18-04-2004

Online от 1 юли 2002

 

 

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

 

Живан Икономов

18 април 2004 16:40

Българи юнаци

Отпечатано в "ПроАнти"

Иван Ибришимов в "Още инфо"

На фона на непрекъснати заседнаия, срещи, за, против, вайкания и увъртания в София, гарнирани с една оставка в генералния щаб, българските бойци в Кербала носят службата си с чест и отговорност. Независимо от променената обстановка след появата на Моктада Садр и неговата “Армия на Махди”, единствено командващият батальона подп. Петко Лилов, в съгласие с полското и американското командване, може да вземе решение за предислокация на войниците в друга база или район.

За да стане ясна действителната ситуация в Ирак сега, е добре да се припомнят няколко важни подробности.

Първо, операцията в Ирак е изцяло военна. След принципното решение за участие в коалицията, политиците не играят. Решения кога, какво и как да се прави, взимат военните. Техни са и най- бързите канали за връзка и обмен на оперативна информация. В този смисъл най-доброто за нашите войници е тясното сътрудничество и координиране с полските  и американските им колеги, което те и правят.

Второ, целта на операцията е създаването на демократична държава в Ирак, и точно това е причината за яростната съпротива не терористите и появата на нови политически и военни играчи. Какъв ще бъде Ирак след войната е въпрос от съдбовна важност за Близкия Изток. Дали ще имаме още една демократична  и светска държава, като съседна Турция, или ще надделеят иранските аятоласи и привържениците на ислямския фундаментализъм. Това е все още въпрос с повишена трудност, но от отговора му зависи цялостната тенденция в региона. Привържениците на фундаментализма се опасяват, че независим, демократичен и светски Ирак може да бъде заразителен пример, да повлече крак и да обърка много тънки сметки в по-близки и по-далечни дори държави. Затова шиитската Армия на Махди е сериозен и непредвидим противник, а съюзническите сили искат залавянето или направо унищожаването на Моктада Садр. Битката е нито повече нито по-малко за Ирак след войната.

Трето, американската страна има амбициите и намеренията да предаде властта на иракчаните до 30 юни. Но тези иракчани, които се очаква да получат правото да управляват са противници на фундаментализма и следователно са също противници на Садр. Тях той атакува с двойно ожесточение, а те разчитат на съюзниците. С наближаването на заветната дата обстановката явно ще продължи да се нажежава, и може би българското настояване за по-тясно обвързване на НАТО и ООН с решаването на конфликта ще придобие нова актуалност.

Четвърто, специално в Кербала Садр не може да разчита на голяма подкрепа, защото истинският авторитет сред шиитите там е великият аятолах Али ал Систани, който е значително по-умерен. Проблемът е, че ал Систани е иранец, и това дава на 30 годишния иракчанин Садр възможност да го атакува. Макар да е също духовник, като религиозен авторитет Садр все още не може да се сравнява със Систани.

Пето, мнозина забравят една деликатна подробност – несметните богатства натрупани през последната година в джамиите. Богатствата, които милионите съвестни богомолци продължават да даряват и които се изчисляват на стотици милиони долари, са особено прималива плячка за терористите, мародерите и престъпниците, които от своя страна съпътстват всяка тежка форма на граждански размирици и конфликти.

Това са само част от факторите, които ще влияят пряко върху развитието на процесите в Ирак през близките месеци.

На този фон, протестите, които някои се опитват да организират в България са меко казано странни. Грозно и недопустимо е да се спекулира с естествените страхове на роднините и близките, както и да се ангажират институции, които повече могат да попречат, отколкото да помогнат. Нормално е президентът Първанов да приеме част от близките и да ги успокои, не е нормално присъствието пред президентството на присъединила се “група хора”с антиамерикански лозунги. На тия комунистически мекерета трябва много категорично да им се припомни, че в Ирак американци и българи воюват рамо до рамо, и така антиамериканските лозунги се обръщат директно срещу нашите бойци, което е недопустимо. Обществото ни трябва да вникне в дълбочината на цинизма, да се забравя и игнорира фактът, че и американските войници имат семейства и близки, че и тях майки са ги раждали, че и те са “деца на Америка”, чийто живот е не по-малко ценен от живота на българите.

И най-накрая е недопустимо да се забравя, че ако тероризмът не бъде спрян там, в Ирак, той може да дойде и тук, както в стана в Ню Йорк, в Мадрид и на десетки  други места по света. И затова не неучастието, а непоколебимостта и единството на антитерористичната коалиция е единственото засега възможно средство терорът на фундаменталистите да бъде спрян или поне ограничен. Колкото до конкретните неотложни  стъпки, които трябва да се предприемат в Ирак, нека оставим военните да си свършат работата. Те имат и професионализма и волята да се справят.

Отпечатано в "ПроАнти"

Начало    Горе


© 2002-2004 Още Инфо