18-06-2004

Online от 1 юли 2002

 

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

 

Иван Ибришимов, Кеш

18 юни 2004 10:20

Протоколът на Ферхойген

Защо реагира външният министър на Румъния Джеоана

Иван Ибришимов в "Още инфо"

 

България завърши с успех преговорния процес за членство в ЕС. Наложената на страната ни в края на преговорите "защитна клауза" по същество представлява засилено наблюдение за практическото изпълнение на поетите ангажименти. Тя събуди основателни тревоги в Букурещ.

"Защитната клауза" има и друг смисъл ­ при неизпълнение или забавяне на изпълнението на някои от критериите страните - членки на ЕС, ще имат право по препоръка на Европейската комисия да отложат приемането на България с една година, т. е. за 1 януари 2008. Това може да стане само при пълно единодушие на 25-те сегашни членове на ЕС.

Вълнения в Букурещ

По този повод румънският външен министър Мирча Джеоана изрази "изненадата" на Букурещ от наложената на България мярка. Но по-нататък нещата се изясняват. "Не виждам причините, заради които трябваше толкова да се бърза", допълва той. Всъщност въпросът е, че Румъния изостана значително от България и за да се вмести в сроковете, трябва да затвори най-късно до Нова година цели 6 глави. От друга страна, еврокомисарят по разширението Гюнтер Ферхойген подчерта, че би искал това да стане до октомври ­ в рамките на неговия мандат, но едновременно даде да се разбере, че същата "защитна клауза" ще бъде приложена и за Румъния. Ако това стане, дистанцията между двете страни ще се запази. И така стигаме до сърцевината на проблема. Според дипломати при последното си посещение в България Гюнтер Ферхойген е привнесъл важен нюанс в едно от изявленията си. Вместо да говори за "договор за присъединяване към ЕС" на България и Румъния, каквато е досегашната практика с останалите новоприети страни, той е използвал термина "протокол за присъединяване", което според анализаторите може да означава два отделни протокола, или навременно приемане на България и забавяне на Румъния. Този вариант е лош за северната ни съседка, защото междувременно ЕС ще започне преговори и с Хърватия, а в такива случаи рискът от "препакетиране" винаги се увеличава.

Българските тревоги

Това, че България се справи дотук добре, ни най-малко не трябва да ни успокоява. И Ферхойген, и ирландският външен министър Браян Коуен, който председателства в момента Съвета на министрите, предупредиха, че ще следят най-стриктно как София изпълнява ангажиментите си ­ особено по отношение на правосъдието, администрацията, борбата с организираната престъпност и корупцията. Вицепремиерът Пламен Панайотов уточни пред медиите, че само до края на юли в страната ще пристигнат 25 контролни мисии на ЕС, за да проследят на място развитието на процесите. И така ще се продължи до фактическото ни приемане в съюза през януари 2007. Но както се казва ­ всяко зло за добро. Такъв строг мониторинг е доказано здравословен за България, защото действа като остен на някои депутати, политици и магистрати, които по една или друга причина ­ сетете се каква най-често, се съпротивляват яко срещу реформите. От друга страна, присъствието на наблюдатели на ЕС в София гарантира, че независимо какво правителство ще дойде след изборите догодина, то ще трябва да следва предписанията на Брюксел. А иначе Ферхойген продължава да е категоричен в позицията си, че рисковете за една приета, но недостатъчно подготвена страна не са по-малки от тези за самия ЕС и точно затова "защитната клауза" е изгодна за всички.

Какво предстои

Още днес или утре на срещата на върха в Брюксел се очаква ЕС да стартира подготовката на договора (протокола?) за присъединяване. Ако всичко върви по график, той трябва да бъде подписан през първата половина на следващата година и след това да бъде ратифициран от всичките 25 страни ­ членки на ЕС. Процесът е дълъг и тромав и затова имаше смисъл да се бърза и със завършването на преговорите. Едва след неговото приключване идва моментът на реалното присъединяване.

Още по-важно за България сега е да използва оставащото време за пълноценна подготовка за усвояването на средствата, които ЕС е планирал за страната ни за периода 2007 ­ 2009. Става дума за внушителната обща сума от 4.7 милиарда евро, от които около 800 милиона отиват директно и без условия за субсидиране на фермерите, но всички останали средства ще се отпускат срещу защитени проекти. Досегашният опит показва, че далеч не сме шампиони в усвояването на предприсъединителните фондове и затова би било добре усилията да се концентрират в сферите, за които са предвидени най-много пари ­ селско стопанство, регионално развитие, инфраструктура.

Всъщност най-добрата новина е, че поне до момента България се показва като коректен и надежден партньор, който стриктно изпълнява задълженията си. Успешният финал на преговорния процес в рамките на ирландския мандат, както беше оптимистичната прогноза при планирането на процедурата, доказва, че усилията на страната ни не са останали незабелязани.

Начало    Горе


© 2002 Още Инфо