никакъв. Защото
зад красивите фрази стоят непреодолими, поне засега, различия в
интересите, с едно важно уточнение – Москва е в значително
по-изгодна позиция за извиване на ръцете и се възползва от нея.
Основният коз на
руснаците е тоталната енергийна зависимост на България. За разлика
от централноевропейските страни, които веднага след рухването на
Берлинската стена обвързаха енергийните си системи със Западна
Европа, “мъдри” български политици ни доприковаха към Русия.
Ядрени мощности, отработило гориво, петрол, газ, бензини, в голяма
степен и въглища – всичко идва от един източник, който образно
казано, неведнъж е показвал как може да се врътне кранчето –
последния път, преди година го направи за Беларус, но потърпевшите
бяха много повече. При такъв енергиен монопол, Русия може да си
позволи не само да диктува цените, но и да влияе върху взимането
на политически решения. Всичко това е реално, дори при условията
на фактическо членство на България в НАТО и предстоящо в ЕС.
Теоретично Русия
иска справедлив достъп до приватизацията на българската енергетика
и водещо участие в изграждането на нови ядрени мощности в Белене.
Първанов не трябва да си позволява каквито и да било ангажименти в
тази насока, защото по-нататъшното разширяване на руския енергиен
монопол е заплаха за националната сигурност и поставя под въпрос
евроатлантическата ориентация на страната. ЕС категорично ни каза
и показа, че руските реактори са нежелани на стария континент и
инсталирането на нови ще донесе на България проблеми за
десетилетия напред. Но протежираното от Москва ядрено лоби у нас
си знае работата – то не са подписки, то не е генериране на
евроскептицизъм, то не са платени репортажи и публикации… А се
премълчават онези условия, без изпълнението на които Русия няма да
отстъпи нито крачка в другите важни за България направления на
икономическите взаимоотношения. Москва няма да промени
рестриктивната си митническа си политика за нашите стоки, основен
проблем за търговския дисбаланс, преди да бъдат удовлетворени
претенциите й за имоти на Булгартабак холдинг. Българският
военно-промишлен комплекс няма да получи руските лицензи и правото
на свободен експорт, без да допусне руски капитали в
приватизацията. Предизвестеният провал на сделката за ремонта и
модернизацията на МиГ-овете беше поредната червена лампичка, която
управляващите и левицата упорито не искат да забележат. Цените на
газа и петрола отново ще бъдат диктувани от Москва, ако не бъде
допусната Русия до българските тръбопроводи и енергийни мощности.
Това са факти, а не черногледство, както ще скокнат веднага
радетелите на руската кауза.
А от Москва
бързат. Техните планове трябва да се осъществят преди първи януари
2007, когато би трябвало да станем пълноправен член на ЕС и
взаимоотношенията между двете страни, и политически, и
икономически, ще се определят по правилата, които действат сега
между Русия и членовете на съюза. Противно на позицията на
Първанов, според която евроинтеграцията има “вредни последици” за
българо-руските отношения, практиката на централноевропейските
страни, вече членове на ЕС, показва точно обратното. Дори заради
изчистването на правилата и ограничаването на възможностите на
недобросъвестните играчи.
Затова вместо да
си губят времето със спорове дали ще бъдем мост между ЕС и Русия
или Москва ще се опита да ни превърна в “троянски кон” в НАТО,
управляващите трябва спешно да изготвят ясни позиции по всички
деликатни теми и най-сетне да започнат да ги отстояват. Като не
забравят, че когато си част от едно цяло, каквото са и НАТО и ЕС,
не можеш да бъдеш мост към него. Или си вътре, или вън. И точно по
тази причина, всички мостовашки приказки, особено в устата на
президента, не са нищо по-различно от замаскираната имперска
риторика на Кремъл. Казано по друг начин – пърпутинщини. |
