|
След девет почти
безметежни години около главата на столичния кмет се завихри
истинска буря. Разследва го прокуратурата, полицията се интересува
от телефоните на партията му, общински съветници искат оттеглянето
му, а съдът решава дали да бъде отстранен от длъжност до края на
процедурите. Прави впечатление, как всички, които отправят
мълниите си към кмета, непрекъснато подчертават, че в случая
изобщо не става дума за политика. Един вид – нищо лично. Сякаш
Стефан Софиянски случайно се е озовал на неподходящо място в
неподходящо време, сякаш не е бил два и кусур мандата на същия
пост, а софийските хали са отворили врати вчера. Не се връзва
нещо. Много по-логично изглежда, кметът да е настъпил много здраво
нечии много големи интереси и носителят на тези интереси да иска
неговото отстраняване – не толкова от кметското място, колкото от
политиката изобщо. Защото комбинацията между високия рейтинг на
Софиянски и многократно афишираните му амбиции за премиерския пост
са достатъчно взривоопасни за политическите мераци на личности и
партии от целия спектър.
На пръв поглед
най-заинтересовани от отстраняването и компрометирането му са
представителите на ДПС. За тях е жизнено необходимо да си запазят
позицията на балансьор в центъра, защото тя им дава уникалната
възможност да влияят върху най-важните политически и икономически
решения, независимо заедно с кого управляват. Едно широко
обединение вдясно би било пагубно за политиката на Ахмед Доган,
която открай време се характеризира със селективно извиване на
ръце, включително и на партньорите. Изглежда логично като
мотивация, но не съвсем. Защото ако достлука между НДСВ и ДПС се
развали, единственият път за ДПС води към коалиция с БСП. Нещо,
което Доган не изключва, но и не предпочита, защото знае, че със
социалистите “нема лабаво”. Колкото до конфликта на кмета със
заместник-председателя на ДПС и областен управител Росен
Владимиров, цялата работа напомня на подгряване на вчерашния обяд.
От своя страна
БСП също вижда в Софиянски реална заплаха, защото той се опитва да
катализира обединителните процеси вдясно, а примерът със
софийската коалиция, колкото и да е слаба подсказва, че и на
държавно ниво спечелените избори на гарантират възможността да
управляваш. Като прибавим и коликите, които социалистите получават
колчем си помислят за избори в София, картинката става ясна. А
вече три път причината за коликите се нарича Софиянски.
Още по-интересни
са нещата в центъра и в дясното пространство. През последните
месеци НДСВ значително се стабилизира и вече за всички е ясно, че
ще завърши мандата си. По всичко личи, че както нововремци, така и
немалко депутати около Герджиков и Панайотов имат сериозно
намерение да останат в политиката. При благоприятно развитие е
възможно и Симеон Сакскобургготски да поиска втори премиерски
мандат или да сподели управлението на държавата по друг начин.
Евентуалната кандидатура на Стефан Софиянски за премиер поставя
Симеон в деликатна ситуация, защото вероятността Първанов да се
откаже от втори президентски мандат поне засега е чисто
теоретична. Така Софиянски се оказа неудобен и за Симеон.
От камбанарията
на Иван Костов нещата са най-ясни. Той не иска да се коалира с
никого, но още по-малко иска да се коалират останалите вдясно.
Формулировките, които Командира периодично прави за столичния кмет
и управлението му, не оставят много място за съмнение.
Логично,
Софиянски получи подкрепата на ВМРО. Красимир Каракачанов отдавна
декларира мераците си да се коалира не само със ССД, но и с БЗНС –
НС. Само преди два дни лидерът на ВМРО пусна в пространството
доста бомбастичната прогноза, че на предстоящите избори тази
конфигурация би спечелила 12%. Той пропусна обаче проблемът с
Демократическата партия, която след случая със Софийски имоти, в
частност, с Тошко Добрев има определени резерви към ССД и
Софиянски. Така че поне засега подкрепата на ВМРО за кмета има
по-скоро символичен характер.
Както можеше да
се очаква, гергьовденци са по-скоро непредсказуеми. От една страна
те продължават да тръбят за необходимостта от разчистване на
авгиевите обори в столичната община, но от друга много внимателно
следят обстановката и се възползват от всяка възможност, особено
щом става дума за лобиране и по-крупни сделки. За момента те са
най-яростните критици на кмета и той не може да разчита на помощта
им.
На този фон СДС
е в най-деликатна ситуация – както се казва “хем сърби, хем боли”.
Ясно е, че след деветгодишно управление, ако прокуратурата се
разрови сериозно, все нещо ще излезе. От друга страна темата за
клиентелизма продължава да е болезнена за сините, а тя не се появи
от въздуха. Появи се от столичния общински съвет. Затова една
пряка подкрепа за Софиянски може да отблъсне много от членовете и
симпатизантите на партията. Дистанцирането също не е добър
вариант, защото би означавало липса на позиция – нещо в което
мнозина упрекват Надежда Михайлова.
На този фон
главната прокуратура помпа мускули, но за всеобща почуда не се
хвана за сделките на "Софийски имоти", или да речем за проекта
“Милениум-център”, а за Халите, с ремонта на които и Софиянски и
софиянци се гордеят. Та те бяха повече от десет години символ на
разруха и безстопанственост на пъпа на София и всеки столичанин
може да оцени по достойнство какво е направено. Точно затова
прокурорският ентусиазъм изглежда подозрителен и съмненията за
политическа поръчка остават сред обществото. Би било жалко, ако
наистина се окаже така. Колкото до Софиянски – той има най-голям
интерес проверката да завърши бързо и името му да бъде изчистено.
Засега облаците остават над главата му. |
