|
Едно либерално изказване на
зам.-председателката на парламента Камелия Касабова възбуди
страстите в Политическия съвет на царската партия. Г-жа Касабова в
прав текст заяви, че стратегическите партньори на НДСВ са ДПС и
СДС, с което си навлече първо гнева на потомствения червен
капиталист с жълта окраска Милен Велчев, а след това и на самия
премиер.
Вече трета година Симеон
Сакскобургготски в качеството си на министър-председател напълно
съзнателно се държи и управлява като монарх. Същото е поведението
му и като партиен лидер. Ако някой отдава този факт единствено на
традицията, възпитанието и средата, в която е живял, просто греши.
Царственото поведение дава на своя приносител конкретни изгоди.
Така отговорността за провалите на партията и кабинета се
разпределят по етажите надолу, а успехите увенчават най-вече
династичното чело.
Сега Симеон е притеснен от
неяснотата около идващите избори. Той е достатъчно прагматичен, за
да съзнава, че единственият добър резултат за него е победата.
Минимална, но победа. А поне досегашните данни от социологическите
анкети сочат друго - малка преднина пред СДС, но все още далеч в
прахта след БСП. Затова на премиера са му необходими повече
степени на свобода. "Отворени сме наляво и надясно", казва той и
оставя отворена вратичката към социалистите. Червеният лидер
Станишев отговаря уклончиво, но изключва (засега) възможността,
ако БСП победи, дори при следизборна коалиция с НДСВ, Симеон да
остане министър-председател. А премиерът има и две други терзания
- мълчанието на коалиционния му партньор Доган, който също хвърля
гюбеци във всички посоки, и развитието на нещата около "Новото
време". Най-близките му съветници смятат, че гласовете на
нововремци в парламента придобиват изключителна важност за
прокарването на политиката на НДСВ, а при избори те могат да се
окажат решаващи. Но тревожната истина е, че все още никой не може
да предположи какво ще бъде поведението на "ренегатите" след
формирането на партията им, защото и при тях, както при царистите
има разнобой на мненията в посоките ляво и дясно.
Ако погледнем към тази странна
конфигурация през призмата на скандалните уволнения и назначения в
специалните служби, неминуемо ще стигнем до извода, че Кобургът
или директно се заиграва със социалистите, като им дава изцяло
управлението във сферата на сигурността, или някой по някакъв
начин го принуждава да приеме кадруването на левицата. Ако той
имаше сериозно намерение за следизборно коалиране с десните
партии, допускането на социалистически пионки до ръководните
постове на специалните служби и във вътрешното, и във военното
министерство би било не само недопустимо, но и равностойно на
политическо самоубийство. На тази основа си позволявам да
прогнозирам, че ни предстои да бъдем свидетели на поредното
уникално за света явление с българска закваска, което е посочено в
заглавието. |
