12-05-2004

Online от 1 юли 2002

 

 

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

 

Иван Ибришимов

12 май 2004 13:00

Не сълзи - гняв за дясното

Текстът е отпечатан в "Детонация"

Иван Ибришимов в "Още инфо"

 

Едно проучване на Американския републикански институт разбуни духовете миналата седмица – първо, защото резултатите му се разминаха значително с данните на повечето социологически агенции и второ, защото всичко беше оповестено в медиите. Истината е, че американците правят такива проучвания от години, но предоставят резултатите само на ръководствата на парламентарно представените политически сили, за вътрешна консумация. Факт е също, че гарантираната им безпристрастност ги прави търсени и от ляво, и от дясно, а достоверността на заключенията им се потвърждава на избори.

За цифрите и хората

Според проучването, българите желаят най-много за премиер Стефан Софиянски (25%), на второ място Сергей Станишев (16%), Симеон Сакскобургготски (12%), Надежда Михайлова (8,5%), Иван Костов (4,5%), 11% нито един от посочените. И дядо Йоцо да си, ще видиш, че предпочитанията на анкетираните са насочени вдясно. Ако пък обърнем поглед към партийните очаквания, както можеше да се очаква, БСП води убедително с 18,3%, следвана (тук е изненадата) от НДСВ с 8,4%, на трето място СДС с 6%, ДПС - 5%, ССД – 3%, бъдещата партия на Костов 2% и Гергьовден – 1,4%. Не е нужно да си оракул за да разбереш, че без обединение вдясно социалистите са осъдени на успех, въпреки, че това силно се разминава с обществените очаквания за избор на премиер. Така че за мислещите политици въпросът вече не би трябвало да бъде “Необходима ли е дясна коалиция?”, а кога, между кои партии и как тя ще бъде съставена. И още по важното: “Каква политика ще правят те?”

За светлото социалистическо бъдеще

При положение, че социалистите спечелят изборите и успеят да съставят правителство, трябва да е ясно, че вероятността да се провалят както при Виденов ще бъде минимална – веднъж заради променената политическа и стопанска конюнктура и втори път, заради международната подкрепа, която ще имат от европейската левица. Това не означава, че в дългосрочен план няма да направят много бели, които са генетично заложени в мозъците им. Те няма да предприемат нова национализация, но ще наложат ограничения на частния бизнес и ще разширят държавната намеса в икономиката. Те няма да атакуват открито изграждащите се системи за социално и здравно осугуряване, но и тук ще вкарат такива правила, че преразпределителните функции на държавата да доминират процесите. По принципа “повече държава във всичко”, те отново ще задържат с години нормалното развитие на България, което може да се окаже по-лошо от разрухата. Повтарям тази хипотеза за онези, които продължават да твърдят, че най-добре е БСП да вземе властта, за да се провали отново. Българинът, умен или глупав, няма сили да издържи още една катастрофа и затова апокалиптичната версия за тотален ляв провал прави бъдещето непредсказуемо.

За лудостта на боговете

На този фон се забелязва раздвижване в разпарчетосаното дясно пространство. Симеон, който успя да попилее десницата, но да запази лявото почти непокътнато, предприема действия, подсказващи сближаване с определяните като десни партии. СДС, ССД, БЗНС-НС- ДП, и “Гергьовден” експериментират в София с променлив успех. ДПС постепенно влиза в битка със ССД, защото Доган подозира, че Софиянски иска да го измести като балансьор. За себе си е прав. “Новото време” се държи като ухажвана госпожица, но внимава да не я ощипят. Бакърджиев зове за обединение на по-малките партии. Иван Костов се е съсредоточил върху градежа на новата си организация с пълното съзнание, че за да я осъществи, трябва да изсмуче СДС отвътре. Просто няма откъде другаде да събере членска маса и симпатизанти.

И точно тук ще си позволя да цитирам един анализ от края на януари т.г. на християндемократа д-р Хайнц Брам, голям познавач на политическия живот у нас и добър приятел на България. Той пише: “Очевидно СДС не беше и все още не е, партия, твърдо стъпила върху програма, която да бъде по-важна от личния интерес. Какво да мисли човек за това, че Софиянски прояви по-голяма лоялност към Симеон, отколкото към собствената си партия? Част от политическата култура е да умееш да губиш достойно, без да бълваш змии и гущери, без да тичаш да основаваш нова партия”. Опасявам се, че написаното тогава за Софиянски, днес има нови измерения. Още повече, че в същия анализ, писан преди Иван Костов да обяви създаването на нова партия, д-р Брам посочва: “Както и да се тълкува оттеглянето на Костов обаче, то в крайна сметка е причина за днешната криза в ръководството. (на СДС, б. а.) Цитатите не са просто извадени от контекста на анализа. Хайнц Брам е авторитет за СДС и десницата, и високо цени както Иван Костов, така и другите лидери на стария СДС. Оценките му са сурови, но точни и безпристрастни. Затова не би било лошо да им се обърне необходимото внимание.

За реалността и морала в политиката

На този фон Иван Костов също е прав за много неща. Той казва, че ако има обединение в дясното пространство, то ще е по волята на избирателите, а не в резултат “на сговаряне между лидерите”. Чудесно! Той е против безпринципните коалиции, което също е достойно за уважение. Но от друга страна, когато се направи градация на ценностите и целите, как да се тълкува открития флирт на експремиера със социалистите и подчертано враждебното му отношение към СДС? В крайна сметка политиката не е само изкуство на компромисите. Политиката е също така съобразяване с реалностите, особено когато трябва да се избира по-малкото зло. Политиката е и морал. И точно затова не мога да приема, че е по-морално да се даде възможност на БСП да управлява, отколкото да се търси дясното обединение. Това е и основната причина поведението на десните лидери да предизвиква повече гняв, отколкото симпатии и сантименти. На тях веднъж завинаги трябва да им стане ясно, че на хората им е дошло до гуша от партийни и апартни игри и ще дадат доверието си на онзи, който постави обществените интереси над партийните и личните. И да не забравят, че социалистите и Сакскобургготски са царе на демагогията в тази посока. 

Начало    Горе


© 2002 Още Инфо