Докладът на Сметната палата за
усвояването на договорените с финансови меморандуми 908 196 000
евро от ЕС за периода 2000 - 2003 е изумителен. Човек чете и се
хваща за главата. Как е възможно във време, когато се води
интернационална битка за всяка инвестиция, време, в което България
трябва да направи и невъзможното, за да се доближи до стандартите
на ЕС за инфраструктура и екология, безхаберни чиновници и
експерти да пропиляват безвъзмездни, целево дадени пари. Много
пари! Защото от посочената по-горе сума до края на 2003 с
конкретни изпълнители са договорени всичко на всичко 210.4 млн., а
реално са усвоени едва 22.3 млн. евро.
Какво означават следните данни:
- усвоени в сектор транспорт - общо
11.03%;
- усвоени в сектор околна
среда - общо 10.6%.
Или още по-фрапиращите: от
финансирането по ИСПА в Агенция "Пътища" са оползотворени 0.06%, а
също по ИСПА, но в Министерството на регионалното развитие 0%!
Аферим, Валентине, машала, Церовски, евала, господин министре,
служителю народен. Тъй му иде на човек да възкликне, оцъклен пред
фактите.
Въпросът обаче има и друга страна,
която се нарича корупция. И от такава гледна точка безхаберието се
превръща в престъпление. Цялата работа опира до "дребния" факт, че
пътят на парите, които влизат в страната по линия на различните
програми на ЕС, се следи строго не само от наши, но и от ЕС
контрольори. По този начин възможността за отклоняване на
средства, или по-простичко казано - за далавери, е сведена до
минимум. Защо тогава да се бърза? Далеч по-добре е да се изчака,
да се протака, докато страните по изпълнение на проектите "узреят"
и съответните комисиони попаднат в точните сметки. На езика на
бюрокрацията този похват се нарича "предоговаряне на сроковете". И
после - пито - платено. Какво тук значи някакъв доклад с уличаващи
числа и проценти, какво означават някакви национални интереси,
след като се знае, че така или иначе наказани няма да има.
А трябва да има. Защото точно
чувството за безнаказаност и недосегаемост позволява на министри
като Валентин Церовски, Николай Василев и Долорес Арсенова да
проявяват престъпна безотговорност на гърба на обществото. И
затова пътищата и магистралите ни ще продължат да бъдат като
бомбардирани, транспортът ни да крета като Андрешковата каруца,
дори големите ни градове ще си стоят без пречиствателни станции, а
дарената ни от Бога природа - все по-съсипвана.
През затъмнените стъкла на
лимузините и сладкото безгрижие на коктейлите животът изглежда
розов. Като 908 196 000 евро. |