14-06-2004

Online от 1 юли 2002

 

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

 

Иван Ибришимов, Кеш

14 юни 2004 11:55

Обяснима съпротива

 

Иван Ибришимов в "Още инфо"

 

Девет народни представители поискаха вчера външният министър Соломон Паси да бъде изслушан в парламента по повод отказания достъп за информация на НАТО на кандидатите за посланически постове Емил Велев (за централата на пакта) и Любомир Тодоров (за Канада). Депутатите са от СДС, БЗНС - НС, ОДС, НДСВ и "Новото време". Пасуването на представители на БСП, ДПС и НИЕ не изненадва никого.
Само преди два дни Комисията по вътрешен ред и сигурност отхвърли предложението на депутати от СДС и ОДС за промени в Закона за класифицираната информация, с които трябваше да се разсекретят архивите на бившата Държавна сигурност до 1991. Против са гласували генералите от БСП Любен Петров и Тодор Бояджиев, а председателят Владимир Дончев (НДСВ) и колегите му от мнозинството са се въздържали. Също показателно.

В понеделник правителственият говорител Димитър Цонев оповести официално, че Държавната комисия за сигурност на информацията (ДКСИ) вече ще проверява предварително всички номинации за посланически постове и вероятно не само тях, като си припомним печалния опит с военния ни представител в Командването на НАТО в Монс - ген. Павломир Кънчев. Тук трябва да кажем едно голямо "Добро утро" на управляващите. Или - след дъжд - качулка. Резилът пред новите ни партньори остава.

Общото между трите събития от седмицата е в самата основа на проблема за достъпа до класифицирана информация и ако трябва да го наречем с истинското му име, то ще трябва отново да говорим за архивите на бившата ДС и досиетата. И колкото и да се съпротивляват политиците с нечиста съвест, каквито и аргументи против осветляването на истината да привеждат, тя ще излезе наяве, заложените в миналото мини ще гърмят още години наред и ще взривяват усилията на българската дипломация и авторитета на страната пред световната демократична общност. По естествен път се налага мисълта, че това е важна част от "целта на занятието". Или още по-точно казано - след като България стана член на НАТО, а приемането є в ЕС е на близкия хоризонт, поне да остане в периферията на двете могъщи организации и да не се пречка много на Русия при осъществяването на външнополитическите є амбиции.

Въпреки всичко дори за най-върлите противници на българската евроатлантическа интеграция става все по-безпощадно ясно, че и у нас ще стане същото, което вече се случи във всички държави от бившия комунистически блок, които избраха пътя на свободното пазарно стопанство и демокрацията.

А на онези, които мислят, че обществото все "трева пасе", ще припомня стария виц за един, дето навремето пускал позиви, на които не пишело нищо. Като го хванали милиционерите, се зачудили - "Ми тук нищо не пише!" Е к'во да пише, им рекъл арестуваният - то всичко е ясно...

Начало    Горе


© 2002 Още Инфо